Решение № 306 от 12.04.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Добрич, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Галина Й. Христова като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20223230100195 по описа за 2022 година

Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК 205680303, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.“***“ №***, вх.***, ет.***, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., срещу С. Г. Р. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 55.82 лева (петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща незаплатена сума по допълнително споразумение към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.02.2013 г. и допълнително споразумение към него от 25.03.2014 г. (сключени между С. Г. Р. и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на 24.02.2020 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя на 10.03.2020 г.; неплатеното задължение в размер на 55.82 лева е част от общото вземане в общ размер на 1

61.29 лева, за което са издадени фактура №**********/15.10.2018 г. за сумата от 11.39 лева за отчетния период от 15.09.2018 г. до 14.10.2018 г.; фактура №1256490973/15.11.2018 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., фактура №1258124886/15.12.2018 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., фактура №1259755357/15.01.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., фактура №**********/15.02.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г. и фактура №1262984043/15.03.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г.), а също и за направените в настоящото и заповедното производство разноски. В исковата си молба „ЮБЦ“ЕООД - гр.

София заявява, че на 25.03.2014 г. между „БТК“ЕАД – гр. София и С. Г. Р. е било сключено допълнително споразумение към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; по това споразумение са останали неплатени посочените по-горе фактури и поради неплащане на задълженията на 24.02.2020 г. вземането е било прехвърлено на „С.Г.ГРУП“ООД, а от своя страна последното дружество го е прехвърлило на ищеца на 10.03.2020 г.; ответникът е бил уведомен за извършените цесии; настоява за уважаването на предявения иск.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявеният иск е допустим, но неоснователен; след 25.03.2015 г. не е било подписвано споразумение за продължаване на договора с „БТК“ЕАД – гр. София и не е имало автоматично подновяване на договора; представеното допълнително споразумение от 20.02.2013 г. не е било подписано от него, като положеният подпис не е неговият; към датата на сключването на договора за цесия процесните фактури не са били издадени и няма как да са прехвърлени вземания, които не са съществували; към договора за цесия липсват доказателства, че са прехвърлени задължения на ответника; от 2015 г. до 2018 г. липсват издадени фактури, което означава, че договорът между страните е бил прекратен; ако е имало неплащане на задължения, то „БТК“ЕАД – гр.

София е трябвало автоматично да прекрати договора, а противното води до черпене на права от собствено виновно поведение, което е недопустимо; настоява за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените разноски.

В писмената си молба от 28.03.2022 г. ищцовото дружество е отбелязало, 2 че ответникът не оспорва качеството си на потребител и сключването на допълнително споразумение по договор за електронна съобщителна услуга на 25.03.2014 година; съгласно уговореното между страните договорът е продължен автоматично, като ответникът не е подал и не е представил заявление за прекратяването му след изтичането на първоначалния срок; вземанията са придобити по силата на анекси към договори за цесия от 24.02.2020 г. и 10.03.2020 г., а не на 16.10.2018 г.; представя на електронен носител копие от приложение №1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., съдържащо информация за вземанията по договорите за електронни съобщителни услуги и за всеки един от длъжниците; съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС цесията е надлежно съобщена на длъжника, след като изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; такава е и настоящата хипотеза; затова двата договора за цесия са произвели своето прехвърлително действие; доказано е, че ответникът е бил потребител на електронна съобщителна услуга; настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски, включително тези по заповедното производство.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е основателен.

Предмет на претенцията е установяването на дължимостта на вземанията на ищцовото дружество за неплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.02.2013 г. и допълнително споразумение към него от 25.03.2014 г. (сключени между С. Г. Р. и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на 24.02.2020 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя на 10.03.2020 г.; неплатеното задължение в размер на 55.82 лева е част от общото вземане в общ размер на 61.29 лева, за което са издадени фактура №**********/15.10.2018 г. за сумата от 11.39 лева за отчетния период от 15.09.2018 г. до 14.10.2018 г.; фактура 3

№1256490973/15.11.2018 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., фактура №1258124886/15.12.2018 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., фактура №1259755357/15.01.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., фактура №**********/15.02.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г. и фактура №1262984043/15.03.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г.) . Ищцовото дружество е ангажирало доказателства както за валидното съобщаване на договорите за цесия на длъжника, така и относно обстоятелството какво точно вземане срещу ответника е прехвърлено. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г. по търговско дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера като настъпил в хода на производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235 ал.3 от ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело №12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към исковата молба (на лист 25 - 30 от делото за първия договор за цесия и на лист 31 - 32 за втория договор за цесия) са представени процесните договори за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.; на лист 21 и 23 от делото е представено извлечение от приложение №1 от 24.02.2020 г. към договора за цесия от 16.10.2018 г., а на лист 20 и 24 се намират извлечение от приложение №1 и анекс от 10.03.2020 г. към договора за цесия от 01.10.2019 г. – в тях точно е индивидуализирано процесното прехвърлено вземане, което действително е възникнало след сключването на първия рамков договор за цесия; в този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че няма как да са прехвърлени вземания, които не са съществували – не е имало пречка с 4 последващо споразумение между цедента и цесионера (анекс, приложение, извлечение) да се прехвърлят възникнали след подписването на рамковия договор вземания; представено е и изрично пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците във връзка със сключения договор за цесия (на лист 22); потвърждения за сключените цесии и извлечения от приложение №1 към договорите (на лист 20 и 21 от делото) за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично посочване на конкретните прехвърлени вземания; уведомление за извършените прехвърляния на вземания от представител на упълномощения цесионер (на лист 19). В този случай според съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение №16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело №6/2016 г. и Решение №115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело №177/2016 г., депозирането на исковата молба, която е придружена с документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде съобразено от съда. Ответникът не е оспорил своя подпис под допълнителното споразумение от 25.03.2014 г. (на лист 11 – 12 от делото); доколкото това допълнително споразумение съдържа всички уговорени между страните клаузи, то извършеното с отговора на исковата молба оспорване на положения подпис под договора от 20.02.2013 г. няма правно значение (освен това същият е посочил, че в съдебното заседание ще представи копие от лична карта за сравнителен образец, а не се е явил по делото). Неоснователно е и другото възражение на С. Г. Р., че след 25.03.2015 г. между него и телекомуникационния оператор не е имало действащ договор - съгласно клаузите на допълнителното споразумение договорът е продължен автоматично за неопределен срок при същите условия, като ответникът не е представил писмено заявление (предизвестие) до оператора за прекратяването му след изтичането на първоначалния срок. Между страните не се спори, че стойността на доставени т е н а потребителя далекосъобщителни услуги е посочената от ищеца. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и трябва да бъде уважен за целия размер от 55.82 лева, представляващ незаплатена сума по допълнително споразумение към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.02.2013 г. и допълнително споразумение към него от 25.03.2014 г. В този смисъл е и Решение №73/28.03.2022 г. по в. гр. дело №796/2021 г. по описа на Окръжен съд – 5

Добрич.

В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №3552/2021 г. по описа на ДРС в размер на 205 лева (в това число 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство в размер на 205 лева (25 лева внесена държавна такса и 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение).

Водим от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд