Определение № 99 от 06.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. София , 06.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ружена Керанова

Антоанета Данова

Валя Рушанова като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно частно наказателно дело № 20218003200551 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 44, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод разпореждане от 31.05.2021 г. на съдиядокладчик от Специализирания наказателен съд (СпНС), с което съдебното производство по НЧД № 1798/2021 г. по описа на същия съд е прекратено и изпратено на ВКС за решаване на спор за подсъдност между СпНС и Софийски градски съд (СГС).

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен да разгледа делото е СпНС. Изтъква съображения, че не решението № 260058/01.02.2021 г., постановено по ЧНД № 4488/2020 г. по описа на СГС, поражда компетентността на българския съд да съобрази последиците на присъдата на Наказателния съд, Мадрид, Кралство Испания, в новообразуваното производство за групиране на наказанията, а разпоредбата на чл. 8, ал.2 от НК. Затова компетентният съд по смисъла на чл. 39, ал.1 от НПК да извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 25 от НК е съдът, чиято подсъдност се определя по правилата на подсъдността за престъпления, извършени в чужбина – чл. 37, ал.1, т. 2 от НПК. Осъденият Д.

Г. Г. е с настоящ адрес в гр. София, но присъдата на испанския съд е за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, т. 2 вр. ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал.2 от НК на Р България, които са подсъдни на СпНС, съгласно чл. 411а, ал.1, т. 2 от НПК.

1

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното :

С решение № 260058/01.02.2020 г. по ЧНД № 4488/2020 г. по описа на СГС, постановено на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, е приета за изпълнение присъда от 17.01.2020 г. по дело № NIG : 28079 27 2 2017 0003188 на Втора секция на Наказателния съд, Мадрид, Кралство Испания, влязла в сила на 14.02.2020 г., с която българският гражданин Д.Г. е осъден на шест години лишаване от свобода за престъпление по чл. 368, 369.5, 369 bis и 369 bis, параграф ІІ от НК на Кралство Испания, съответстващо на чл. 321, ал. 3, т.

2 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 от НК на Р България.

По предложение на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП), основано на чл. 306, ал.1, т. 1 и чл. 25, ал.1 и ал. 2 от НК, е образувано НЧД № 693/2021 г. по описа на СГС за определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдения Д. Г. Г. по присъда по НОХД № 7223/2017 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 22.05.2019 г., и присъдата, постановена по цитираното дело на Наказателния съд- Мадрид, приета за изпълнение с решението по ЧНД № 4488/2020 г., влязло в сила на 16.02.2021 г.

След като изискал актуална справка за съдимостта на осъденото лице, с разпореждане от 05.04.2021 г. съдията –докладчик насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 20.04.2021 г. В това съдебно заседание не е даден ход на делото, тъй като осъденият Д.Г. не се е явил и разглеждането на производството е насрочено за 20. 05.2021 г. В съдебното заседание, проведено на тази дата, съдът приел, че производството по НЧД № 693/2021 г. следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на СпНС.

Изложените мотиви за липса на компетентност този съд да разгледа делото са свързани с разпоредбите на чл. 37, ал.1, т. 2, чл. 39, ал. 1 от НПК, чл. 8, ал.2 от НК, правната квалификация на деянието, възприета с влязлото в сила решение по НЧД № 4488/2020 г. , а именно по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 от НК. Изводите са подкрепени със съществуваща съдебна практика по НЧД № 2254/2020 г. по описа на СГС за повдигнат спор за подсъдност и определение № 91/16.09.2020 г. на ВКС по 2

ЧНД № 529/2020 г., ІІ н.о., с което са възприети аргументите, че СГС не се явява съд, постановил последната влязла в сила присъда в случай на предхождащо разглеждане и постановяване на определение в производство по чл. 457 от НПК. По тези съображения и доколкото се касае до присъда за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 от НК на Р България, тоест съобразявайки и предметната подсъдност, съдът направил и крайното си заключение, че компетентен да разгледа предложението на СГП за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Г. е СпНС.

Съдията – докладчик по образуваното НЧД № 1798/2021 г. по описа на СпНС, тълкувайки разпоредбата на чл. 39, ал.1 от НПК, е стигнал до извод, че законодателят е употребил понятието „присъда“ в смисъл на последния постановен съдебен акт. С тези аргументи е прието, че в конкретния случай компетентният съд е СГС, който е допуснал изпълнение на решение на чуждестранен съд, поради което е прекратил производството, повдигнал спор за подсъдност между СГС и СпНС и изпратил делото на ВКС по компетентност.

При тези данни настоящият състав намира, че спорът за подсъдност е предизвикан неправилно от СГС, тъй като преди да изпрати делото на СпНС е следвало да вземе отношение по приложението на чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК, което може да се окаже решаващо за случая.

Изпращането на делото пряко в друг съд във връзка с неговата подсъдност е възможна само тогава, когато изпращащият съд е „равен по степен“ на другия съд. Градският съд не е „равен по степен“ на СпНС и това е очевидно от гледна точка на поставянето от законодателя на специализирания съд „наравно“ със съда, който е „по-горен“ на изпращащия. Освен това, същата разпоредба в тези случаи предвижда спорното дело да бъде изпращано на „съответния прокурор“, за да се постигне „съответствие“ и между „по-горния“ прокурор (съответно от Специализираната прокуратура) и „по-горния“ съд - СпНС. В конкретния случай градският съд не е обмислял разпоредбата на чл. 42, ал. 2, пр. 2 от НПК, макар да е преценявал предметната подсъдност, съобразно българския аналог на престъплението, за което е осъден Г. от чуждестранния съд.

3

От своя страна СпНС преждевременно е повдигнал спора за подсъдност без да прецени дали поначало би могъл да се произнесе по предложението, направено от СГП, при съществуващата процесуална възможност да се определи негова компетентност да разгледа делото.

В заключение, настоящият състав намира, че делото следва да се върне на СГС, където първоначално е било образувано, за разрешаване на спорния въпрос по чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК, съответно да обоснове неприложение на разпоредбата, ако отново се достигне до същия извод, като вече направения от него във връзка с подсъдността.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Частното наказателно дело № 693/2021 г. – прекратено, на Софийския градски съд, а след това изпратено на Специализирания наказателен съд, образувано като ЧНД № 1798/2021 г. и също прекратено, да бъде върнато в първия съд, а другият съд да бъде уведомен за връщането.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4