Решение № 199 от 24.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502695 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ОБЩИНА – ГРАД ВАРНА, чрез ю.к. Ш. против Решение № 3598 от 14.10.2025година, постановено по гр.дело № 7111/2023 година на ВРС, с което е било прието за установено по предявения от ищците К. Т. А. ЕГН ********** и С. А. Д. ЕГН ********** срещу ответника ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от Кмета, с адрес: град Варна, бул. “Осми приморски полк“№ 43, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, уточнен с молба № 80055 от 27.10.2023 година, че ОТВЕТНИКЪТ – Община – град Варна НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: - ПИ с идентификатор ***, област В., община В., гр. В., район А., с.о. "Б. С.", вид собств. Общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 814 кв. м, стар номер 5473097,3 Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-2689- 04.04.2016/04.04 2016 г на началник на СГКК Варна, при съседи ПИ с идентификатори: ***;

***;***,***;*** и е била осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА град Варна, с адрес град Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищците К. Т. А. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

“А. К.“ №**, и С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. “А. М.“ №*, сумата от 3246.32 лева, представляващи сбор от сторени разноски пред РСВарна, посочени в списък по чл.80 от ГПК.

От съдържанието на жалбата става ясно, че атакуваното решение се явява неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Приема се, че не 1 налице доказателства за наследствено правоприемство по отношение на ищците и отделно от това отсъствието на доказателства за своене на имота. В жалбата изрично се сочи, че са налице всички предпоставки за изготвянето на АЧОС и че издаването му е съобразено със закона и фактите в процеса.

Искането атакуваното решение да бъде отменено и претенцията – отхвърлена.

От постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор на К. Т. А. и С. А. Д., чрез адв. Г., е видно, че се настоява съдът да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание по делото въззивника Община – Варна, редовно призован, се представлява от ю.к. Ш., която оспорва решението и моли съдът да го отмени на сочените във въззивната жалба основания.

Въззиваемите страни – С. Д. и К. А., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

В исковата си молба пред ВРС ищците С. Д. и К. А. излагат, че техния наследодател, в лицето на Т. А. К. е притежавал съгласно н.а.№ 178,дело 2288/61година недвижим имот, находящ се в град В., местност "А. т." с площ 2 дка, при съседи: Г. С. А., А. Н., Й. И. Г. и път; те сочат още, че имота никога не е бил обобществяван и се е владял непрекъснато от наследодателя на ищците, а понастоящем от наследниците му, явяващи се ищци по настоящия иск. Те излагат, че процесния имот е придобит от ищците по наследство при квоти по 1/2ид.ч. за всеки от тях, а самия им наследодател чрез покупка през 1961 година с н.а. приложен към делото. Ищците са изложили още, че при одобряване на ПНИ, процесния имот е попълнен като два имота с № ***, с площ 1086 кв.м. и ПИ № ***, с площ 814 кв.м, по КККР е отразен с идентификатори *** и ***. След като са подали заявление с Вх.№ 01-25679114.05.21 година до СГКК Варна, за изменение на КККР, като за двата имота съгласно приетия проект за изменение на КККР е бил отреден имот с идентификатор ***. С писмо изх.№24-36904/08.12.22г., ищците са били уведомени, че исканото от тях обединение на имотите няма да бъде процедирано, тъй като след подаване на заявлението Община Варна е съставила АОС №81/18.03.ЗЗг. за ПИ с идентификатор ***. Горното, според изнесеното, смущава правото на собственост на ищците и създава за тях правен интерес от предявяване на заявената отрицателна искова претенция по чл.124 ГПК.

Пред ВРС са били разпитани свидетелите С. М. и Д. Д., които сочат, че познават имота и ищците. Излагат, че те (ищците) са негови собственици от 1961 година, когато е бил придобит от техния наследодател и че между двата имота не е имало граница. Сочат също, че ищците са плодоползвали, обработвали са имота и че в първия има изграден ресторант, а във втория паркоместа и развлекателни съоръжения. Също свидетелите заявяват, че 2 имота е бил ползван целогодишно и до момента собствеността върху него не е била оспорвана.

По делото е била изготвена и неоспорена Съдебно техническа експертиза, съобразно която: - двата поземлени имота по ПНИ *** и ***, идентични с поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастрална карта, са взаимно допълващи се части от поземления имот – този описан в н.а.

№ 178 от 1961 година; експерта е посочил още, че ПИ идентификатор *** е налице идентичност като реална част от поземления имот описан в н.а. 178, т.

