Решение № 74 от 11.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000863 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „О.-з.“ АД – **** ЕИК ********* против решение № 260248/29.06.2021г., постановено по търг.д. № 267/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА, с която „О.-з.“ АД – **** е осъдено да заплати на ИВ. Г. Т. сумата 7 000 лева /допълнително над доброволно определената и изплатена сума от 20 000 лева преди предявяване на иска/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие травмите при ПТП, настъпило на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до окончателното изплащане.

По съображения, развити в жалбата моли решението в посочената обжалвана част да бъде отменено, а по същество – претенцията отхвърлена като неоснователна. Счита, че приносът на пострадалия за настъпване на ПТП е значително по-висок от приетия от съда. Намира, че определеното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост. Поддържа, че вече изплатената сума от 20 000 лева репарира претърпените вреди.

1

Въззиваемият ИВ. Г. Т. от гр. С.З., **** оспорва въззивната жалба.

Постъпила е въззивна жалба и от ИВ. Г. Т. от гр. С.З., ****, чрез процесуалния му представител адв. П.П., с адрес: гр. С.З., **** против решение № 260248/29.06.2021г., постановено по търг.д. № 267/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ИВ. Г. Т. против ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 11.05.2017год., причинено виновно и противоправно от С.И.И., при управление на лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника към деня на събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно, счупване на шийката на лявата мишнична кост, счупване на глезенните израстъци на малък и голям пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно – контузни рани и контузия на тялото, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 16.05.2019 год. до окончателното плащане, за разликата над 7 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост като не са съобразени изключително неблагоприятните последици от травмите, тяхната тежест и неудобствата, които търпи ищеца, оперативните интервенции и продължаващия възстановителен период. Твърди се, че не е отчетен правилно приноса на пострадалия и на причинителя на ПТП за настъпване на инцидента и вредоносните последици. Счита, че пострадалият не е допринесъл за настъпване на ПТП. Посочва се, че определения процент на съпричиняване от страна на пострадалия, е завишен. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да се уважи претенцията му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния и предявен размер.

Въззиваемата страна от ЗАД „О.-з.“ АД – **** ЕИК ********* с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

2

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът ИВ. Г. Т. от гр. С.З., **** твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.05.2017 год. в град С.З., причинено противоправно о т С.И.И. при управление на на моторното превозно средство –лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** ** . Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно, счупване на шийката на лявата мишнична кост, счупване на глезенните израстъци на малък и голям пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно – контузни рани и контузия на тялото. Твърди, че вследствие на уврежданията се е наложило да бъде настанен за болнично лечение – първоначално в клиника по неврохирургия, впоследствие – преместен в клиника по ортопедия и травматология, където са му направени две последователни операции. Твърди, че е бил изписан на 31..05.2017г. за продължаване на лечението при домашни условия. През първия месец се придвижвал с инвалидна количка, след това започнал да използва патерици за около три месеца, а понастоящем се придвижва с помощта на бастун. Твърди, че по време на лечението и възстановяването си не е можел да се обслужва сам, ползвал помощта на близките си за удовлетворяването на ежедневни хигиенни и битови потребности, не можел да диша и да спи нормално, страдал от безсъние, изпитвал отчаяние и страх, чувствал се отпаднал и уморен.

Твърди, че се е лекувал няколко месеца, но не е напълно възстановен и към настоящия момент – лявата му глезенна става е с променена конфигурация и редовно е оточна, продължава да се придвижва бавно и помощта на бастун.

Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с писмо, получено от него на 16.05.2019г. Твърди, че ответникът му е определил размер на обезщетението 3 от 20 000 лева, което е и заплатил, но намира същото за недостатъчно за репариране на вредите. Счита, че обезщетение от 50 000 лева би репарирало същите.

Моли съда да осъди ответника ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С. да му заплати 30 000 лева /допълнително над доброволно определената и изплатена сума от 20 000 лева преди предявяване на иска/ - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 11.05.2017 год. причинено виновно и противоправно от С.И.И., при управление на лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника към деня на събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно, счупване на шийката на лявата мишнична кост, счупване на глезенните израстъци на малък и голям пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно – контузни рани и контузия на тялото, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 16.05.2019 год. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Първоинстанционният съд е уважил претенцията за неимуществени вреди до размер от 7 000 лева. Предмет на въззивно обжалване е именно тази част от първоинстанционното решение, от която недоволни са останали и двете страни. Претенцията за имуществени вреди е уважена в размер на 458 лева и същата не е предмет на въззивните жалби.

Ответникът ЗАД „О.-з.“ АД – **** ЕИК ********* оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва механизма на процесното събитие. Твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не е пресякъл пътното платно по пешеходна пътека, с което е нарушил изискването на чл.113 ал.1 от ЗДвП.

Твърди се съпричиняване и с оглед обстоятелството, че се е намирал в състояние на алкохолно опиянение, което му е попречило да направи адекватна преценка на обстановката и е довело до неадекватното му поведение на пътното платно. Съпричиняване се твърди и с оглед 4 обстоятелството, че е бил с тъмни дрехи и обувки, което го е направило трудно забележим, а ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.

Евентуално – в случай че съдът намери претенцията за обезщетение за основателна - счита същата за несправедливо завишена по размер и неотговаряща за критериите за справедливост.

С допълнителната искова молба не се навеждат нови обстоятелства Поддържа се първоначалната молба и се оспорват твърденията и възраженията н отговора.

С допълнителния отговор се поддържа изложеното в първоначалния такъв.

Видно от представената молба – претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с входящ номер от 16.05.2019г. на ЗАД „О.-з.“ АД, ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до ЗАД „О.-з.“ АД - гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 16.05.2019г. С писмо от 28.05.2019г. ответникът е уведомил ищеца, че му определя 20 000 лева застрахователно обезщетение, за което му предлага заплащане след сключване на извънсъдебно споразумение.

С писмо от 05.06.2019г. го уведомява, че е отказано преразглеждане на молбата му за коригиране на определения размер. Не се спори, че определеното обезщетение от 20 000 лева е заплатено. Това се установява и от представеното извлечение от сметка /стр.75 от делото на ОС/.

Не се оспорва и наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** **.

Това се установява и от представената полица „Гражданска отговорност“ /стр.61 от делото на ОС/ със срок на действие 08.04.2017г. -07.04.2018г., обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е безспорно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. С.И. като водач на лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** ** се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в 5 застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

С влязло в сила решение №143 от 12.03.2019г., постановено по НОХД № 162/2019 г. на РС – С.З. С.И.И. е признат за виновен в това, че на 11.05.2017 г. в град С.З., по **** в посока от север на юг, при управление на лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП –„Водачите са длъжни да контролират непрекъсната пътните превозни средства, които управляват“, чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – за пътно превозно средство категория „В“ в населено място – 50 km/h, а водачът е управлявал ППС със скорост 60 km/h в гр. С.З., чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“ и по непредпазливост е причинил многостепенна средна телесна повреда на ИВ. Г. Т., изразяваща се в контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно, счупване на шийката на лявата мишнична кост, счупване на глезенните израстъци на малък и голям пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно – контузни рани и контузия на тялото - престъпление по чл. 343а, ал.