Присъда № 11 от 28.03.2022, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 11 по НОХД № 1142 по описа на Районен съд град М за 2021 година, трети наказателен състав.

Подсъдимият АЛ. АН. Т. се обвинява от Районна прокуратура град М, в това, че на 01.01.2021 г. в град М е нанесъл удар с ръка в областта на главата на Л.. Б. Т. от същия град, вследствие на което му причинил увреждания, изразяващи се в счупване на лява яблъчна кост с дислокация на фрагменти, счупване на горна челюст вляво и стена на лява орбита, които увреждания отговарят на самостоятелния медико - биологичен квалификационен признак -счупване на челюст - престъпление по чл.129 ал.2 пр.2, ал.1 във връзка с ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията на закона. Взема становище, още че следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, около една година и половина лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК се отложи за изпитателен срок от 3 години. Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено с осъщественото деяние и личността на подсъдимия, както и с постигане на целите на генералната превенция.

Гражданаският ищец и частният обвинител Л.. Б. Т. лично и чрез пълномощника си моли съда да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като му се наложи съответното наказание и го осъди да му заплати обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва в размер на 4 000.00 лева.

Подсъдимият АЛ. АН. Т. по повдигнатото обвинение не се признава за виновен, в каквато посока са и обясненията, които дава в хода на съдебното следствие. Защитникът му моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, като твърди, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен. В последна дума подсъдимият заявява, че желае от съда да го признае за невинен и го оправдае по повдигнато обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите 1 и възраженията на страните намира за установено следното:

Подсъдимият АЛ. АН. Т. е роден и живее в град М. Видно от справка за съдимост л.78 от делото не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Подсъдимият А.Т. е футболист в ФК М на постоянен договор.

Подсъдимият А.Т. и свидетелят Л.Т. се познават.

Свидетелят Л.. Б. Т. решил заедно с компания от свои приятели да посрещне новата 2021г. във вилен имот, находящ се над бензиностанция „Петрол“ в гр.М. Освен него присъствали подсъдимия АЛ. АН. Т. и свидетелите Н. П. Н., Б. М. АЛ., В. Р. В., Д. Н. М., както и други техни приятели и познати.

В около 22.30 часа подсъдимият А.Т., повлиян от алкохола, който употребил започнал да хвърля пиратки вътре в помещението, в което били всички присъстващи. Гражданският ищец и честен обвинител Л.Т. го предупредил да преустанови това, защото е опасно и може някой да пострада.

В помещението имало газова бутилка. Подсъдимият А.Т. го послушал.

В очакване момента на настъпване на Новата година всички излезли навън, за да погледат фойерверките, да се чукнат с шампанско за здраве. След това една част от компанията влязла вътре, като пред вилата останали свидетелите Л.Т., Б.А., Н.Н., В.В. и подсъдимия А.Т.. Последния започнал отново да хвърля пиратки. Свидетелят Л.Т. отново го помолил да престане и се вразуми, тъй като някой може да пострада. Подсъдимият А.Т. този път не го послушал. Свидетелят Т. се оплакал на свидетеля Б.А., като последният му казал, че няма какво повече да му прави забележки, тъй като подсъдимият е видимо повлиян от алкохола и няма да го разбере. В този момент, без всякаква причина към пострадалия Л.Т. се приближава подсъдимия А.Т. и му нанася силен юмручен удар в областта на лицето, в лявата скула. На свидетеля Л.Т. му причерняло и от носа му започнала да тече кръв. Прибрал се във вилата и като отишъл в стаята да си легне. Повече не се върнал при гостите си.

На следващият ден се прибрал у дома, като майка му го посъветвала да отиде на лекар. Лицето на свидетелят Л.Т. било отекло, не се чувствал комфортно, но предположил, че като спадне отока ще се почувства по – добре. Едва след няколко дни, когато не почувствал подобрение, а напротив 2 се влошил потърсил лекарска помощ. След преглед на скенер, пострадалият Т. бил насочен за лечение в УМБАЛ СМ „Пирогов".

На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от вещо лице Ф.Т. Й., от заключението на която се установява, че вследствие от нанесения му удар от подсъдимия А.Т., пострадалия Л.Т. е получил счупване на лявата яблъчна кост с дислокация на фрагменти, наложило оперативно лечение, както и счупване на горната челюст вляво и стената на лявата орбита. По механизъм, въпросните наранявания отговарят да са получени от директен удар с твърд тъп предмет, какъвто може да бъде човешки юмрук. Уврежданията отговарят на самостоятелния медико-биологичен квалификационен признак счупване на челюст. След инцидента е било затруднено отварянето на устата на пострадалия, както и дъвкателната способност. В хода на съдебното следствие вещото лице доразвива изложеното в експертното си заключение, като заявява /л.68 от делото/, че „....Такива счупвания обикновено се получават при юмручен удар със затворена длан, ако визираме двете положения на ръката - шамар и юмрук. От падане нямам данни дали е получено това счупване. Принципно при падане се нараняват изпъкналите части на лицето – брадичка, нос, чело, а горна челюст е малко вероятно да се нарани при такова падане, като тогава се получават и тъканни увреди под формата на охлузвания и рани, но такива не са описвани в документацията.

