Решение № 470 от 17.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 17.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 470 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 401806 от 08.05.2018 г., постановено по гр. дело № 86116/2017 г. по описа на СРС, IIІ ГО, 141 състав, изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с Определение №

510137 от 18.10.2018 г., е уважен предявения от „Г.Т., действаща кото ЕТ с фирма „Г.Т.а-С.“ срещу „Ч.р.Б.“ АД евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 708,97 лв., представляваща вземане за връщане на платена на ответника на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена за периода от м.09.2012г. до м.06.2013 г. от ищеца, в качеството му на производител на електроенергия чрез фотоволтаична електрическа централа, находяща се в УПИ VI-102, кв.18 по плана на с. Вещица, общ. Белоградчик, област Видин, ведно със законна лихва върху цитираната сума, считано от 09.10.2015г. до окончателното й заплащане. Със същото решение ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1500,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция, сумата 2624,87 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски в производството по гр.д. № 10280/16 г. по описа на СРС, 76 - ти състав, и сумата 1500,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 11136/16 г. по описа на СГС, III - в състав.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Г.Т.а, действаща като ЕТ „Г.Т.а - С.“ срещу „Ч.Р.Б.“ АД, като главни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: сумата от 24435,41 лв., претендирана като вземане за връщане на разликата между платената на ответника от ищеца, в качеството му на производител на електроенергия чрез фотоволтаична електрическа централа, временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа и окончателно определената такава, начислена за периода от м.09.2012г. до м.06.2013г., съгласно решение на КЕВР № КМ - 1/ 13.03.2014г., вр. решение на КЕВР № Ц - 6/ 13.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2015г. до окончателното изпълнение, и сумата 3686,27 лв., претендирана като обезщетение за забавеното плащане на горната сума за периода 16.04.2014г. - 09.10.2015г., като решението в тази му част не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

С Определение №

510137 от 18.10.2018 г. постановено по реда на чл. 248 ГПК е било изменено Решение № 401806 от 08.05.2018 г., постановено по гр. дело № 86116/2017 г. по описа на СРС, IIІ ГО, 141 състав в частта за разноските, като същото е влязло в сила на 17.11.2018 г., видно от отбелязването върху същото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 708,97 лв. е бил уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника „Ч.р.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител – юриск. Л.Т.с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че сключения между страните Договор за използване на разпределетилната мрежа от производител е сключен преди исковия период, същият е възмезден, както и че начислените и заплатени от ищеца суми по същия са коректно определени в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и са в резултат на насрещна дължима престация, тъй като „Ч.р.Б.“ АД е изпълнил произтичащите от договора задължения за предоставяне на достъп. Сочи, че договорът създавал задължение за размяна на две насрещни престации, а именно услуга срещу възнаграждение /пари/, като отпадането на административния елемент в ценообразуването не води до отпадане на основанието за плащане. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като в конкретния случай не бил налице фактическия състав, тъй като не е установено обогатяването му да е за сметка обедняването на ищеца, излагайки подробни съображения в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск, като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец - Г.Т., действаща кото ЕТ с фирма „Г.Т.а-С.“, не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Предвид оплакванията във във въззивната жалба следва да се отбележи, че от изрично заявените от ищеца в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум се установява, че същият основава претенцията си за заплащане на процесната сума по описаните фактури на отпаднало основание за получаването им от страна на ответника.

Съобразно приложимият към настощия спор фактически състав по чл.55, ал.1, предл. 3 /трето/ ЗЗД, основанието за имуществено разместване следва да съществува при получаването на престацията, но впоследствие същото да е отпаднало с обратна сила. Този фактически състав е приложим, и когато с влязло в сила решение е отменен административен акт, изпълнението, на който е допуснато предварително по силата на закона или по силата на самия акт.

В тежест на ищеца е да докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е налице правно основание за това разместване на материални блага.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства е безспорно установено, че ищецът е собственик на следния въведен в експлоатация енергиен обект - „ФЕЦ - в УПИ VІ-102, кв. 18, по плана на село Вещица, общ. Белоградчик, обл.

Видин, с мощност 200 kW, , присъединена въз основа на

Договор за използване на разпределителната мрежа от производител № ********** от 29.06.2012 г. към електроразпределителната мрежа на „Ч.р.Б.” АД. Не спорят също, че с Решение № Ц – 33 от 14.09.2012г на ДКЕВР, считано от 18.09.2012г, са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена ел. енергия.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола са определени в Закона за енергетиката. Регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране, съобразно възприетото наименование с последното изменение на закона. Съгласно чл. 104, ал. 3 ЗЕ, вр. чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, КЕВР има правомощие по регулирането на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Част от правомощията на комисията по регулиране на цените е и определянето на временни цени за достъп по чл. 30, ал. 1, т. 13, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, както и вземането на решение за подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени.

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник и като такъв е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б.

"а", предложение първо от § 1 на ДР на ЗЕ. Същевременно той е и ползвател на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, според предложение второ от същата точка на допълнителната разпоредба. Следователно той е ползвател на електроразпределителната мрежа в две качества, съответно като потребител и като производител на електрическа енергия. Поради това, ищецът дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, според т. 15 от § 1, в която е дадено легално определение на понятието "достъп".

Според него "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителната мрежи за пренос на електрическа енергия срещу определена цена, определена с наредба.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства /9 броя фактури и платежни нареждания по тях/ безспорно се установява, че ищецът е заплатил по сметка на „Ч.р.Б.“ АД цена за достъп за периода от м.09.2012 г. до м. 06.2013 г. общо сумата от 24708,97 лв., която цена е била временна и одобрена с решение на ДКЕВР. Това се установява и от заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС ССчЕ при първото разглеждане на делото.

Страните не спорят още и по отношение на обстоятелствата, че с решение № 8733/17.06.2013г., ВАС оставя в сила Решение 4659/03.04.2013г., с което е отменено Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, в частта му по раздел ІІI, точка 10, в която е определена цена за достъп, определена за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 кWp до 200 kWp. чийто преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011г.- за фотоволтаични централи, въведени в експлоатация за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2012 г. - 221,29 лв. за МВтч., към които се числи и обекта на ищеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Решението на ДКЕВР съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, по силата на изричната разпоредба на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, според който Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е ИАА. Според чл.

13, ал. 2 ЗЕ ДКЕВР се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални и общи административни актове, като по отношение определянето на цените по чл.

36а, решението е ИАА.

Съобразно чл. 177, ал. 1 АПК, решението на съда има сила за страните по делото, но ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Ето защо, доколкото оспореният ИАА е отменен, то отмяната има действие по отношение на всички, в това число и по отношение на ищцовото дружество.

Страните не спорят, а и на настоящият състав е известно обстоятелството, че с влязло в сила решение Решение № 4659/03.04.2013 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 13239/2012г., Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е отменено в раздел ІІI, точка 10.

Според непротиворечива практика на ВАС, създадена по повод на оспореното решение на ДКЕВР № Ц-33 (решение № 15177 / 18.11.2013 год., постановено по адм. д. № 7233 / 2013 год., решение № 15037/14.11.2013 год., постановено по адм.д.