Присъда № 26 от 14.04.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 26 от 14.04.2026г. на КжРС по НЧХД № 868/ 2025г.

С тъжба е повдигнато обвинение срещу В. В. С. за това, че на 04.05.2025г. в интернет пространството чрез фейсбук разгласила позорно обстоятелство за Р. А. М., а именно че „Жената продава болни котки, като клеветата е разпространена по друг начин чрез интернет- престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 от НК.

Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от Р. А. М. срещу подсъдимата В. С. за сумата от 3000лв., представляваща причинени неимуществени вреди от престъплението извършено на 04.05.2025г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Тъжителката настоява, че най- обидното за нея е някой да каже, че има нехуманно отношение към животните, без значение дали са нейни или чужди. Твърди, че публикуването на клеветническата информация я е сринала психически. Така й се отразила и проверката, която й била изпратена. Поради всичко това тя напуснала работа. Настоява, че нейните животни винаги са били гледани, хранени са супер с премиум храни иса ваксинирани с найдобрите ваксини, тъй като имала сключени договори с двама ветеринарни лекари. Твърди още, че котките от тази публикация, две седмици преди публикацията били на световна изложба и получи шампионски титли. Не знаела, че трябва да има регистриран животновъден обект на развъдника си, но за кратко време сторила това и след това получила разрешителното.

Многократно след това била проверявана, но нямала какво да крие. Обичала животните и продължавала да се грижи за тях, защото била зоодоброволец, и да ги спасява. Моли съда за справедливост, защото от 1 година не живее добре от случилото се, което наложило да напусне работа, изпитвала срам от клиентите и съседите си. Иска справедлива присъда, защото не е виновна и не е направила нищо противоправно.

Подсъдимата В. С. не се признава за виновна и дава обяснения по делото, в които отрича да е пускала публикация, че жената продава болни котки. Твърди, че тя е К. И., както и че от 30 години развъжда котки, които са нейни домашни любимци. Поради това няма регистрация в Агенцията по безопасност на храните. В своя защита изразява съгласие с казаното от нейния защитник като не се признава за виновна. В последна дума отрича да е ощетила с него тъжителката Р. А.. Защитникът в ход по същество моли съда да отхвърли тъжбата като недоказана и неоснователна. От всички събрани доказателства и тези от флашката, се установили единствено сложните взаимоотношения на страните от години наред. За конкретния случай не е събрано нито едно доказателство и за това моли тъжбата да се отхвърли.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата В. В. С., родена на ****г. в ****, живуща в *************, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, с ЕГН **********.

Тъжителката Р. М. от 08.05.2025г. имала регистриран животновъден обект на котки с капацитет 10 броя на адрес **************, който представлявал домашния й адрес.

Р. М., подсъдимата В. С. и свидетелката Г. Б. се познавали, тъй като и трите отглеждали котки, с които се явявали по състезания. В. С. се представяла в интернет пространството и като К. И., и по този начин била администратор на обособена група озаглавена „*******************“ в онлайн социалната мрежа Фейсбук.

Свидетелката Г. Б. разбрала, че подсъдимата В. С. публикувала в онлайн социалната мрежа Фейсбук публикации както срещу нея, така срещу тъжителката Р. М., така и срещу други лица. Поради това се регистрирала под чуждо име във Фейсбук и така успяла да влезе в обособената група „*******************“ в тази мрежа. Там свидетелката Г. Б. видяла снимка на прегърнати две котки и надпис „Жената продава болни котки“. Авторът на тази публикация била К. И., а свидетелката Б. приела, че на снимката е Р. М., която е прегърнала своите две котки. Поради това свидетелката Г. Б. направила снимка на екрана на видяното от нея в тази затворена група, и вечерта на 25.05.2025г. изпратила тази снимка на Р. М. като съобщение чрез мобилно приложение на телефона си. По това време тъжителката М. се намирала в дома си в ********* заедно със свидетеля Е. А., с когото живеели на семейни начала, когато отворила полученото съобщение от свидетелката Б. и видяла изпратената снимка с двете котки с надпис „Жената продава болни котки“, които разпознала, че са нейните. След това Р. М. показала публикацията и на съжителя си Е., който също идентифицирал котките, които те двамата заедно отглеждали. След получаването на посоченото съобщение тъжителката Р. М. се разстроила, затворила се в себе си и трудно преживявала случилото се по повод на публикацията във Фейсбук. На следващият ден Р. М. отишла на работа, но все още била разтревожена и треперела заради публикацията в социалната мрежа. Този ден тя споделила на нейната работодателка К. И. за публикацията във Фейсбук и показала изпратената снимка от свидетелката Г. Б. на двете котки с надписа, че жената продава болни котки. Тъжителката през следващите дни и през последвалите месеци заради видяното от нея на екранната снимка в социалната мрежа, както на работното й място, така и в дома си, променила поведението си като трудно се справяла с работните си задължения, не се държала адекватно със семейството си, не искала да излиза, започнали кавги и скандали със съжителя й А..

Тази фактическа обстановка се установи от гласните доказателства дадени от свидетелските показания на К. И., Е. А. и Г. Б.; от писмените доказателства- Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ****/ 2

08.05.2025г. издадено от ОДБХ- Кърджали, както и екранна снимка от Фейсбук група „*******************“. Всички тези доказателства са еднопосочни, взаимно се допълват, последователни са, житейски логични, а и няма други, които да ги опровергават, поради което бяха кредитирани от съда Прочее тези факти не се оспорват от подсъдимата С., която обаче отрича да е направила тази публикация.

