Решение № 561 от 29.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3369/2025
- Вид
- Решение № 561
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Фаня Рабчева Калчишкова, Радослав Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.3, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 96, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 561 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300503369 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по две въззивни жалби:
1. Въззивна жалба на *********, представлявано от ИД А.Т., чрез адв.С. В.-М., със съдебен адрес: ********против Решение № 3942/ 13.08.2025г. по гр.д.№ 17878/ 2023г. по описа на ПРС – ХХIII гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ******** против ********, с ЕИК: ********* иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1300 лева, представляваща разноски по Изпълнителен лист от 29.09.2023г., издаден въз основа на Решение от 26.06.2023г. по арб. д. № 21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П., въз основа на който е образувано изп. дело № 4579/2023г. по описа на ЧСИ ******* на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, както и осъден да заплати на ответника ********сумата от 1950 лева съдебно – деловодни разноски.
Жалбата се основава на поддържаните от първоинстанционните доводи, основания и обстоятелства за предявяване на специалния иск по чл.439, ал.1 ГПК, както следва: На 27.07.2023 г. чрез ЧСИ ********* е изпратено уведомление до ********, че разноските по арбитражното дело са изпратени за получаване от всяка една каса на всеки един обект на ***** срещу лична карта. Уведомлението е връчено на 04.09.2023 г. по реда на чл. 47 от ГПК. В тази връзка се възразява, че съдът пропуска при разглеждане на фактическата 1 обстановка обстоятелството, свързано с усилието на ***** да се снабди с банкова сметка, по която да заплати разноските, във връзка с което ищцовото дружество осъществява нееднократно разговори с адв. А., като го приканва да предостави банкова сметка за доброволно заплащане на разноските. На 14.07.2023 г. процесуален представител на ****** по арб. д. №21/2022г. е изпратил на официалния имейл адрес на арбитражния съд съобщение, с което желае да разбере по какъв начин да заплати присъдените разноски, тъй като ответникът няма активни банкови сметки. Секретарят на съда е препратил съобщението до адв. А. още на същия ден. Секретарят на арбитражния съд е провел разговор с адв. А., но последният е изразил воля за издаване на изпълнителен лист. На 28.07.2023г. ********* входира по арбитражно дело №21/2022г. Уведомление за извършеното плащане на адвокатски хонорар, присъден в полза на ответника. Посоченият документ е сведен до знанието на процесуалния представител на ответника адв. А., който се сочи е получил по делото документи за издаване на изпълнителен лист след това. От кореспонденцията станало ясно, че адв. А. е запознат с готовността на ****** да заплати доброволно разноските и с внесената по лична сметка на клиента му в ********. Въз основа на арбитражното решение ответникът се снабдил с Изпълнителен лист от 29.09.2023 г. за сумата от 1,300.00 лева и образувал изп. дело № 4579/2023 г. по описа на ЧСИ *******. срещу ******** от адв. Н. А. и чрез друг колега адвокат Д. Б., в което се претендират разноски в полза на адв. А. във връзка с производството по издаване на изпълнителен лист за сумата в размер на BGN 1,300 . С оглед на това се възразява, че сумата е била изплатена и на разположение преди издаването на изпълнителните листове и образуване на изпълнителните дела. Посочената сума е присъдена като разноски по арб. д. №21/2022г. по описа на Арбитражен при Стопанска асоциация П. и била внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело, т.е. не е имало никакво основание за образуване на нито едно от процесните изпълнителни дела на настоящо дело. На второ място се сочи пропуснато обстоятелство при преценка на фактическата обстановка , че внесената по лична сметка на И. С. сума в размер на 1,300 лв. /видно от Разписка за извършено плащане с номер 2000000363331129 от системата на ePay.bg/, със съобщение по електронна поща (приложено към исковата молба), направено от системата на ePay.bg, изпратено от [email protected] до [email protected], дружеството е уведомено, че на 28.11.2023 г. в 16.07 ч. И. С. С. е получила в офис на ******* сумата от 1300.00 лева, наредени на основание „Разноски по арб. дело 21/2022г. по описа на АССАП“ от „******. Въпреки изложеното, кредиторът чрез процесуалния си представител се снабдява с изпълнителен лист, въпреки плащането, и образува изп.д.
