Решение № 64 от 11.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. С., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100802 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „М.“ АД гр.С. против НН., в която се твърди от ищеца, че с Покана за доброволно изпълнение на парично задължение от дата 22.02.2022г. Р.-С. е заявил претенция към ищеца за заплащане на парична сума в размер на 6 077,27 лева, на основание чл. 21, т. 14 и чл. 29 от Договор № ***/29.04Д021г. Сумата е формирана от претенция в размер на 3 751,49 лв., представляваща разликата между заплатената от ответника цена на „Е.“ ЕАД /Доставчик от последна инстанция/ за периода 01.11.21 г. – 31.01.2022 г. и цената на електрическата енергия, на която ищцовото дружество е доставяло на ответника по Договор №***/29.04.2021 г. и претенция от 2 584,20 лева, представляваща неустойка на основание чл.29 от същия Договор.

Твърди се от ищеца, че не дължи процесната сума поради отсъствие на договорно и законово основание за нейното заплащане. По силата на договор за обществена поръчка /Договор № ***/29.04.2021 г./ „М.“АД, като изпълнител е извършвал до дата 01.11.2021 г. доставка на нетна електрическа енергия на Р. – С.. В периода на изпълнение на договора се проявила тенденция за съществено, трайно и необратимо увеличение на борсовите цени на електрическата енергия. Тенденцията на завишение на боросовите цени се съчетала и с недостатъчно предлагане на количества ел.енергия, което допълнително утежнило икономическите условия, при които се изпълнявал договора, сключен при коренно различни борсови цени на електроенергията. Предвид действащата правна уредба на търговията на свободния пазар на електроенергия, за “М."АД, като доставчик по договора, не съществува правна възможност да закупува електрическа енергия по цени, различни от актуалните борсови.Това обстоятелство, съотнесено към ценовите условия по процесния договор 1 създало обективна невъзможност за по-нататъшното му изпълнение без да бъде извършено изменение/увеличение/ на договорната цена. Разпоредбата на чл.116, ал.1, т.3 от Закона за обществените поръчки регламентира възможност за изменение на договорите за обществени поръчки при възникване на “непредвидени обстоятелства“, каквото в случая представлява трайното и съществено повишение на боросовите цени.

При тези предпоставки предложили на ответника да сключат допълнително споразумение, съгласно което цената на доставяната нетна електрическа енергия по договора за обществена поръчка да бъде увеличена в хипотезата на чл. 116 ал. 1, т. 3 ЗОП.

Алтернативно, предложили са на ответника, като Възложител да прекрати договора, на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 ЗОП, каквото правомощие същият има. Отвеетникът необосновано отхвърлил предложението. При това положение „М.“АД е упражнило законното си право да развали същия, считано от 00.00 часа на 01.10.2021 г. на основание чл.89 ЗЗД - поради обективна невъзможност за изпълнение при променените икономически условия - трайно и съществено повишение на борсовите цени на електрическата енергия и поради неприемане от страна на Възложителя на законообосновано изменение на договорната цена.

Твърди се от ищеца, че не е налице неизпълнение на договорни задължения от Изпълнителя, което да е основание за прилагане на санкционните клаузи на чл.21, т.14 и чл.29 от Договор № ***/29.04.2021г., тъй като след 01.11.2021 г. /началната дата на доставка от Доставчик от последна инстанция/ ответникът не е предприел провеждане на нова обществена поръчка за избор на доставчик на електрическа енергия в продължение на повече от четири месеца след разваляне на Договора му с ищеца, поради което и не е изпълнен фактическият състав на чл. 21, т. 14 от договора. Не е настъпило и основание за начисляване на неустойка по чл. 29 от Договора, тъй като същата е дължима единствено в случаите на виновно прекратяване на договора, каквото в конкретния случай няма.

Отправената претенция от ответника към ищеца за заплащане на сумата от 6077,27 лева, обективирана в Покана за доброволно изпълнение от 22.02.2022 г. е породило правния интерес на ищеца от предявяването на исковете.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 3 751,49 лв., представляваща разликата между заплатената от ответника цена ва „Е.“ЕАД за периода 01.11.2021г. -31.01.2022г. и цената на еелектрическата енергия, която ищецът е доставял на ответника по Договор ***/29.04.2021г., както и сумата от 2 584,20лв., представляваща неустойка по договора.

Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по следните съображения:

Безспорен е фактът, че след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка, между страните е сключен договор за обществена поръчка, с предмет - доставка на активна нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група.

