Решение № 1584 от 26.08.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1 5 8 4 гр. Пловдив, 26.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3394/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 18-1030-009002/06.11.2018 г. на началник на V РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.Х.М., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 14 контролни точки.

Жалбоподателят М.М. моли да се отмени НП с аргументи за неосъществяване на нарушението от фактическата страна и недоказването му.

Въззиваемата страна не взема становище на по жалбата, не изпращаa представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 26.09.2018 г. около 16:00 ч. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***** в гр. Пловдив на ул. „Съединение“ срещу блок 151, вх.

В. По същото време на същото място се намирали полицейските служители Н.П. и К.П., които осъществявали контрол по безопасността на пътно движение. Те били спрели служебния автомобил в дясната част южното пътно платно и наблюдавали автомобили, чиито водачи преминавали на червен сигнал на пътната светофарна уредба, намираща се в близост до вх. В на бл. 151. Същата уредба регулирала движението по повод съществуваща там пешеходна пътека. Свидетелят П. забелязал лек автомобил марка „Мерцедес“ преминава през светофарната уредба, която в този момент светила в режим на червена /забранителна/ светлина. Посоката на лекия автомобил била изток-запад от Форума на ж.к. Тракия към хлебозавода, като се движил в северното платно за движение. Като забелязал това, П., облечен в светлоотразителна жилетка и със стоп палка по образец МВР в ръка, прекосил лентите на движение на южното платно, застанал на осевата линия между двете платна да движение и подал сигнал на водача на лекия автомобил със стоп палката. Последният бил сам в леката кола. Водачът не спрял и минал покрай полицейския служител, който забелязал, че не си е поставил обезопасителния колан. Продължил да се движи на запад и на кръстовището след блок 151 завил вляво. Свидетелят П. попитал колегата си дали е видял какво се е случило, а той ми отвърнал утвърдително. Запомнил регистрационния номер на лекия автомобил, след което като се прибрал в районното управление съставил докладна записка, направил необходимите проверки и установил собственика на лекия автомобил. След проверка в регистрационните масиви на БДС разпознал собственика като водача на автомобила.

За установените нарушения бил съставен АУАН № 5693/02.10.2018 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 120, ал. 1, т. 1, чл. 103, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В акта нарушителят отразил, че има възражение и не е съгласен с акта.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 18-1030-009002/06.11.2018 г. срещу жалбоподателя, с което му била наложена глоба в общ размер на 350 лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за отразените в акта нарушения съответно на основание чл. 183, ал. 5, т. 2, чл.

175, ал. 1, т. 4, чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Отразено е, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 14 точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, докладни записки, справка в централна база кат по рег. номер, писмени обяснения на нарушител оправомощителни заповеди №№ 8121з-515/14.05.2018 г. и 317з-4470/30.11.2017 г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел поведението на санкционирания, който преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба на пешеходната пътека, и чрез употребата на стоп палка го не е спрял за проверка, като същевременно не е бил поставил обезопасителния колан. Спомня си да е правил проверка в информационната система на МВР.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила , регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на

АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, в присъствието на нарушителя, като не е нарушено правото му да направи възражения в 3-дневен срок. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни указания на органите регулиращи движението, на правилата за съобразяване със сигнализацията по пътищата и задължението за поставяне на обезопасителен колан.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя.

По точка 1 от НП за нарушение на посочената разпоредба, чл. 120, ал. 1, т.

1 от ЗДвП гласи, че когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че М.М. като водач на МПС на 26.09.2018 г. около 16:00 часа в гр. Пловдив на ул. „Съединение“ срещу бл. 151 е преминал без да спре на пешеходна пътека на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се там полицейски служители, изпълняващи специализирана операция, а именно актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване.

По точка 2 от НП за нарушение на посочената разпоредба, чл. 103 от ЗДвП гласи, че когато при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че М.М. като водач на МПС при подаден сигнал от униформен служител на полицията със стоп палка тип МВР не е спрял плавно в най-дясната част на пътното платно, като е продължил движението. Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съобразил движението си с нарежданията и задължението му за спиране съобразно тях и е нарушил вмененото му задължение.

По точка 3 от НП за нарушение на посочената разпоредба, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че М.М. като водач на МПС при движението му не е поставил обезопасителния си колан. Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение с автомобила си не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван той. Същата норма има за цел да бъдат предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето всички участници в движението.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване не общественоопасни последици – както за движението, като не е спрял на сигнализиране със светофарна уредба пешеходна пътека, така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на спазване на техните указания, така и за опасността при управление без поставен обезопасителен колан.

За размера на наложеното наказание:

Правилно описаното нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран. Съобразени са критериите за определяне на наказание, доколкото фиксираният му размер позволява това, и определеното наказание отговаря на целите, които се стреми да постигне законодателят чрез предупредителната и възпитателна функция на наказанието и възпиращата спрямо обществото.

Правилно описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

По отношение на последното нарушение по чл. 103 от ЗДвП съдът счита, че определеното от него наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е явно несправедливо и като такова незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган не е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Нарушението не се характеризира с белези, които да сочат, че то е с по-висока обществена опасност от другите нарушения, нито че деецът е такава личност. Установеното нарушение е типично и по нищо не се различава от обичайните нарушения от този вид. Нещо повече, определената глоба е в нейния максимум, което следва, че нарушението би трябвало да е изключително тежко и с висока степен на обществена опасност, която не се установи. Затова съдът счита, че определената санкция, за да отговори и постигне целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, следва да бъде изменена и намалена. За справедлив съдът намира размера на глобата и лишаването от право да управлява МПС да не е в минимално предвидения в закона, предвид все пак поведението на жалбоподателя съгласно справката му за нарушител/водач, но ориентиран малко над минимума, а именно глобата в размер на 100 лв., а лишаването от право да управлява в размер на 2 месец.

Разпечатката съдържа 47 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d307c05-d989-4e32-952c-02c871434c22