Решение № 145 от 26.03.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 361/2026
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Лилия Масева, София Икономова, Росица Велкова
Цитирани разпоредби
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- § 5 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 145 гр. Благоевград, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Росица Велкова
София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500361 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.2 и чл.435, ал.4 от ГПК.
Образувано е по подадени жалби от Г. А. К., ЕГН **********, е постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к."***", бл.33, ех.Б, ет.3, ап.8 чрез пълномощник адв.М., със съдебен адрес гр.София, ул."***" № 22А, Д. Ю. Д., ЕГН ********** и Г. Ю. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к,"***" 33, вх.Б, ет.3, ап.8 действащи чрез своя баща и законен представител Ю. Б. Д., ЕГН **********, е постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к."***" 33, вх.Б, ет.3, ап.8, Б. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Симитли, ул."***" № 36 и А. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к."***” 33, вх.Б, ет.3, ап.8, действаща със съгласието на своята майка и законен представител В. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к."***" 33, вх.Б, ет.3, ап.8, и настоящ адрес в гр.Симитли, ул."***" № 36, насочени срещу предприети изпълнителни действия по изп.дело № 20257950400771 по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795 от КЧСИ, а именно насочване изпълнението върху
1 жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2016г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: град Благоевград, ж.к.„***“ № 33, вх.„Б“, ет.3, ап.8;
1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена по одобрен архитектурен проект в парцел IV, квартал 17 по плана на квартал „Ораново“ на гр.Симитли, ул.„***“ № 36 А и състояща се от приземен етаж със застроена площ от 64 кв.м.у включващ мазета, един жилищен етаж със застроена площ от 118,4 (сто и осемнадесет цяло и четири стотни) квадратни метра включващ: кухня, спалня, детска, хол и тоалетна с баня, както и таванско помещение, при съседи на парцела: улица, парцели II, III, VI, VII, и VIII;
1/6 идеална част от поземлен имот с планоснимачен 21 по кадастралния план на кв.Ораново, гр.Симитли, одобрен със Заповед № 779/2001 г., целият с площ по скица 1240.93 кв.м., а по документи за собственост 1000 кв.м., при граници и съседи: път, ПИ с пл.сн № 20, път, ПИ с пл.сн.№ 22, и ПИ с пл.сн.№ 23, ведно с 1/2 идеална част от първия жилищен етаж и 1/4 идеална част от тавана, от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в този имот.
В жалбата на Г. А. К., която е длъжник по изп.дело се твърди, че е осъдена по т.д.№ 52/2016 г. по описа на ОС – Благоевград да заплати на „Юробанк България“ АД, главница от 101 536.74 швейцарски франка, заедно със законна ги лихва, считано от датата на предявяване на иска - 25.02,2016 г. до изплащането на главницата; мораторна лихва в размер па 14 024.33 швейцарски франка, дължима за периода от 10.05.2014 г. до 16,02.2016 г; такси по кредита от 445.60 швейцарски франка, дължими за периода 29.01.2015 г. до 16.02.2016 г.; застраховки от 219.47 швейцарски франка за периода 29.01.2015 г. до 16.02.2016 г.; разноски за нотариални такси от 222 лв. и съдебни разноски от 22 965.11 лв.
Обяснява се, че с договор за цесия от 28.12.2017 г., кредиторът е прехвърлил вземането на си ,.С.Г.ГРУП“ ООД. ЕИК 148062016.
Заявява се, че впоследствие цесионерът е образувал срещу Г. К. две производства, в които са предявени Павлови искове. Сочи се, че по същите гр.д.№ 223/2022 г. и гр.д.№ 224/2022 г., и двете по описа на Районен съд – Благоевград са признати за относително недействителни спрямо „С.Г.Груп“ 2
ЕАД сключените от К. сделки, с които тя е дарила 1/ на внуците си Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д. идеални части от следните мои недвижим имоти, а именно: 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена по одобрен архитектурен проект в гр.Симитли, ул..***" Ла 36 А, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 64 кв.м,, включващ мазета, един жилищен етаж със застроена площ от 118.4 кв. метра, включващ: кухня, спалия, детска, хол и тоалетна с баня, както и таванско помещение; и 1/6 идеална част от поземлен имот с планоеннмачен номер 21 но кадастралния план на кв. "Ораново", гр.
Симитли, одобрен със Заповед № 779/2001 г., целият с площ по скица -1240,93 кв. м., а но доказателствен документ за собственост— 1000 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от първия жилищен етаж и 1/4 идеална част от тавана, на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда; 2/ на внучката си А.
Д. П. жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр.Благоевград, община Благоевград, област Благоевград по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК; с адрес на имота гр.Благоевград, ж.к."***" № 33, вход "Б", етаж 3, апартамент № 8.
Твърди се, че по така водените дела, в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД са присъдени разноски, които са в размер на 60.93 лв. по гр.д.№ 223/2022 г. и 122.57 лв. по гр.д.№ 224/2022 г. С оглед на това се сочи, че общият размер на дълга на К. към „С.Г.Груп“ ЕАД е в размер на 398 563.26 лв., в т.ч. 125 046.14 лв. – неолихвяема сума, 185 440,61 лв. - главница, 73 902.67 лв. - лихви, 34 лв.
- допълнителни разноски по н.д., както и таксата по т, 26 от ТТРЗЧСИ е ДДС в размер на 13 090.16 лв. Посочените суми са предмет на принудително изпълнение по процесното изп.дело, по което ЧСИ е насочил изпълнението върху посочените по-горе имоти.