Възможно е да се счупи ябълката, но трябва да има и рани, но при такава съвкупност счупване на челюст е почти невъзможно...“

Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

Вещото лице задълбочено и всеобхватно е индивидуализирало нараняването по вид и по характер на увреждането.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а именно: показанията на разпитаните свидетели Л.. Б. Т., Б. М. АЛ., Д. Н. М., ПЛ. Р. АТ., Н. П. Н. и В. Р. В., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК, в този смисъл и експертното заключение на вещо лице Ф.Т..

Подсъдимият А.Т. развива доводи, че действително е празнувал посрещнането на Нова година в компанията на пострадалия и другите разпитани по делото свидетели. Взема становище, че е възможно е да го е 3 ударил с длан, но не и с юмрук /арг.л.80 гръб, обяснения на подсъдимия/.

Отрича да е причинил телесната увреда предмет на обвинението. Твърди още, че разпитаните свидетели и пострадалия Т. са по – близки помежду си, отколкото той с тях, което е и основание за тази показания.

Съдът намира тези възражения за неоснователни по следните мотиви:

Безспорно е установено, а не се спори и между страните в процеса, че подсъдимия Т., пострадалия Т. и разпитаните по делото свидетели са посрещали Новата 2021 година на вилата на гражданският ищец. Няма спор по факта, че там е употребяван алкохол.

Спорното по делото е дали подсъдимият е ударил пострадалия, с което му е причинил телесна повреда по чл.129 от НК.

Съдът намира, че обясненията на подсъдимия А.Т. са негова естествена защитна позиция.

Подсъдимият А.Т. е бил повлиян от алкохола и още към 22.30 часа е започнал да хвърля пиратки вътре в помещението, където празнували.

Последвала забележка от страна на гражданският ищец, тъй като в стаята имало газова бутилка и хора, можело да се случи инцидент и някой да пострада. По – късно пред вилата, в която празнували, вече на 01.01.2021г. пострадалият отново направил забележка на подсъдимия Т. да не хвърля с пиратки, защото някой може да пострада. Употребеното количество алкохол и забраната да хвърля пиратки довело до гнева на подсъдимия, което провокирало и същия да ненесе удар в областта на лицето на пострадалия.

Съдът намира, че горното се явява и мотива за нанасяне на удара от страна на подсъдимия към пострадалия. Този удар в областта на лицето е достатъчен да предизвика главозамайване, причерняване и кръвотечение от носа на свидетеля Л.Т.. Само с един юмручен удар е получено и самото увреждане – фрактура, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Факта, че подсъдимия не указва помощ на пострадалия е още едно потвърждение за противоправното му поведение. В този смисъл са всички свидетелските показания, които установяват, че пострадалия е отишъл веднага в стаята си и е легнал, където е останал до другия ден.

Не без значение е и обстоятелството, че има преки очевидци на случилото се – нанасянето на удара от страна на подсъдимия А.Т..

4

Не следва да бъде пропускат и факта, че няма нито един свидетел, който да потвърди твърдяното от подсъдимия. Обясненията на подсъдимия останаха напълно изолирани от всички събрани други доказателства в процеса. Доводите на подсъдимия, че не е достатъчно близък със свидетелите и затова показанията са им в такава насока са напълно несериозни. Всички свидетели са предупредени за наказателната отговорност по реда на чл.290 от НК и всяко затаяване или говорене на неистина ще доведе търсенето им на наказателна отговорност. Нещо повече, ако подсъдимият, пострадалият и неговата компания не са достатъчно близки, то не би отишъл първият да празнува с тях.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимия А.Т. е автор на деянието, за което е обвинен.

Събраните в хода на производството доказателства в своето множество и при логичната им съпоставка помежду им, както и с данните, изведени от експертното медицинско заключение, недвусмислено очертават, че автор на деянието е подсъдимият. Начинът и механизмът на причиняване на увредата, интензитета на удара и причината за средната телесна повреда също са напълно и обективно изяснени от експертното заключение по съдебно – медицинската експертиза изпълнена от вещо лице Ф.Т..

Възражението на подсъдимия, че е потърсена по – късно медицинска помощ, а не веднага не е основание да се приеме, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен. Пострадалият Л.Т. дава напълно правдиво обяснение за това, а именно, че е предполагал, че като спадне отокока ще се почувства по – добре, докато в един момент здравето му се влошава и предприема действия – отива на лекар.

Изложеното до тук определя, че изводите за авторството на деянието не следва да са резултат от избирателно обсъждане, а напротив, съвкупната и не селективната оценка на доказателствата, както и съпоставянето им едно с друго е основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.

В резултат на съвкупния анализ на свидетелските показания, на заключението на експерта, настоящият съдебен състав намира за единствен възможен извод, че средната телесна повреда на частния обвинител Л.Т. е причинена именно от подсъдимия А.Т..

5

Именно тези обстоятелства са несъвместими с дадените обяснения на подсъдимия, че не е нанасял удар на пострадалия с юмрук или по какъвто и друг начин да е причинил телесна увреда на пострадалия.

При тази система от доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият А.Т. е годен субект на престъплението, в което е обвинен

От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.129 ал.2 във връзка с чл.129 ал.1 от НК. По категоричен начин се доказа в процеса, че на 01.01.2021 г. в град М е нанесъл удар с ръка в областта на главата на Л.. Б. Т. от същия град, вследствие на което му причинил увреждания, изразяващи се в счупване на лява яблъчна кост с дислокация на фрагменти, счупване на горна челюст вляво и стена на лява орбита, които увреждания отговарят на самостоятелния медико биологичен квалификационен признак -счупване на челюст.