Решение № 260012 от 12.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260012 12.10.2023г. гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска секретар Таня Михова като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска гражданско дело № 2884 по описа на БОС за 2020г.

Делото е образувано по исковата молба на М.И.Д., с ЕГН **********, с адрес:

***, п. к. 24 срещу Прокуратуратурата на Република България, с адрес: гр. София 1061, бул. Витоша № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпяни имуществени вреди в резултат на изгубена научна разработка, находяща се в паметта на телефона на ищеца, иззет му и невърнат от разследващите органи, което обезщетение е в размер на 50 000 лева, като частично предявена претенция от общо дължимата сума за изгубената научна разработка на ищеца в размер на 425 000 щатски долара. Сумата се претендира със законна лихва от датата на предявяване на иска. Претендират се разноски.

Видно от конкретно изложената фактология от ищеца, същият твърди, че през 2007г. е защитил дисертационен труд и му е присъдена образователна и научна степен „доктор“ в областта на химията, като същият е бил преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“, във филиала му в гр. Разград. Ищецът твърди, че през периода 2011г.-2015г. е участвал в екип, който е разработил методика за оползотворяване на твърди отпадъци чрез съутаяване и зол-гел, като въпросната методика е била съхранена само в паметта на неговия мобилен телефон марка „EVOLIO“ M5. Ищецът твърди, че по клеветнически твърдения, срещу него е образувано досъдебно производство, на 26.11.2015г. е бил отведен в Първо РПУ, където е бил принуден да предаде на разследващите органи своя мобилен телефон марка „EVOLIO“ M5, който повече не е получил обратно като многократно е искал връщане от полицията и прокуратурата същия. Ищецът твърди, че през 2017г. е бил привлечен като обвиняем и с решение по АНД № 525/2018г. по описа на Бургаския районен съд е бил признат за виновен, като му е наложена глоба в размер от 1 000 лева и телефонът му е бил иззет в полза на държавата с цялата информация в него. Ищецът твърди, че едва на 26.11.2015г. е получил обратно СД-картата и една от СИМ-картите от телефона си, но твърди, че това не са неговите карти. Твърди, че не е получил съдържащата се в телефона му информация и така е загубил интелектуалния си труд, намиращ се в паметта на телефона, който оценява на стойност от 425 000 щатски долара, като по делото търси обезщетение за тази нанесена му имуществена вреда.

Ответникът е взел становище по исковата молба, като счита предявената претенция за изцяло неоснователна. Твърди се, че липсва посочване на конкретно действие или бездействие на разследващите органи, което да е довело да настъпване на вредите за ищеца. Счита се, че ищецът изобщо не доказва наличието на научна разработка в телефона на ищеца, който е иззет от разследващите, съответно не се установява наличието на вреда за ищеца и причинно следствена връзка между действия на ответника и вреда за ищеца. Иска се отхвърляне на исковата молба. При становище на съда за основателност на същата се прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По фактологията съдът намира следното:

По делото не е спорна фактологията, че ищецът, с влязло в решение по НАХД № 525/2018г. на Бургаския районен съд, е признат за виновен за това, че на 25.11.2015г., в гр.

Бургас, в условията на продължавано престъпление, предал на мобилния си телефон, с абонатен номер № **** *** ***, на телефона, с абонатен № 056/841 560, при „Общински съвет за сигурност“ при Община Бургас неверни повиквания за тревога, а именно че може да има и че ще има бомба в сградата на Културен дом НХК, като за извършеното е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. С решение по цитираното дело, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК от ищеца са иззети в полза на Държавата телефона на ищеца марка „EVOLIO“ M5, от който са регистрирани обажданията, ведно с батерията, както и SIM карта № **** *** ***. Така посочените вещи са иззети, тъй като са послужили за извършване на престъплението. За така установената фактология, липсва спор по делото, но същата е видна и от приложените по делото решение по НАХД № 525/2018г. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение по въззивно административно наказателно дело № 857/2018г. на Бургаския окръжен съд.

По повод на допуснатата по делото съдебно-компютърна експертиза, се установи посредством представената от БРС и НАП инфорамация, че иззетите от ищеца вещи по наказателното дело са предадени на Териториална Дирекция-Бургас на НАП, което е станало с наличния по делото на лист 92 приемо-предавателен протокол № 36 от 10.06.2019г. Видно от изпратеното от НАП писмо на лист 123 от делото, телефонът на ищеца марка „EVOLIO“ M5 е продаден на търг № 2/2020/Б и е възложен на купувач с постановление за възлагане № 7 от 14.02.2020г. По делото, посредством предоставената от НАП информация с писмо на лист 196 от делото, е установено лицето, което е закупило телефона на ищеца на проведения от НАП търг, като същото е разпитано като свидетел. Видно от показанията на св.

И.И., същият е закупил голямо количество телефони, като повечето изобщо не са работили, а тези, които са работели, е следвало да бъдат рестартирани, като при тази процедура се загубва цялата налична в телефона информация. Свидетелят не може да си спомни, дали в закупените от него телефони е имало телефон марка „EVOLIO“ M5 и заявява, че в момента не разполага с нито един от закупените от търга на НАП телефони.