Видно от представената и приета като доказателство снимка на екрана на телефона от Фейсбук група „*******************“ с посочен администратор К. И., на нея са заснети три публикации, първата от която е само с две котки и надпис „Жената продава болни котки“, но никъде нито има снимка на тъжителката, нито е написано нейното име или по някакъв друг начин има препратка към нея, за да може да бъде идентифицирана. Втората публикация е за „Британски златни чинчили“ придружена със снимка на две котки и описание кой предлага тези животни. Третата публикация е само с текст, който не е относим към делото.

По делото не се установява, дори и от назначената съдебнотехническа експертиза със задача да огледа представената флаш памет от тъжителката, на инкриминираната снимка, която представлява снимка на екрана от фейсбук групата „*******************“, да има изображение на Р.

М. или нейното име, или пък по някакъв друг начин да е посочена тя. Същото е и по отношение на факта дали подсъдимата В. С. е публикувала тази снимка с надписа, че жената продава болни котки. Няма нито едно доказателство по делото- пряко или косвено, което да води на извода, че именно В. С. като лице с име К. И. е направило тази публикация в тази обособена група в интернет чрез Фейсбук. Вярно е, че фигурира името на администратора К. И., която е подсъдимата, над тази снимка с двете котета, но не бе установено със средствата на НПК, че именно тя е публикувала тази снимка. В съвременния онлайн свят е възможно и допустимо публикациите да бъдат споделяни във Фейсбук от голям кръг хора, поради което не е налице необорима презумпция, че именно посоченото лице е направило това. Още повече, че по делото е налице само екранна снимка- скрийншот, на тази публикация, поради което тя не е изследвана за авторство, манипулации и дата на публикуването й. По никакъв начин не може да се докаже от тази екранна снимка, че именно подсъдимата С., пък дори и от името на К. И., е публикувала тази снимка във Фейсбук. Това следва и от факта, че подсъдимата С. отрича да е пуснала инкриминираната публикация. Прочее в наказателния процес съгласно чл.16 от НПК е налице оборима презумпция за невиновност, че всеки е невинен до доказване на противното, а в случая това противното не бе доказано по съответния процесуален ред. Поради това се приема, че недоказаното не се е осъществило, а именно не се доказа подсъдимата С. да е публикувала във Фейсбук инкриминираната публикация с двете котета и надпис „Жената продава болни котки“.

По делото са приети като доказателства снимки и кореспонденция в социалните мрежи, както и флаш памет, на която е направена експертиза, но 3 всички те, тъй като не носят никакви данни за твърдяното престъпление клевета от 04.05.2025г., не бяха обсъдени.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на извършено от него престъпление. А непосредственият обект на деянието клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човек в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Обвинението по делото е по първата хипотеза като изпълнителното деяние се изразява в довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Формата на довеждане до знанието на трето лице може да бъде различна. Това позорно обстоятелство представлява твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. То може да се отнася до минало или настоящо поведение на жертвата, което е укоримо от гледна точка на морала. Може да се касае за прояви от личния живот на пострадалия или до негови служебни или обществени прояви. Възможно е също така позорното обстоятелство да изразява отрицателни качества на жертвата, които характеризират негативно личността. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско. Това престъпление е резултатно, което означава, че то е довършено, когато поне едно трето лице е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно за жертвата обстоятелство. На последно място клеветата е престъпление, което се извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред трето лице. Субект на клеветата може да бъде всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна тя е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласеното обстоятелство, както и неговата му неистинност.

В настоящият казус е повдигнато обвинение по първата алтернатива на престъпление клевета чрез разгласяване на позорно обстоятелство за другиго с квалифициращ признак разпространена по друг начин, а именно чрез интернет. На база събраните доказателства и характеристика на деянието, описани по- горе, се установи следното: Не може да установи кой е субекта, който е разгласил чрез интернет обстоятелството, че жената продава болни котки. Не се доказа по безспорен начин, че именно подсъдимата В. С. е публикувала във Фейсбук инкриминираната снимка, по мотиви изложени погоре. Така също при клеветата обект може да бъде само конкретно физическо лице. Ако липсва конкретно назоваване на пострадалия, то няма да е налице клевета. Неперсонифицираните клеветнически твърдения, без да се отнасят до конкретна личност, не представляват клевета. Вярно е, че е възможно наклеветените да не са назовани по имена, но от обстоятелствата по делото да се установява по недвусмислен начин персонификацията на лицата, адресати 4 на клеветата. Но в случая от самата публикация обективирана в снимка изобразяваща две котета с надпис „Жената продава болни котки“, настоящата инстанция не може да установи към кой е насочено това изречение. Поради което следва да намери приложение разбирането, застъпено в трайната съдебна практика, че ако пострадалият не е конкретно назован, то клевета няма. Това е така, тъй като надписът е отправен към неопределено лице от женски пол, без да може да се определи към коя точно личност е адресирано това изречение, което е публикувано в интернет чрез Фейсбук. Поради това и няма как да се провери дали това обстоятелство е позорното за това лице обосновавайки отрицателни изводи за пострадалия. Няма как без да знаем към кого е отправена тази оценка, да се провери дали той е свързан с личността на тъжителката Р. М., както и дали по естеството си тази оценка накърнява нейното добро име в обществото, за да е укоримо от гледна точка на морала, както и да се търси дали то е вярно или не. На следващо място не е налице и престъпния резултат, с който се характеризира престъплението клевета, а именно едно трето лице да е узнало за направеното клеветническо твърдение, тъй като първо самата свидетелка Г. Б. е предположила, че публикацията е относима към Р. М., а след това и самата пострадала е разказала и показала снимката на свидетелите Е. А. и К. И..