Определение № 157 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Пазарджик, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20245200900068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 4268/16.04.2026 г. от ищцата С. К. чрез пълномощника й адв. К. П., съдържаща искане по реда на чл.248 ГПК за допълване на крайния акт в частта за разноските,чрез присъждане допълнително и на сумата от 9111,22 евро, включени в т.3 от представения списък. Изложени са съображения, че посочената сума представлявала заплатен адв. хонорар във връзка с проведено обезпечително производство по ч.т.д. № 57/2024 г. на ПзОС, която обаче не била присъдена в полза на ищцата с решението, т.е. липсвало произнасяне по това искане.

Твърди се, че в по делото били представени всички необходими документи, удостоверяващи реалното заплащане на въпросните разноски, направени по повод обезпечението на предявения иск. Изложени са подробни съображения. Искането е дължимата сума да бъде присъдена съразмерно уважения размер на претенцията.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на искането. Изтъква се, че противно на твърденията в молбата, с решението съдът се произнесъл по този въпрос и изложил мотиви, а именно, че посочените разноски по т.3 от списъка не следва да бъдат присъждани на ищцата. Твърди се, че в представения списък по чл. 80 ГПК липсвало посочване, че тези разноски касаят проведеното обезпечително производство и съдът правилно приел, че разноските по т.3 и по т.4 от списъка се дублират, с оглед на което не присъдил тези по т.3. Отделно се твърди и че въпросните разноски не били ясно, изрично и и своевременно заявени в списъка по чл.80 ГПК, като такива, направени именно по ****** производство, поради което било недопустимо заявяването им със сега подадената молба. Наред с това в представения списък на ръка бил поправен номера на делото от ч.гр. № 57/2024 г. на ПзОС на т.д. № 68/2024 г., като никъде не ставало ясно, че тези разноски представляват адв. възнаграждение за ****** производство. Изложени са подробни съображения, че непосочването на основанието за претендиране на въпросните разноски в списъка на практика се приравнява на липса на списък за тях, поради което искането се изменение се явява процесуално недопустимо по смисъла ТР № 6/2012 г. по тълк д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустима следва да бъде разгледана.

1

Във връзка с възражението за недопустимост на молбата е необходимо да се посочи, че страната е представила списъка си по чл. 80 ГПК, в който въпросните разноски в размер на 9111,22 евро са включени и респ. претендирани, поради което хипотезите на т.8 и/или т.9 от цитираното ТР № 6/2012 г. по тълк д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на искането не са налице. Видно е, че сумата от 9111,22 евро е била претендирана своевременно съгласно т.3 от списъка по чл.80 ГПК, поради което възражението, че същата е заявена едва с искането по чл.248 ГПК се явява неоснователно.

Следва да се посочи, че в случая са налице основания за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК, а не за неговото допълване, както е поискано с молбата, тъй като съдът вече е обсъдил заявеното искане за присъждане на разноските по т.3 от списъка, но изрично в мотивите си е приел, че тези разноски не следва да се присъждат в полза на ищцата.

Съдът приема, че така подадената молба по чл. 248 ГПК се явява основателна.

С крайният си акт съдът е разпределил отговорността за разноските с оглед изхода на спора и съобразявайки релевантните обстоятелства, като по отношение на разноските по т.3 от списъка е приел, че не присъжда последните, доколкото такива вече са присъдени съгласно т.4 от списъка. На практика е прието, че причината за неприсъждането на разноските по т.3 се явява извода на решаващата инстанция, че същите се дублират с разноските, сторени за исковото производство по настоящото дело, които са посочени в т.4 от същия списък, при което е неоснователно да бъдат възлагани в тежест на ответната страна още едни разноски за исковото производство.

Съдът приема, че това становище ще следва да бъде ревизирано.

В т.3 от списъка по чл.80 ГПК (стр. 349) ясно е посочено, че се претендират разноски от 9111,22 евро – представляващи адв. хонорар, платен по ч.гр.д. № 57/2024 г.

(поправено е на ръка с химикал на № 68/2024 г.), на основание данъчна фактура № ******4 г. и 2 бр. платежни нареждания от 24.04.2024 г. плюс такса превод. В т.4 от същия списък е посочена сумата от 15 308,07 евро, представляваща адв. възнаграждение, платено по т.д. № 68/2024 г. на основание данъчна фактура № ******** г. и платежно нареждане от 14.05.2024 г.

По делото са приложени доказателства (стр.107), а именно - заверено копие на Определение № 142/19.04.2024 г. по ч.т.д. № 57/2024 г. по описа на ПзОС, с което е било допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск по чл. 125, ал.3 ТЗ. От приложената данъчна фактура № ******4 г. (стр. 55 от делото), издадена от адв. К. П. се установява, че сумата от 17 820 лв. с ДДС (с равностойност 9111,22 евро), която е заплатена от ищцата С. К., представлява адв. възнаграждение по ч.т.д. № 57/2024 г. на ПзОС. За реалното заплащане на така говорения хонорар по делото също са представени надлежни доказателства (на стр. 56 и стр. 57 от делото.) Според съда при тези данни следва да се приеме, че въпросната сума по т.3 от списъка, инкорпорира претендирани от ищцата разноски, сторени по повод проведеното обезпечително производство на предявения в настоящото производство осъдителен иск. Тези разноски могат да бъдат ясно идентифицирани от данните по делото и от приложените писмени доказателства, а отделно за реалното им заплащане са ангажирани и надлежни платежни документи. Затова и се явяват неоснователни възраженията на ответната страна, че по делото не е изяснен характера и основанието, на което същите се претендират от ищцата. В мотивите на решението съдът неправилно е приел, че въпросните разноски по т.3 от списъка по чл.80 ГПК се 2 припокриват с разноските, сторени за самото исково производство, които са включени отделно в т.4, поради което неправилен се явява и извода, че първите не следва да бъдат репарирани.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че са налице основанията за изменение на крайния акт по реда на чл.248 ГПК, като наред с присъдената сума от 17 863,40 евро, в полза на ищцата бъде присъдена допълнително и сумата от 6555,62 евро с вкл. ДДС, представляващи разноски в ****** производството по ч.т.д. № 57/2024 г. на ПзОС, изчислени съразмерно уважената част на претенцията.

Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение № 46/16.03.20265 г., постановено по т.д. № 68/2026 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик в частта за разноските, наред с присъдените по делото разноски в р-р на 17 863,40 евро, представляващи, заплатен адвокатски хонорар, ДТ и депозити за в.л. пропорционално на уважената част от иска, като

ОСЪЖДА "ММ Механикс“ ООД, ЕИК 112521880, да заплати на С. А. К., ЕГН ********** допълнително и сумата в р-р на 6555,62 евро, с вкл. ДДС, представляващи разноски в ****** производството по ч.т.д. № 57/2024 г. на ПзОС, съразмерно уважената част на претенцията.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3