Решение № 7009 от 18.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7009 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504824 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3106 от 25.02.2025г., постановено по гр.д. № 33970/2024г. по описа на СРС, 90-ти състав, поправено с решение № 4337 от 13.03.2025г., постановено по същото дело, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. И. Р. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6617, 30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за недвижим имот в гр.

****, аб. № 147374; сумата от 658, 56 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 15.09.2022г. до 15.01.2024 г.; сумата от 70, 59 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 14,15 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 15.01.2024 г., за които суми е издадена заповед по ч.гр.д. № 3894/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените установителни исков както следва: предявеният установителен иск за цена на топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 6617,32 лева; предявеният установителен иск за мораторна лихва върху тази главница е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 705,75 лева, а предявеният иск за цена на услугата дялово разпределение е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 78,74 лева.

С решението Н. И. Р. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1209,99 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Н. И. Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,58 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените установителни 1 искове са уважени е подадена в срок въззивна жалба от ответника Н. И. Р., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че по делото било безспорно установено, че „Топлофикация София“ ЕАД извършвала доставка на топлинна енергия в нарушение на закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Закона за измерванията, което било видно от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, прието по делото. Жалбоподателят бил уведомявал дружеството многократно, че му били начислявани прекомерни суми, които не съответствали на реалното му потребление, но не били предприети действия. Апартаментът се намирал на последен етаж и тръбите били по-скоро хладки през по-голямата част от отоплителния сезон, но въпреки това жалбоподателят получавал завишени сметки, като се вземело предвид, че в имота имало три демонтирани радиатора, за които нямало консумация. Била направена проверка в абонатната станция от управителя на етажната собственост, при която се установило, че имало множество нарушения при водене, отчитане и посочване на данните от общия топломер в абонатната станция. Тези обстоятелства се установявали и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, от което било видно, че топломерът не бил преминал метрологична проверка за периода от 2020г. до 2022г. Заявява, че вещото лице не било посетило абонатната станция, а било работило единствено по представени от ищеца документи. Върху топломера нямало отбелязвания и стикери за проверки, поради което извършените от него измервания били незаконни. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени 2 общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай във въззивното производство не е налице спор и от представеното пред СРС заявление-декларация с рег. № Г-2317 от 30.01.2020г. се установява, че жалбоподателят Н. И. Р. е поискал откриване на партида на негово име за процесния топлоснабден имот на адрес: гр. ****, аб. № 147374, а от приетите фактура и индивидуални справки за дялово разпределение за процесния период е видно, че партидата на имота е открита на името на въззивника. Ето за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г., потребител на топлинна енергия за имота е жалбоподателят.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 5 броя отоплителни тела /хол, кухня, две стаи, лира/ с мотнирани уреди за индивидуално разпределение /ИРРО/ и два броя водомери за топла вода, като на 18.03.2022г. уредите са подменени с такива с радиоотчет. Топлинната енергия за отопление на имота и битово горещо водоснабдяване е определена въз основа на реален отчет на индивидуалните разпределители и водомерите в имота, като дяловите единици са отчетени по електронен път, а топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т.

6.1.1. от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Показанията от протокола сза главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка на 11.08.2018г., 03.04.2022г. и 27.07.2024г. и съответства на одобрения тип. С оглед тези констатации, оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения от топлопреносното предприятие при определяне количеството на дължимата от него топлинна енергия са неоснователни.

Възражението за пропусната двугодишна кратност на метрологичните проверки в периода между 11.08.2018г. и 03.04.2022г. е без правно значение за изхода от спора в конкретния случай, тъй като и при трите метрологични проверки, извършени преди началото на процесния период /11.08.2018г./, по време на процесния период /03.04.2022г./ и след неговия край /27.07.2024г./ е установено, че топломерът отговаря на одобрения тип.

След като измерителят на топлинната енергия в абонатната станция е мерил в класа си на точност през целия процесен период, формалното пропускане на двугодишния срок за извършване на периодичните метрологични проверки в периода между 2018г. и 2022г. може 3 да доведе единствено до административнонаказателна отговорност за топлопреносното предприятие, но не и до недължимост на отчетената и разпределена топлинна енергия.

Неоснователно е и релевираното от жалбоподателя оплакване, че съдебнотехническата експертиза била изготвена единствено по документи на топлопреносното предприятие, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение /конституирана като трето лице – помагач по делото/ отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение на топлинната енергия. Оплакването на въззивника, че вещото лице не било извършило оглед на топломера, който нямал стикер за метрологична проверка, също е неоснователно, тъй като състоянието на топломера в абонатната станция към датата на извършване на експертизата е ирелевантно за процесния по делото период на доставка, който е от м.05.2021г. до м.04.2023г.

Относно развития в молбата на жалбоподателя от 28.10.2025г. довод, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била разпределяна въз основа на методика, която е отменена с решение на ВАС, както и че понастоящем изпълнението на пар. 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. е спряно с влязло в сила определение от 04.09.2025г. следва да бъде уточнено, че съгласно чл. 195, ал. 1 АПК отмяната на т. 6.1.1. от приложението към Наредбата, постановено с Решение № 1037 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г., има действие само занапред.