Решение № 721 от 16.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Варна, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Мирела Огн. Кацарска

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500465 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 89597/29.12.2022 от „ЕКСПИРИАН" ЕООД ЕИК 103776330, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ № 2, чрез адв.Д. Т. от АК-Варна, същата и съд.адрес, против решението на ВРС-25с-в № 3527/16.11.2022г, по гр.д.№ 2803/2022г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество „Експириан"ЕООД ЕИК 103776330 със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.“Цар И.С.“ № 2 ет.4, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив ул.“Хр.Д.“ ***, заплащане на сумата от 151,69лв, представляваща стойност на ел.енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 2.03.2021г до 31.10.2021г по партидата на „ЕКСПИРИАН" ЕООД, с кл.№ 1010056988, отнасяща се за обект на потребление в гр.Свети Влас ул.„С.П." ***, ИТН: 4453461 и сумата от 6,19лв - обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 16.04.2021г до 19.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.12.2021г, до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 7208/21.12.2021г по ч.гр.д. № 18082/2021г на ВРС, на осн.чл.422 ГПК; осъдено е ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 300лв-разноски в производството по делото и в заповедното производство, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и 1 постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Намира за необоснован изводът на съда, че дружество-ответник като бивш собственик на горепосочения имот дължало процесните суми за консумирана ел.енергия за период, за който е доказано, че собствеността върху процесният имот принадлежи на други лица поради това, че дружеството не било уведомило „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД за смяната на собствеността, което противоречи и на разпоредбите на ЗЕ.

Безспорно е, че обектът, за който е начислена дължимата сума за ел.енергия, считано от 26.11.2012г е собственост на А.А.Б. и Г.Ф.Б., на осн.договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 61/23.11.2012г, т.е към момента на осъществяване на доставката на ел.енергия за периода м.март 2021г до м.окт.2021г, дружеството не е било собственик на процесния обект на потребление.

Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи за промените в собствеността във връзка с чл.17 т.3 от Общите условия можело да породи единствено вземане за обезщетение на вреди, настъпили от неизпълнението на това задължение, но не и отговорност за заплащане на цена на доставена ел.енергия, след като лицето, от което се претендира цената не било битов клиент, нито потребител на ел.енергия.

Неизпълненото задължението по чл.17 т.3 от ОУ не квалифицирало ответника-бивш собственик като длъжник по вземането за цена на доставена ел.енергия.

Вземането е за цена на доставена ел.енергия и длъжник по него е страната по договора - битов клиент - чл.97 т.4 от ЗЕ. Съгласно т.2а от nap. 1 ДР ЗЕ "битовият клиент" е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия.

Вземането за обезщетение за вреди от неизпълнено задължение за уведомяване за смяна на собствеността върху обекта, в който е доставена ел. енергията е различно от вземането за цена на доставена ел.енергия.

Предявеният иск е за цената на доставена ел.енергия от ищеца в жилищна сграда за период, който следва датата на изгубеното от дружеството право на собственост.

Отделно от това, с определение № 6446/16.06.2022г по гр.д.№ 2803/2022г на ВРС, на осн.чл.154 ГПК съдът е разпределил доказат. тежест между страните, като на ищеца е било вменено да установи:

1/ наличието на действително облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът да е потребител на ел.енергия ; 2/ ищецът да е предоставил на потребителя посочената ел.енергия и мрежови услуги в заявения обем; 3/ относно размера на претендираните задължения.

2

Счита, че ищецът не е провел успешно такова доказване.

Не се доказа и че за процесния период дружеството е било собственик на обекта на потребление.

По изложените съображения счита вземането по издадената заповед за изпълнение за недължимо и съответно искът по чл.422 ГПК - за неоснователен.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВPC решение и вместо това да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска с правно основание чл.422 ГПК.

Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и адв.възнаграждение и за настоящото производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД

С ИМ ищцовото дружество „Експириан"ЕООД ЕИК 103776330 се претендира да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 151,69лв, представляваща стойност на ел.енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 2.03.2021г до 31.10.2021г по партидата на „ЕКСПИРИАН"ЕООД с кл.№ 1010056988 за обект на потребление гр.Свети Влас ул.„С.П." *** ИТН: 4453461 и сумата от 6,19лв - обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 16.04.2021г до 19.12.2021г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.12.2021г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК.

Твърди се от ищцовото дружество, че ответникът има качеството на клиент, тъй като е присъединен към ЕРПМ на ниво НН за обекта на потребление на ответното дружество

Съобразно ОУ и ЗЕ ищецът е предоставил ел.енергия и мрежови услуги до посочения обект – собственост на отв.дружество за периода от 2.03.2021г до 31.10.2021г, като стойността на потребената такава и цената за достъп възлизат общо на 151,69лв, която сума не била заплатена.

Дължимата мораторна лихва за периода от 16.04.2021г до 19.12.2021г възлиза на 6,19лв.

Поради изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждане на сторените разноски за настоящото и заповедното производства.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от отв.дружество „ЕКСПИРИАН“ЕООД, със становище за неоснователност на претенцията, като възразява, в законоустановения срок е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18082/2021г поради недължимост на задължението.

Позовава се на договор за покупко- продажба от 23.11.2012г, обективиран в НА № 61 том VIII рег.№ 8791 н.д.№ 1431 на н-с Л.Ч., 3 посоченият имот с адрес гр.Свети Влас ул.„С.П." *** бил продаден на А.А.Б., гражданин на Руската Федерация. Поради това не било възможно дружеството да е разходвало ел.енергия за процесния период, тъй като не е собственик на същия и затова не дължи претендираните суми и затова моли за отхвърляне на предявения иск, заедно с присъждане на сторените по делото разноски.

Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК.

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

Исковата молба е подадена след проведено производство по реда на чл.410 ГПК въз основа подадена заявление от настоящото дружество-ищец „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, срещу длъжника „Експириан"ЕООД ЕИК 103776330 със седалище и адрес на управление гр.Варна, като е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, надлежно връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК.

Действително, видно е от договор за покупко-продажба от 23.11.2012г, обективиран в НА № 61 т.8 рег.№ 8791, н.д.№ 1431/ 23.11.2013г на н-с Л.Ч., рег.№ 600, че настоящото ответно дружество „Експириан"ЕООД е продало на А.А.Б. и Г.Ф.Б. самостоятелен обект с идентиф.№ ***, находящ се в гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл.Бургас, ул."С.П." вх.Б ет.4 ап.4Б, за който обект на потребление се отнася клиентски № 1010056988.

Представени са фактури, издадени от

„ЕВН

България

Електроснабдяване"ЕАД за начислени суми за ползвана ел.енергия за периода м.03.2021г до м.10.2021г, вкл. за кл.№ 1010056988 с адрес на потребление – горепосочения, на обща стойност от 151,69лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът по реда на чл.422 ал.1 ГПК е процесуално допустим, предявени при спазване изискванията на чл.415 ал.1 вр. чл.414 ал.2 ГПК. Затова съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи чрез главно и пълно доказване дължимостта на претендираната сума чрез установяване наличието на релевантните за спора факти : успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за изпълнение; съществуването на твърдяното вземане по основание, размер и длъжник, в т.ч. валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на които на ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през процесния период; стойността на доставената и потребена от ответника 4 ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва.

В тежест на ответника е установяването на всички наведени от него правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици или точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.

Основният спорен въпрос е дали ответникът притежава качеството на клиент и потребител за доставяната ел.енергия по кл.№ 1010056988 в гр.Свети Влас ул.“С.П.“ ***, респ. Дали дължи процесната сума от редовен отчет за консумирана и незаплатена ел.енергия.

Нормата на чл.95а, ал.2 ЗЕ визира, че снабдяването с ел.енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на равнопоставеност, като в чл.98а ЗЕ са указани задължителните реквизити на договорите при общи условия за продажба на ел.енергия на крайни клиенти.

В § 1 т.27г от ДР към ЗЕ е дадено легално определение на понятието „краен клиент"–такъв, който купува ел.енергия за собствено ползване. С §1 т.41б от ДР към ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието „потребител на енергийни услуги“–краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

Съгласно чл.98а от ЗЕ крайните клиенти закупуват ел.енергия от крайния снабдител при публично известни общи условия, които влизат в сила от деня на обнародването им без изрично писмено приемане от страна на крайните клиенти.

Не е спорно, че такива общи условия за продажбата на ел.енергия от крайния снабдител в лицето на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД са били одобрени от КЕВР от 10.05.2008г и публикувани. Съгласно чл.1 т.4 от същите „клиент“ се разбира както в своето значение на „мрежови клиент“, така и в значението на „потребител на ел.енергия“-потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице–собственик или ползвател на имот, присъединен към ЕРПМ на „ЕВН България Електроразпределение“АД, което ползва ел.енергия за домакинството си.

В процесния случай няма спор, че обектът на дружеството-ответник е бил присъединен към ЕРПМ на ищцовото дружество и по силата на публично известните ОУ за общи условия за продажбата на ел.енергия от крайния снабдител на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД са били одобрени от КЕВР от 10.05.2008г и подадено от от ответното дружество заявление, то е станало страна в облигационното правоотношение, възникнало между него и дружеството-ответник за доставката и продажбата на ел.енергия.