Според жалбоподателката К., ЧСИ е наложил възбрана и е насрочил дата за опис на недвижимите имоти. Жалбоподателката оспорва действията на ЧСИ с аргумент, че посочения по-горе апартамент № 8, изходящ се в гр.Благоевград ж.к."***" бл.33, вх.Б, ет.3, с площ от 60.41 кв.м. е единствено нейно жилище и като такова е несеквестируемо. В жалбата на К. са развити подробни съображения относно приложението на чл.444, т.7 от ГПК, целта на цитираната норма и наличието на предвидените в нея предпоставки за изключване на процесния имот от имуществото, от което може да се 3 удовлетвори взискателя.
С оглед на това, от съда се иска да отмени като незаконосъобразни предприетите по изп. дело № 20257950400771 по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795 изпълнителни действия, състоящи се в налагане па възбрана и насрочване на опис върху посочения недвижим имот, представляващ апартамент № 3 с адрес в гр.Благоевград, ж.к.*** бл.33, вх.Б, ет.3.
Останалите жалбоподатели Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д., действащи чрез своя баща и законен представител Ю. Б. Д.; Б. А. Д., и А. Д. П., действаща със съгласието на своята майка и законен представител –В. Б. Д., са трети лица за изпълнителния процес. В жалбите си те твърдят, че са собственици на недвижимите имоти, по отношение на които е насочено изпълнението, като с действията на ЧСИ грубо се погазва тяхното абсолютното и неприкосновено право на частна собственост, прогласено и гарантирано с чл.17, ал.3 от Конституцията на Р.България, защитимо като основно право и от чл.1 на Първия протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
В жалбата на Б. Д. се изкъкват допълнителни аргументи, че той има запачено вещно право на ползване върху една стая от двуетажната масивна жилищна сграда, изградена по одобрен архитектурен проект в гр. Симитли, ул.,***" № 36 А, област Благоевград, квартал "Ораново”, което ще бъде нарушено с насочване изпълнението върху този имот.
От съда се иска да отмени като незаконосъобразни предприетите по изп.дело № 20257950400771 по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795 от КЧСИ изпълнителни действия, състоящи се в налагане на възбрана и насрочване на опис върху процесните недвижими имоти.
Всеки един от жалбоподателите е направил искане за спиране на изпълнението по изп.дело № 20257950400771 по описа на ЧСИ В.Т., peг.№ 795, до произнасяне на съда по подадените жалби.
В срока за възражение срещу подадените жалби, такива са постъпили от взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД.
Взискателят изразява становище за неоснователност на жалбите, което подкрепя с факта, че имотите са били предмет на увреждащи кредитора разпоредителни сделки, извършени от длъжника и обявени за относително недействителна спрямо взискателя е 4 влезлите в сила съдебни решения по гр.д.№ 223/2022 г. и гр.д.№ 224/2022 г. по описа на PC — Благоевград, постановени по искове с правно основание чл.135 ЗЗД. Излагат се доводи, че в резултат на уважения иск по чл.135 ЗЗД, взискателят има право да насочи принудително изпълнение върху имота така, сякаш разпоредителната сделка не е извършвана, независимо от последващите твърдения на длъжника за неговата функция като жилище. Отбелязва се, че закрилата по чл.444, т.7 ГПК не може да служи като средство за легитимиране на увреждащо поведение на длъжника, нито да обезсмисля последиците на уважен Павлов иск, доколкото противното би довело до недопустим резултат длъжникът да се постави в по-благоприятно положение именно вследствие на собственото си противоправно поведение.
Изтъква се, че според съдебната практика, няма законова пречка длъжникът да се разпорежда е несеквестируемите си вещи чрез залог, ипотека, изпълнение на задължението си, продажба на трето лице или дарение в полза на трето лице. Според визскателя обаче, при разпоредителното действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава, че не се нуждае от процесията вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен. Сочи се, че сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта, като с връщането на имуществото в патримониума на длъжника чрез отменителен (Павлов) иск се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.
По така изложените съображения, от съда се иска да остави без уважение подадените жалби.
От страна на ЧСИ В.Т. са приложени мотив, които се основават на отпадане на несеквестируемостта при разпореждане с такова имущество от страна на длъжника. По отношение доводите на жалбоподателя Б. Д., че е погазено правото му на ползване, налагайки възбрана върху него, се отбелязва, че по силата на чл.56 и сл. ЗС, правото на ползване е ограничено вещно право, което не отнема правото на собственост, а само ограничава 5 неговото пълно упражняване. Изразява се становище, че правото на ползване не се засяга от принудителното изпълнение, не се накърняват правата на ползвателя, тъй като то се запазва и след публичната продан. В същото време, според ЧСИ, наличието на вещни тежести /право на ползване/, не прави имота несеквестируем, а купувачът придобива правото на собственост обременено с тези тежести, като няма законова разпоредба, която да предвижда, че от принудително изпълнение се изключва недвижим имот, върху който е учредено или запазено право на ползване в полза на трето лице. Като допълнителен аргумент се сочи и че възбраната е вещна тежест върху недвижимия имот, а не върху правото на ползване.
В съдебно заседание длъжникът се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба. Останалите страни не се явяват и не изпращат представител.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни - длъжник по изпълнението и трети лица, които са във владение на недвижимите имоти, срещу които е насочено изпълнението.