От извършената по делото съдебно-компютърна експертиза, се установява по делото, че иззетия по наказателното производство телефон на ищеца е такъв, който по памет и операционна система позволява да се съхраняват приложения, като Вайбър и Скайп, могат да се съхраняват снимки и файлове съответни по размер като паметта на телефона. По същество вещото лице, се е запознало с информацията от телефона на ищеца, която е била свалена на оптичен DVD+R НАХД № 525/2018г. на Бургаския районен съд и се намира по това дело. В така цитирания оптичен носител, вещото лице е констатирало наличието на пет различни папки-първата папка съдържаща информация от входящи и изходящи обаждания от дата 25.11.2015г., втората папка съдържа информация от изходящо телефонно обаждане от 26.11.2015г., третата папка съдържа файлове в различни формати, четвърта папка съдържа само снимки и петата папка съдържа четири видео-файла.

Вещото лице установило, че заявило, че така свалената информация е от паметта на телефона на ищеца и от SIM картите към същия. Вещото лице е заявило, че анализираната информация, която е записана на оптични носител, няма данни да е свалена от допълнително поставена микро СД-карта. Мобилният телефон, като този на ищеца, се характеризира с държач за две SIM/СИМ карти-микро SIM карта и стандартна SIM-карта. Ако се иска да се постави допълнителна СД-карта, следва едната СД-карта да се свали от държача за поставяне на СД-картата. В свалената информация от телефона не се съдържа такава от СД-карта. Вещото лице е констатирало, че така свалената информация от телефона на ищеца, е свалена от вътрешната му памет, като в информацията има два файла, които касаят информация, свързана с научна дейност. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно изготвено и съдът ще се позовава на същото при правните си изводи по делото.

По делото е разпитана св. М.С., която е работила в един научен екип с ищеца по проекта, за който ищецът, твърди, че са му изгубени разработките. Видно от показанията на свидетелката, научният им екип е спечелил този проект по фонд „Научни изследвания“, разработили са темата, която е била за използване на отпадни катализатори в нефтохимическото производство. Проектът е започнал 2010-2011г. и е приключил 2013г. Въз основа на разработката на проекта са изготвени научни статии, които подлежат на публикуване. Според свидетелката във фонда, който е организирал проекта, следва да се съхранява финансовия отчет на научния екип за изработката на проекта и съставените научни статии.

Свидетелката заявява, че са разширили предмета на проекта, като са се занимавали с изследването на по-голям кръг отпадъци, в която ищецът имал иновация, но по отношение на тези си изследвания не са получили финансиране.

Свидетелката заявява, че няма как в един проект да влязат всички данни и изследвания по научната тема, Конкретно твърди, че в проекта, работен съвместно с ищеца, не е залегнала неговата методология за утаяване чрез зоогел. Тази методология е описана в проекта, но не с подробности.

По делото е постъпила информация от Русенски университет „Ангел Кънчев“-филиал Разград, видно от която, ищецът е бил хонорован преподавател в университета за периода 2011г.-2015г. През периода

01.2011г.-06.2014г. същият е участвал като член на работен екип по научна тема „Оползотворяване на отпадни продукти от нефтопреработвателните производства в керамични материали“ към националния фонд за научни изследвания. Отделно от това е бил член на работен екип по проект на на Фонд за научни изследвания на Русенски университет „Ангел Кънчев“ на тема „Разработване и изследване на нови цветове керамични прахове с участието на редкоземни елементи“, по който проект са разработени такива пигменти. Отделно от това по граждански договор, сключен с университета по темата „Методика за оползотворяване на твърди отпадъци чрез съутаяване и зол-гел, на ищеца е възложена задача „Определяне и установяване на оптималните условия за синтез на пигментите, на техния състав, физични и химични свойства“. По този граждански договор, ищецът е направил отчет за свършената работа. По проектите са публикувани 18 статии.

При така събраните доказателства по правото съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.

2 в, ал. 1, т. 2, Закон за отговорността на държавата и общините за вреди във вр. чл.

17 от Хартата на основните права на европейския съюз и във връзка с чл. 111, ал. 1 и чл. 110, ал.

2 от НПК, а именно за обезщетяване на ищеца от загубата на негова научна разработка, която се е намирала само в паметта на телефона му, които е иззет от разследващите органи по досъдебно производство, по което след това е образувано НАХД № 525/2018г. на Бургаския районен съд, като не са му върнати СИМ карта и СД картата и съответно не разполага с научната разработка-методология, която е за оползотворяване на твърди отпадъци чрез съутаяване и зол-гел.

За да основателен така предявения иск, ищецът следваше да докаже по делото, че поради нарушение на процесуалните правила на разследващите органи, е загубил конкретно посочената от него разработка, които действия представляват нарушение на неговото интелектуално право и са довели до настъпване на имуществени вреди за ищеца.

Съдът намира, че ищецът не доказа така предявения от него иск и същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

На първо място съдът намира, че липсва доказване на твърдяното от ищеца, че са налице незаконосъобразни действия на разследващите органи, тъй като е налице нарушение на разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от НПК, които са свързани с описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства по делото и тяхното пазене. В приложените към настоящото дело гражданско дело № 214/2019г. на Окръжен съд-Ямбол се сдържат протокол за доброволно предаване от 26.11.2015г., протокол за връщане на вещи, както и постановените съдебни актове по НАХД № 525/2018г. на Бургаския районен съд. Видно от приложените писмени доказателства, налице е доброволно предаване от ищеца на неговия телефон на разследващите органи, ведно с батерията на телефона, двете СИМ-карти и един брой микро СД- карта с памет. Доброволното предаване на вещите, послужили за извършване на престъпление, не представлява способ за събиране на доказателства по НПК, но е е част от предвидения в НПК ред за събиране на веществени доказателства в чл. 110, ал. 1 и ал. 2 от НПК, които разпоредби предвиждат, че веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани и тях и събирането им става чрез прилагането им по делото.