Решение № 3587 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3587 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330106975 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 00694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от **** ***** Н. Ч. и П. Ш., чрез пълномощник адв. Д. Р., е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Македония” № 3, представлявана от ***. Й. В., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 537, 37 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „К. С.“ по полица № *****, за причинени щети на л. а. „М. Б. ***“, рег. № ****, управляван от Г. Й. Г., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на **** г., на път П.- П., път ****, в участък на км. **, в района на надлез К., поради преминаване на автомобила през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно- дупка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на **** г., на път П. - П., път ***, в участък на км.

**, в района на надлез К., л.а. „М. Б. ***“, рег. № ***, управляван от Г. Й. Г., ЕГН:

**********, реализирал ПТП в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно- дупка, в резултат на което възникнали щети по автомобила по ходовата част- предна броня, подкалник и увредена **** **** гума. За събитието **** уведомил органите на МВР, за което било издадено удостоверение и се образувала преписка рег. № ****/**** г. на РУ на 1

МВР- С.. Към датата на събитието собственикът на увредения автомобил имал действаща застраховка „К. С.“ по полица № ****. По случая била образувана преписка по щета № *****, като се извършили опис, снимки и оценка на вредите. Автомобилът бил репатриран и за стойността на услугата се издала фактура, уважена частично от застрахователя в размер на 60 лева, платена на собственика на **** г. Ремонтът бил възложен на сервиз, който издал фактура на стойност 477, 37 лева, като съгласно доклад и опис- заключение се определило застрахователно обезщетение в този размер, заплатено на собственика по банков път на 01.03.2024 г. Така общата сума за щетите възлизала на 537, 37 лева, включваща цената за репатрирането от 60 лева и стойността на ремонта от 477, 37 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 410 ал. 1 от КЗ, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и имал регрес към него. До ответника била изпратена регресна покана за доброволно изпълнение, но въпреки получаването й плащане не последвало. Пътят, на който настъпило ПТП- то, бил републикански и се явявал държавна собственост, като по силата на чл. 30 ал. 1 от ЗП ответникът отговарял за ремонта и поддръжката му. Според чл. 13 от ЗДв.П в случай на препятствие по следвало да се отстрани или поне обозначи, като за това отговорност носели служителите на ответника. Именно поради неизпълнение на тези техни задължения се случило процесното ПТП и настъпили уврежданията по автомобила. В тази връзка се предявявал и настоящият иск, като се моли за осъждането на ответника да заплати съответната сума. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не били налице предпоставките за възникване на суброгационното право на ищеца по отношение на ответника. Оспорва се факта на описаното в исковата молба ПТП по място и обстановка. Липсвал документи, удостоверяващ събитието, издаден от контролните органи. Протоколът представлявал официален документ, издаден от съответно длъжностно лице в кръга на службата му, който се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно отразените факти. Издаденото удостоверение от РУ на МВР- С. свидетелствало само за подаден сигнал без да има доказателствена стойност относно ПТП- то. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. Прави и искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. В с.з. страната не се представлява и не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, удостоверение от РУ- С. за заявено ПТП, застраховка „К. С.“ по полица № *****, действаща до **** г., ведно с ОУ, опис на претенцията, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, снимки на увредените части, справка за проведен технически преглед на МПС, фактура за репатриране, доклад по щета, опис- заключение по щета, възлагателно писмо до сервиз, фактура на 2 сервиза, преводно нареждане за платена от застрахователя на сервиза сума за ремонта, получена от ответника регресна покана.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, определени от вещото лице на пазарна стойност от 1 127, 86 лева. Прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобила. Изрично посочва, че спуканата гума възпрепятствала безопасното движение и репатрирането било наложително от техническа гледна точка, като цената за него съответствала на пазарните условия.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 28.05.2025 г.). Св. Г. Й. Г., посочва, че през м. януари 2024 г. се движела със собствения си автомобил „М.“ ****, в посока с. К., валяло дъжд и на **** попаднала в дупка, пълна с вода. Не можела да отбие в страни, защото имало коли в другата лента, нямало и сигнализация. Колата не можела да се движи на собствен ход, извикала пътна помощ. Дошъл на място и полицейски екип, като имало още няколко такива пострадали автомобила със спукани гуми от тази дупка. Даже и **** на селото дошла със **** си. По случая подала жалба в РПУ- С., а след това закарала автомобила до сервиз, където бил ремонтиран.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП, но мястото е било посетено от дежурен екип на КАТ, като от разпитания св. се установи, че веднага е сигнализирано за инцидента на полицията, а в последствие до съответното РУП е заявено и писмено уведомление. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТПто, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през неравност на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който 3 няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.

Първо- в. л. по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през дълбока и необозначена дупка на пътното платно, пълна с вода, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила, защото в резултат на този удар предната дясна гума се е спукала.

Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на необозначена дупка в платното за движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Следва да се отбележи още, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност, доколкото по делото страната не ангажира никакви доказателства.

Пътят, на който е станало ПТП- то, безспорно е част от републиканската пътна мрежа, като според нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗП той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на държавен орган (чл. 30 ал. 1 от ЗП), като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка в пътната настилка представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което създава опасност на движението. Доколкото мястото не е било обезопасено с нарочен пътен знак (което обстоятелство се установи от разпита на свидетеля), който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а не е имало каквато и да е друга указателна табела, сигнализация или дори маркировка за наличие на такава опасност на пътя, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответното ОПУ, като 4 поделение в териториалната структура към АПИ. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.