Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1336 от 23.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3105/2026
Вид
Решение № 1336
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330203105 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Б. В. В., против наказателно постановление № 26-3389-000087, издадено на 15.04.2026г. от Началник сектор 06 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.175а ал.1 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева ( 1533.88 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Б. от АК- Пловдив, който поддържа жалбата. Излага подробни съображения.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 26.02.2026г. около 22.17 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. Освобождение и бул. Цариградко шосе, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Мерцедес Е 320 ЦДИ с рег. № ********, като извършва следното нарушение: участва в нерегламентирано състезание с друго МПС, като застава до другото МПС с рег. № ***** на червен сигнал на светофарната уредба, като при зелен сигнал двата автомобила подават рязко газ с превъртане на задните задвижващи колела и ускоряват заедно по бул. Цариградско шосе, като създават опасност за другите участници в движението. Нарушил е чл.104б т. 1 от ЗДвП.

От показанията на свид. А. И. (стр.36) актосъставител и свид. Д. Ш.

(стр.46 гръб) се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушението, както и неговия автор. Установява се, че при изпълнение на служебните си задължения като полицейски служители на инкриминираната дата и място са установили два автомобила, които се състезавали– „дадоха рязко газ, превъртяха задните гуми, като единият автомобил тръгна настрани. Състезаваха се категорично……Категоричен съм, че това беше състезание……И двата автомобила бяха със свалени прозорци и си говориха…..Двата автомобила правиха опит да се изпреварят- състезание между тях. (свид. И.), „ Двете коли тръгнаха много рязко с превъртане на гумите, като едната гума пушеше…..защото те си организираха гонка..Двете коли успоредно тръгнаха и се състезаваха……Сигурен съм, че това беше състезание…“ (свид. Ш.).

Установява се с категоричност, че именно жалбоподателят е извършил нарушението с неговия автомобил. В показанията си актосъставителят и свидетеля потвърждават изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни,

2 вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същите описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали непосредствени очевидци. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не без значение е и обстоятелството, че единият от участниците в състезанието лично е признал за извършеното нарушение пред актосъставителя и свидетеля, което представлява извънпроцесуално признание на извършеното нарушение и се ползва с висока доказателствена стойност. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля като достоверни и обективни.

В показанията си свид. К. А. (стр.37 гръб)- другият участник в състезанието и приятел на жалбоподателя управлявал автомобил с рег.

№***** е направил неуспешен опит да посочи отричайки знанието за състезание като заяви, че не знае тези обстоятелства. В тази част показанията му са изцяло неубедителни, нелогични, непоследователни и изцяло опровергани от всички събрани по делото доказателства. Всъщност, самият той в показанията си признава, че е жалбоподателят е участвал в състезание – „….Установиха, че се състезавахме“. Така депозираните показания ползват обвинителната теза, че именно жалбоподателят е участвал в инкриминираното състезание.

В показанията си свид. Ст. К. (стр.38) – баща на жалбоподателя, сочи, че синът му не е участвал в състезание, което представялва неуспешен опит за създаване на невярна фактическа обстановка, поради което показанията му са изцяло заинтересовани от изхода на делото, опровергани от другите събрани по делото доказателства, нелогични и непоследователни, поради което не се 3 приемат от съда с доверие.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г. Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са налагани и други санкции по ЗДвП.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.1 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или 4 участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

При преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата. За съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на състезанието, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши състезанието, да го изпълни, след което отново да управлява съобразно правилата по ЗДвП.

В този случай деянието е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП, доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който водачът е участвал в нерегламентирано състезание.

Точно такъв е процесният случай, в който при доказателствения анализ вече се установи, че първоначално жалбоподателят е управлявал автомобила си „Мерцедес“, като при срещата му с другият автомобил са се състезавали, като при спирането на червен светофар, са провели разговор за да организират състезанието, и след зелена светлина на светофара и двата автомобила са подали рязко газ в пълна мощност, с цел да се изпреварят и състезават, като единственото обстоятелство, което е преустановило състезанието е именно появата на полицейският екип. Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики съставляват участие в нерегламентирано състезание.

Категорично установено е, че с действията си жалбоподателят Б. В. е управлявал автомобил марка Мерцедес с рег. № ********, с който в гр.

Пловдив на 26.02.2026г. се е състезавал с друг автомобил. Това се установява от показанията на актосъставителя – свид. А. И. актосъставител, свид. Д. Ш. полицейски служител, както и частично от показания на свид. К. А..

В случая според съда от вида и последователността на установените обективни действия на нарушителя категорично говорят за умисъл в действията му, тоест за умишлено участие в състезание. В аналогичен смисъл са и показанията на актосъставителя, който категорично потвърди на базата на дългогодишния му опит като полицейски служител по контролиране на 5 правилата на ЗДвП, че с оглед особеностите на автомобилите, мястото на движение, скоростта им, с мощност над средната, описаните действия могат да бъдат квалифицирани единствено като участие в нерегламентирано състезание.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма. Въпросът за размера на санкциите, които са във фиксиран размер (и в този смисъл няма възможност за индивидуализация от съда) е такъв на законодателна политика и на оценка от законодателя на степента на обществена опасност на даден вид нарушение, като видно от завишения размер на предвидената санкция, в случая законодателят е счел, че с нарушения като процесното чувствително се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на транспортната дейност.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.