№4579/2023 г. по описа на ЧСИ М. Б., по което се налага запор върху банкови сметки в ******** с титуляр *****, като с оглед наличните суми, то запорите се изпълняват изцяло.
След образуване на изп.дело и изпълнение по него – на 28.11.2023 г. кредиторът И. С. тегли внесените от „****** суми по личната й сметка в ******, а по изп. дело №4579/2023 г. служебно е наложен запор и служебно е събрана сумата от BGN 2,008.00 – за погасяване на изп. дело №4579/2023 г. , поради която причина има отбелязване на ИЛ, че сумата е заплатена. Затова изтъква твърдението, че сумата се явява заплатена два пъти от ищцовото дружество – веднъж доброволно по *****, като на 28.11.2023 г. същата е и изтеглена от 2 ответницата, и втори път – чрез наложен запор е изтеглена от сметките на дружеството и е изплатена на ответника по висящото изп. дело №4579/2023 г. С оглед на това се иска съдът да приеме, че Дружеството има правен интерес от установяване, че „******* не дължи заплащане на сумата от BGN 1,300 - по Изпълнителен лист от 29.09.2023 г., вследствие на който е образувано изп. дело №4579/2023 г. – тъй като сумата е заплатена доброволно преди образуване на изпълнителното дело. Заплащането на сумата отново – представлява плащане на нещо два пъти и съответно неоснователно обогатяване на ответника за сметка на дружеството. Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали сумата по изпълнителния лист е била платена с плащането, извършено по лична сметка на И. С. в „******* преди образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят се позовава на Решение № 4561/29.07.2024 г. по в.гр.д. №13014/2022 г. по описа на СГС: „По повод погасяването на задълженията на ищците следва да се посочи, че паричното задължение е носимо и обуславя определено поведение на длъжника, при реализиране на което той се освобождава от задължението, а именно – да внесе парите в банка по местоизпълнението в полза на кредитора и да го уведоми за това - по аргумент от чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД, както и практика на ВКС, споделена от състава на съда по цитираното решение, обективирана в решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и т. н. В тази насока се цитират също част от мотивите на посоченото решение във връзка с нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, установяваща изчерпателно изброени основания, при които може да се прекрати изпълнителното производство поради погасяване на дълга преди образуване на производството, а именно: представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, представяне на заверена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. За това се сочи, че в настоящия случай е налице именно хипотезата на внасяне на дължимите разноски по лична сметка на кредитора И. С. в „*******, след това уведомяване на Кредитора – чрез нарочно Уведомление, изпратено чрез ЧСИ ******, връчено на 04.09.2023 г. по реда на чл.
47 от ГПК, както и на 28.07.2023 г. чрез Уведомление по арб.д. №21/2022 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – гр. П., сведени както до знанието на кредитора, така и до неговия процесуален представител, който е уведомен за внасянето на парите още веднъж и при получаване на Изпълнителния лист от дата 29.09.2023 г. От този момент е налице хипотезата на чл. 96, ал. 1 от ЗЗД, а именно че рискът от забавата преминава върху Кредитора. Като съгласно ал. 2: „В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.“
Иска се да се вземе предвид, че считано от момента на внасяне на сумата по сметка на кредитора и неговото уведомяване – две условия, които трябва да са кумулативно изпълнени, кредиторът изпада в забава по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗЗД, поради което сумата се явява недължима – тъй като същата е вече внесена по сметка на длъжника и всички сторени разноски и последици от забавата се прехвърлят върху кредитора. С оглед на 3 изложените съображения се иска уважаване на иска изцяло и приемане, че сумата от 1,300 лв. не е дължима по изп. дело №4579/2023 г. по описа на ЧСИ М. Б.
