Присъда № 9 от 09.06.2022, Районен съд - Велинград

М О Т И В И към присъда № 9 от 09.06.2022 година по н. о. х. дело № 39/2022 г. по описа на РС Велинград

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на К.К. З. е повдигнато обвинение, за това че

1./ след като е осъдена да издържа свои низходящи-децата си А.В.Н., роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на 25.11.2011г., съзнателно не е изпълнила задължението си във Велинград за повече от две месечни вноски-за 17 месечни вноски за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. от по 115 лв. за всяко от децата /345 лева на месец/, като общата дължима сума за този период е 5 865 лв.престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и за това че 2./ след като е осъдена да издържа свои низходящи-децата си А.В.Н., роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на 25.11.2011г., съзнателно не е изпълнила задължението си във Велинград за повече от две месечни вноски-за 7 месечни вноски за периода от месец април 2021г. до месец ноември 2021г. от по 115 лв. за всяко от децата /345 лева на месец/, като общата дължима сума за този период е 2 415 лв. и деянието е извършено повторно- престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. с чл. 183, ал.

1 НК.

Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Велинград, представлявана в о. с. з. от прокурор Асен Палавеев счита за безспорно доказано, че подсъдимата З. е извършила престъпленията, в които е обвинена, като пледира да бъде призната за виновна, но при индивидуализация на наказанието, същото да бъде определено при смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

Служебно назначеният, на осн. чл. 94, ал.1, т. 8 НПК, защитник на подсъдимата адв. Тупева- АК Пазарджик, счита че подзащитната й следва да бъде призната за виновна, но да й се наложи наказание при смекчаващи вината обстоятелства, с оглед тежкото й материално положение, поради липсата на доходи и имущество, както и че сама се грижи за другите си две малолетни деца, едното от които твърди, че е със заболяване астма.

Подсъдимата К.К. З. в о.с.з. на 05.05.2022г. по н.о.х.д. 39/2022г. по описа на РС Велинград, изразява съжаление за стореното и искрено се разкайва. Не отрича, че за инкриминираните периоди не е плащала издръжка на децата си, но се позовава на липсата на доходи, каквито не могла да реализира, защото сама се грижи за двете си по-малки деца, едното на една година, а другото на две и половина. По тези причини трудно си намирала работа, а когато почнела такава било трудно да се задържи на работа, защото най-малкото й дете често боледувало и работодателите не проявявали толерантност към ползване на отпуск по болест.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите 1 на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата К.К. З. е родена на 24.08.1982г. в гр. Хасково, българска гражданка, със средно образование, разведена, безработна. Понастоящем живее в гр. Хасково, ***********. Подсъдимата е осъждана с Присъда № 260010/15.03.2021г., влязла в сила на 31.03.2021г. за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, извършено за периода м. септември 2017г. месец октомври 2019г.

Подсъдимата З. и свидетелят В.В.Н. са родители на децата А.В.Н., роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на 25.11.2011г..

С Решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. № 1756/2017г. на РС Хасково, постановено по реда на чл. 50 СК, с което бракът между К. З. и В.Н. е прекратен, е утвърдено постигнато споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата А., К. и Н. е предоставено на бащата, а майката К. З. е осъдена да заплаща издръжка на всяко едно от децата си в размер на 115, 00 лв. месечно, считано от 13.09.2017г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Решението е влязло в сила на 13.09.2017г. След влизането му в сила, децата К. и Н. са заживели и са се отглеждали от бащата В.Н., а А. за кратко /няколко месеца след развода/ останал при майка си, но след това също заживял при баща си.

Подсъдимата, въпреки осъждането си, не изпълнявала доброволно задълженията за издръжка, за това на 22.01.2018г. свидетелят В.Н. се снабдил с изпълнителен лист. Било образувано и изпълнително производство пред ДСИ към РС Велинград. По реда на принудителното изпълнение не постъпили суми, поради липса секвестируемо имущество у З.. По тази причина, в последствие издръжката за децата била заплащана от Община Велинград, на осн. чл. 152 СК.

По тъжба на бащата В.Н. от 14.02.2018г. до Районна прокуратура Хасково било образувано наказателно производство за престъпление по чл.

183, ал. 1 НК, изпратено по компетентност на РП Пазарджик ТО Велинград.

С постановление за привличане на обвиняем от 22.10.2019г. К.К. З. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК за периода месец септември 2017 година – месец октомври 2019 година, включително за обща сума от 8395 лева-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. С присъда № 260010/15.03.2021г. по н.о.х.д. 17/2020г. на РС Велинград е призната за виновна и е осъдена по така повдигнатото обвинение на наказание пробация, включваща следните пробационни мерки1./задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2./ задължителни периодични срещи с пробационен служител а срок от шест месеца.

През инкриминираните периоди по двете повдигнати обвинения, а именно от месец ноември 2019г. до месец април 2021г. и от месец април 2

2021г. до месец ноември 2021г., подсъдимата не е заплащала издръжка на децата си. През това време децата са живели при техния баща-свидетеля В.В.Н., който е полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на присъдата си, тъй като същите са безпротиворечиви помежду си и последователни относно главния предмет на доказване по делото. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, тяхното авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.

Показанията на свидетеля В.Н. и обясненията на подсъдимата К. З. установяват изцяло приетата от съда фактическа обстановка. Същите си подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата К.К. З. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за периода месец ноември 2019 година – месец април 2021 година, включително в гр. Велинград, като е осъдена с Решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. 1756/2017г. по описа на Районен съд Хасково, влязло в законна сила на 13.09.2017 г. да издържа свои низходящи – децата си А.В.Н., роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на 25.11.2011г. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно- 17 месечни вноски от по 115 лв. за всяко дете или общо 5 865 лв., поради което следва да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.

Подсъдимата е извършила деянието преди да е била осъдена с влязла присъда за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Видно от представената справка за съдимост повдигнатото обвинение, по което З. е призната за виновна и осъдена с присъда № 260010/15.03.2021г. по н.о.х.д. 17/2020г. на РС Велинград на 31.03.2021г. на наказание пробация, е за период предхождащ инкриминирания, а самата присъда е влязла в сила на 31.03.2021г.

Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.

Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното право. За наказателното право от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на месечни вноски.

Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят 3 от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1 КН е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс. Не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.

От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията.

За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия: 1./ деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./ да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Простата липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи.

Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника, т.е. покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

Установи се, че подсъдимата доброволно е подписала споразумението, с което е определен размерът на издръжката по отношение на децата й А., К. и Н.. Същото е одобрен от Районен съд Хасково със съдебно решение № 4

536/13.09.2017г. по гр. д. № 1756/2017 г. в съдебно заседание, на което З. е присъствала. С влизането му в сила за подсъдимата е възникнало задължение да заплаща издръжка, в посочения по-горе размер по отношение на децата си.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимата е осъществила състава на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на децата си в за инкриминирания период, като е бездействала и не е изплатила присъдената издръжка, което не отрича.