Решение № 260445 от 13.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 13.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

Наказателно отделение, VII въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Юлиана

Шулева и в присъствието на прокурор Мария Кабалакова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 1392 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 09.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 19534/2018 г. по описа на СРС, НО, 20-и състав, подсъдимият С.М.Д. е признат за виновен в това, че на 19.12.2017г. около 12:50ч. в жилище, находящо се на адрес в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.*****, се заканил на З.Д.К.с убийство с думите: „ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. чл.1 НК, вр. чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца.

Със същата присъда, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е било отложено за срок от 3 /три/ години.

С присъдата, на основание чл.59, ал.2 от НК, е зачетено и приспаднато от наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което С.М.Д. е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, а именно – за времето от 19.12.2017г. до 20.12.2017г.

С присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.190, ал.2 НПК, подсъдимият С.М.Д. е осъден да заплати сумата от 268,00 лв. по сметка на СДВР (представляващи извършени в хода на досъдебното производство разноски), сумата от 33,20 лева по сметка на СРС (представляващи извършени в хода на съдебното производство разноски), както и сумата от 5 лв. по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия С.М.Д., чрез защитника му адв. Г. – САК, в които се твърди необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В подкрепа на изложеното се поддържа, че установените от първоинстанционния съд фактически положения не кореспондират със събраните по делото доказателствени материали, като съдът е подходил едностранчиво и избирателно в доказателствената си дейност, в нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, респективно и до погрешни фактически и правни изводи. Счита, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелката К.за упражняван върху нея от страна на подсъдимия „системен физически и психически тормоз“, които твърдения са голословни и остават изолирани от останалия събран в производството доказателствен материал, още повече, че нито в жалбата си до МВР, нито по време на телефонното си обаждане на тел.112, последната не е навела твърдения за отправена й от подсъдимия Д. закана за убийство. В тази връзка се твърди, че неправилно съдът не е поставил в основата на доказателствените си изводи обясненията на подсъдимото лице, които са изцяло убедителни, последователни, непротиворечиви и не са опровергани по несъмнен начин в процеса. На следващо място поддържа, че не е доказано и по несъмнен начин в производството по отношение на кого е отправена вербалната заплаха от страна на подсъдимия и дали нейн адресат не е бил евентуално свидетелят В., което обстоятелство би могло да се потвърди от последвалото между тях спречкване. Отделно от това се поддържа, че в случая безспорно се установява възникнал скандал между подсъдимия и свидетеля В., което налага да се направи принципно разграничение между заканата по смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК и скарването, като при скандала заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв, яд и безсилие, но в действителност не целят да предизвикат страх. Сочи се, че в конкретния случай подсъдимият е реагирал именно спонтанно пред полицейските служители, провокиран и афектират от лъжливите, според него, твърдения на двамата свидетели, а не с цел да предизвика страх у пострадалата за осъществяване на отправената закана. По изложените съображения счита, че установените по делото факти и обстоятелства не позволяват да се направи еднозначен и непротиворечив извод, че използваните думи са били годни да възбудят основателен страх у пострадалата К., нито че е била налице обективна, реална и непосредствена възможност подсъдимият да реализира отправените от него закани към последната.

В допълнение се излагат съображения за незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание, с оглед липсата на направен обективен и безпристрастен анализ на обстоятелствата, относими към определяне на същото, включително относно приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.

С оглед гореизложеното счита, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а именно – обществената опасност на конкретното деяние е явно незначителна, поради което и деянието не е престъпно.

Искането към въззивната съдебна инстанция е първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В жалбата не се прави искане за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени и/или веществени доказателства по делото.

В съдебното заседание пред СГС защитникът на подсъдимия поддържа депозираните жалба и допълнение към нея изцяло, отправените с тях доводи и направеното искане. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че от извършване на деянието до настоящия момент са изминали повече от три години и половина, както и че през посочения период подсъдимото лице не е осъществявало контакти с пострадалата.

Подсъдимият

С.М.Д. в своя защита се присъединява към становището на процесуалния си представител адв.Г..

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата като поддържа, че първоинстанционната присъда е произнесена след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, като в мотивите са изложени и обстоятелствата, въз основа на които районният съд е формирал своите изводи, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

При последната си дума подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред.

Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство показания на свидетелите З.Д.К., В.В.В., И.Г.К., Б.Н.Б./включително и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, от НПК/, Л.В.Г./включително и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, обясненията на подсъдимия С.М.Д.; писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, съдебни психиатрични и психологични експертизи, справки от тел.112, заповед за незабавна защита № 299726/21.12.2017г. и разпореждане от 03.04.2018г. на СРС, ГО, 139 състав по гр.дело № 88424/2017г.; АУАН бл.№ 207964/20.12.2017г., съставен на С.М.Д., характеристики на С.М.Д., както и всички писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и приети по реда на чл.283 от НПК.

Към дейността по събиране на доказателства районният съд е подходил отговорно и професионално. Разпитани са всички свидетели, които са възприели факти от значение за главния факт, предмет на доказване в производството, като е използвана и процесуалната техника на прочитане на показанията от досъдебното производство, по отношение на които е имало законно основание за това. Показанията на свидетелите са обследвани внимателно в контекста на собствената им логическа последователност и при съпоставката им едни с други.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд, нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на ангажираните в производството доказателства и доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:

Подсъдимият

С.М.Д. е роден на ***г., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес в гр.София, ж.к.“Люлин“, ул.“*****, с ЕГН **********.

Свидетелят

З.Д.К.и подсъдимият С.М.Д. имали дългогодишно фактическо съпружеско съжителство в период от седемнадесет години, през което отношенията им не били безпроблемни, като с оглед упражняван от страна на подсъдимия физически и психически тормоз, свидетел К.нееднократно депозирала сигнали пред компетентните полицейски органи. През лятото на 2017г. К.и Д. решили да преустановят взаимоотношенията си, като З.К.и двете й родени по време на съвместното й съжителство с подсъдимия Д. деца, се установили в собствено на свидетелката К.жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.*****. След раздялата, подсъдимият Д. продължил да проявява агресивно поведение спрямо К., като я следял и причаквал, при които срещи помежду им продължил да упражнява вербална и психическа агресия по отношение на нея, за което последната сигнализирала органите на реда чрез телефонно обаждане на тел.112, а на подсъдимия Д. било съставено разпореждане по реда на чл.64 от ЗМВР, неизпълнението на което санкционирано чрез съставяне на АУАН бл.№ 207964/20.12.2017г.

На

19.12.2017г. около 12:50ч., свидетелят З.К.се намирала в жилището си, находящо се на горепосочения адрес, а именно - в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.*****, където в този момент й гостувал свидетел В.В., нейн интимен приятел. Междувременно, подсъдимият позвънил на входната врата на жилището, като при отварянето й същият изблъскал свидетел К., нахълтал във вътрешността на апартамента – във всекидневната му стая, където в този момент се намирал свидетелят В. и започнал да крещи: „Вие какво правите в дома на децата ми“, „Какво правите в моя дом“, „Ще ви убия!“. В момента, в който свидетел К.му отвърнала, че жилището е нейно, подсъдимият се нахвърлил върху свидетеля В., хванал го за врата и започнал да го души, като продължавал да отправя закани „Ще ви убия!“ и към В., и към К.. В опит да се защити, свидетелят В. се захванал за дрехите на подсъдимия и се опитал да го изведе извън апартамента, като последният, опитвайки се да се отскубне, ударил с гръб вратата на хола, в резултат на което стъклото на последната се счупило.

Свидетелят З.К.позвънила на тел.112 за оказване на помощ, вследствие на което на място пристигнал полицейски автопатрул при 09 РУ – СДВР, в състав – свидетелите Б.Н.Б.и Л.В.Г.. При пристигането си полицейските служители заварили подсъдимия и свидетеля В., държащи се за дрехите, на етажната площадка пред апартамента, като по врата на свидетеля се наблюдавали видими среди от упражненото насилие. Наличието на полицейския патрул не довело до преустановяване агресията на подсъдимия, който продължил да отправя закани спрямо свидетел К.и свидетел В., че „ще ги оправи и избие“. Предвид поведението му, подсъдимият бил отведен и задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

На

21.12.2017г. по молба на З.К., депозирана на 20.12.2017г., била издадена Заповед за незабавна защита № 299726/21.12.2017г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с която С.М.Д. бил задължен да не доближава З.К.на разстояние по – малко от 200 метра и да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d306e76-6195-44f2-9bd1-d2a54433d1b5