2 . Частна жалба от *******, представлявано от ИД А.Т., чрез адв.С. В.-М. против Определение № 11996/19.09.2025г. по гр.д.№17878/2023г. на ПРС в частта, в която съдът е потвърдил присъдените с постановеното Решение № 3942/ 13.08.2025г. в размер на 1 550 лв, като е поискано намаляване на разноските под минимума, предвиден в НМРАВ, служеща като ориентир за определяне възнагражденията на адвокатите.По изложени съображения, свързани с определяне на степента на фактическа и правна сложност, материалния интерес по делото от 1300 лева, се иска уважаване на частната жалба.
Постъпили са писмени отговори по ВЖ и частната жалба от въззиваемата страна ЕТ „*******, представлявана от адв.Н.А., в които по изложени съображения относно ВЖ се поддържа възражението за допустимост и нередовност на ИМ, недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес по делото, както и неоснователност на иска.
Претендира се възнаграждение по чл.38 ЗА по представено Пълномощно и ДПЗС. Частната жалба също се оспорва като неоснователна и се иска да се остави без уважение по изложени съображения в отговора по ЧЖ.
ПОС като взе предвид представените доказателства намери ВЖ и ВЧЖ за подадени от надлежна страна, в сроковете по чл.259, ал.1 и чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустими следва разглеждането им по същество.
По въззивната жалба.
С предявения от ищеца иск по чл.439 ГПК е поискано признаване недължимост спрямо ответника на вземане за разноски, присъдени по влязло в сила арбитражно Решение от 26.06.2023г. по арб. дело № 21/2022г на АС при СА-Пловдив в размер на 1300 лева с издаден ИЛ на датата 29.09.2023г , с твърдението за извършено доброволно плащане на вземането чрез „*****, за което ответникът уведомен чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК и предшествано от предприети действия за снабдяване с информация за кредитора с цел погасяване на задължението. Хронологически след постановяване на арбитражното решение и след образуване на изп. дело до ответника е било изпратено уведомление чрез ЧСИ К. П. на 27.07.2023г. за наличие на внесените разноски в „******, връчено по реда на чл.47 ГПК, за което ищецът оставил данни и по арбитражното дело. След образуване на изп. производство по изп.дело № 4579/2023г. по описа на ЧСИ ****** на КЧСИ, район на действие СГС на 28.11.2023г била получена сумата от ответника на датата 28.11.2023г.
При така описаните фактически обстоятелства районният съд е обосновал решението за уважаване на предявения отрицателен установителен иск при отчитане на фактите, че процесната дължима сума е била депозирана в платежната система на ******* като пощенски запис от 26.07.2023г. преди образуване на изп. производство, но реално не е била получена от кредитора, което е станало на 28.11.2023г. след образуване на ИД.
Приетото от районния съд съответства на установените по делото обстоятелства, което е и при липса на спор по фактите между страните, като висящ е правния въпрос относно 4 надлежно извършеното погасяване на установеното по влязлото в сила арбитражно решение задължение за разноски на ищеца като длъжник спрямо ответника като кредитор по него. В тази насока въззивният съд споделя правните изводи на първоинстанционния съд с оглед способа за извършените действия на ищеца с цел освобождаване чрез изпълнение на паричното задължение за разноски, реализирано чрез внасяне на сумата за получаване в платежната система на *******. Общите условия на посоченото дружество съдържат обстоятелства, при които сумата може да бъде върната на подателя. Последното обаче не обезпечава факта на получаването й от адресата, поради което внасянето на сумата не може да бъде приравнено на получаването й от адресата, в полза на което е наредено плащането.
Разпечатката съдържа 24 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d2d5636-250c-4f9a-b038-ea3111010d45