VII, дело 2288/61 година; че имотът е почистен, без храсти и дървесна растителност, същият е ограден от към външните си граници (север, изток, юг) и няма материализирана граница с ПИ *** . Вещото лице е заявило още, че процесния имот се ползва от С. А. Д. - наследник на К. Т. А.. Посочено е, че в качеството на собственик за процесния имот ***. по ПНИ към дата 04.03.2010 г. са записани Община Варна и П. Г. Т. в идеална съсобственост при равни квоти, а по Кадастрална карта за собственик е записана Община Варна на основание АОС № 81, том 20, рег. 7846, дело 4413/23 г. Според вещото лице, имотът с пл. № по ПНИ – *** описан в АЧОС № 10744/2022 г. (л. 65 от делото) e идентичен с ПИ ***. Според експерта преди извършване на колективизацията процесният имот е бил със статут на земеделска земя, но че за същия няма данни да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друго обединение. За имота не са открити данни да е бил държавна собственост.

Имотът не е предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно към него не е имало реституционни претенции и не е провеждана реституционна процедура, не заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, няма издадена заповед по §4к от ПЗР на Според вещото лице по ПНИ процесния имот се води на „неидентифициран собственик“. Сочи се, че процесният поземлен имот идентификатор: *** не съставлява земя по чл.

19 ал.1 от ЗСПЗЗ, макар според въззивния съд този извод да се явява правен, а не експертен.

При тези данни ВРС е приел, че претенцията е основателна и е уважил исковете.

Виждането на настоящия съд е следното:

Спецификата на предявения иск – отрицателен установителен, налага изследването твърденията на въззивната страна, като настоящата съдебна инстанция констатира, че чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС не придава на АЧОС правопораждащо действие. Предвид горното следва да бъдат установени фактите, формиращи посоченото като съображение за издаване на акта, придобивно основание.

В конкретния случай Община – Варна основава собственическите си претенции на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.7 ЗОС , предвиждаща, че общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. С измененията на 3 отменената Конституция през 1990 година общинската собственост е възстановена като отделен вид собственост наред с държавната, на общо основание общините като равнопоставени правни субекти и участници в гражданския оборот са могли да придобиват собствено имущество, с оглед на което следва да се приеме, че нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС има по-скоро декларативен характер и констатира съществуването на едно правно положение, установено още преди влизането й в сила.

Според чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК Актът за общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост, до доказване на противното, като общината носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването /какъвто именно е конкретният случай - като основание за актуване на имота е цитиран чл. 2, ал.

1, т. 7 ЗОС, възпроизвеждащ общата норма на чл. 77 ЗС/, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/, и следователно актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени. По изключение, когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост от общината или държавата /така и Решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 51/13 г. на II г. о./.

В случая - и то на база на наличните доказателства е видно, че 4 ищцовата страна обосновава собствеността си не на оригинерно основание, каквото би била например давността, а на първично такова – по силата на осъществена от техния наследодател покупко – продажба, обективирана в н.а.

№ 178/1961 година. Допълнителни съображения, касаещи основателността на претенцията въззивния съд намира също в доказателствата по делото – на първо място от разпита на свидетелите се изясняват фактически обстоятелства важни за спора – свидетелите сочат, че целия имот е ограден и това датира от закупуването му; сочат още, че между двата имота № ***, с площ 1086 кв.м. и ПИ № ***, с площ 814 кв.м, по КККР няма съществуваща ограда; че ищците са плодоползвали, обработвали са имота и че в първия има изграден ресторант, а във втория паркоместа и развлекателни съоръжения; свидетелите излагат още, че процесния имот се използва целогодишно. На следващо място съдът се позовава и на наличната по делото Съдебно техническа експертиза – неоспорена и от двете страни, съобразно която двата поземлени имота по ПНИ *** и ***, идентични с поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастрална карта, са взаимно допълващи се части от поземления имот – този описан в н.а. № 178 от 1961 година; експерта е посочил още, че ПИ идентификатор *** е налице идентичност като реална част от поземления имот описан в н.а. 178, т. VII, дело 2288/61 година; че имотът е почистен, без храсти и дървесна растителност, същият е ограден от към външните си граници (север, изток, юг) и няма материализирана граница с ПИ *** .

Вещото лице е заявило още, че процесния имот се ползва от С. А. Д. наследник на К. Т. А.. Посочено е, че в качеството на собственик за процесния имот ***. по ПНИ към дата 04.03.2010 г. са записани Община Варна и П. Г. Т. в идеална съсобственост при равни квоти, а по Кадастрална карта за собственик е записана Община Варна на основание АОС № 81, том 20, рег.

7846, дело 4413/23 г. Според вещото лице, имотът с пл. № по ПНИ – *** описан в АЧОС № 10744/2022 г. (л. 65 от делото) e идентичен с ПИ ***.