Разпореждане № 2663 от 05.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2663 гр. Кюстендил, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20251520101447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Управителя си Янислав Янакиев, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. А. Т., против длъжника Б. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

923,54 /деветстотин двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ лева главница до погасяване на кредита, дължима по Договор за паричен заем № ***г., сключен между Б. С.

Б. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за Покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 03.09.2024 г. от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ; 71,71 /седемдесет и един лева и седемдесет и една стотнки/ лв. – договорна лихва за периода 03.10.2023 г. – 20.02.2024 г.; 479,75 /четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. – възнаграждение по гаранционна сделка; 25,50 /двадесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране; 201,31 /двеста и един лева и тридесет и една стотинки/ лв. мораторна лихва за периода 21.02.2024 г. – 27.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 34,04 лева държавна такса и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем, договор за предоставяне на поръчителство и др.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

1

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: Що се отнася сумата в размер на 479,75 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка, съдът намира следното: Видно от съдържанието на процесния договор за паричен заем в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя", доколкото в същия не е включено дължимото възнаграждение за поръчителя по гаранционната сделка, произтичащо от сключения договор за поръчителство. Безспорно възнаграждението за поръчителя е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие се начислява към общата дължима сума по договора за кредит, видно от приложения към същия погасителен план, включващ като перо на всяка погасителна вноска и възнаграждението за поръчител. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Тази сума, респективно вноските по договора за предоставяне на поръчителство, не са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. А съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако е него не е описан годишния процент на разходите. Безспорно е, че предвид легалната дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК, процесната сума е разход по кредита. Това възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Всичко изложено безспорно води до извод за недействителност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.

Досежно сумата от 25,50 лева, представляваща такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, съдът счита също за недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика имат настоящите. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираните суми също са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправни клаузи, поради което са нищожни.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 34,04 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като 2 производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: 23,93 лв. – държавна такса и 35,16 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Б. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527, сумите: 923,54 /деветстотин двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ лева главница до погасяване на кредита, дължима по Договор за паричен заем №*** г., сключен между Б. С. Б. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за Покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 03.09.2024 г. от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ; 71,71 /седемдесет и един лева и седемдесет и една стотнки/ лв. – договорна лихва за периода 03.10.2023 г.

– 20.02.2024 г.; 201,31 /двеста и един лева и тридесет и една стотинки/ лв. мораторна лихва за периода 21.02.2024 г. – 27.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 23,93 лева държавна такса и 35,16 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 479,75 /четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. – възнаграждение по гаранционна сделка; 25,50 /двадесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3