Съгласно този договор, както и в съпътстващата го документация на обществената поръчка, 2 не се съдържат условия или опции за увеличение на цената, включително и в случай на увеличение на борсовата цена, на електрическата енергия, а напротив - цената за доставка на един Кв нетна електрическа енергия, за ниско напрежение, за всички тарифни зони, е фиксирана за времето на изпълнението му и подлежи на промяна, само когато е в полза на възложителя. При подаване на офертите за участие в откритата процедура за възлагане на обществената поръчка, всички участници, и в частност ищцовото дружество, са имали възможност да се запознаят с условията и изискванията на възложителя, проекта на договора и приложените образци и да предложат съотвените фиксирани цени, за едногодишният срок, съобразно тези изисквания, а спрямо предложената цена, се прави класиране на участниците, въз основа на което се определя изпълнител на обществената поръчка. Аналитичният прочит на разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, сочи на извода, че не са налице условията за възникване на хипотезата на „непредвидени обстоятелства“, които да водят след себе си и изменение на договора за обществена поръчка, при положение, че ищецът, в качеството на търговец с предмет на дейност - производство и продажба на електричество, е могло и е следвало (било е длъжно), да предвиди обстоятелствата по изменение на цената на електрическата енергия, която същото това дружество купува на борсата, с цел продажбата и на други субекти, именно поради въведения от КЕВР през 2017 г. (преди сключването на процесния договор за обществена поръчка), режим за определяне на пределна цена за сключване на сделки, с който се либерализира пазарът на електрическа енергия за небитови потребители в страната, в съответствие с Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г„ относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Директива ЕС 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019 г„ относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС и свързаните с тях изменения в Закона за енергетиката. В тази връзка, изложените доводи в исковата молба, за наличие на хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, относно „непредвидени обстоятелства“, считам за напълно погрешни и необосновани.

Счита за недопустими и неоснователни изложените доводи, за едностранно разваляне на договора на основание чл. 89 от ЗЗД - поради обективна невъзможност за изпълнение, доколкото пазарът на електроенергия е функционирал, т.е. дължимата престария е реално осъществима, макар и да ощетява финансово изпълнителя, поради драстично увеличените цени на закупуваната от него енергия и в тази връзка ищецът, е следвало да продължи да изпълнява сключения от него договор, като тези обстоятелства не представляват пълна обективна невъзможност за изпълнение на задължението за доставяне на нетна електрическа енергия, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от сключения договор.

По отношение на наведените от ищеца доводи за настъпило съществено, трайно и необратимо увеличение на борсовите цени на електрическата енергия, като счита същите за основание за едностранното прекратяване на договора за обществена поръчка, съответно за изключване на отговорността му по чл. 21, т. 14 и чл. 29 от договора, по своята правна същност представлява твърдение за „стопанска непоносимост“, уредена в чл. 307 от ТЗ, 3 което твърдение не подлежи на установяване чрез възражение, доколкото състоянието на „стопанската непоносимост“ по чл. 307 от ТЗ, може да се въведе като предмет на делото само по исков ред и може да бъде основание да се измени или прекрати изцяло или отчасти договор, чрез предявяване на иск пред съда. В случая изпълнителят по договора за обществена поръчка, позовавайки се на настъпила стопанска непоносимост, не е упражнил правото си да развали договора по съдебен ред и следователно договорът за обществена поръчка не е прекратен на това основание. В тази връзка и предвид това, че увеличението на борсовата цена на електрическата енергия не представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ад. 2 от ТЗ, не възниква и основание ищецът да бъде освободен от отговорност по чл. 43, ад. 1 от договора за обществена поръчка. В тази връзка, недопустимо е състоянието на „стопанската непоносимост“ да се въвежда чрез възражение, като отбранително средство в процеса, при положение, че предвиденото в нормата на чл. 307 от ТЗ - потестативно право, може да се упражни от страна по договора, само по съдебен ред, с конститутивен иск (Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 185 от 16.03.2007 г. по т. д. № 672/2006 г„ на ВКС, I т. о .).

Предвид гореизложеното, е получено уведомление от „Е.“ ЕАД, относно прехвърляне на обекта на Р.-С., считано от 01.11.2021 г„ към ДПИ, като следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение и едностранно прекратяване на договора и доставките на електрическа енергия, като в кореспонденцията с изпълнителя -ищец, същият е уведомен за последиците от прекратяване на доставките и за наличието на виновно неизпълнение на задълженията по договора. В тази връзка и в съответствие с клаузите на договора и приложимото законодателство, Р.-С. е в правото си да активира договорените клаузи при виновно неизпълнение, в това число за усвояване на представената гаранция за изпълнение и налагане на неустойка по чл. 29 от договора, съгласно който: „При разваляне на Договора поради виновно неизпълнение на някоя от Страните, виновната Страна дължи неустойка в размер на 25 % (двадесет и пет процента) от стойността на Договора с ДДС“.

Следва да се има предвид и чл. 21, ал. т. 1, т. 14 от договора: „При невъзможност за изпълнение на задълженията по договора от страна на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и когато ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ премине към доставка на електрическа енергия от Доставчик от последна инстанция (ДПИ), ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да заплаща разликата между стойността на договорената електрическа енергия и стойността на доставената електрическа енергия от ДПИ, до избиране на друг доставчик“. В тази връзка, след прекратяването на договора, в случай че доставката на електрическа енергия за обектите на Р.-С. се осъществява от ДПИ, „М.“ АД е уведомен за сумите, които следва да заплаща на Р.-С., като разлика между договорената цена и цената заплащана на ДПИ. Разликата съгласно чл. 21, т. 14 от Договор № ***/29.04.2021 г., е в общ размер на: 3 751.49 лв. (6 930.66 лв. стойността на доставената електрическа енергия от ДПИ и заплатена от Р.-С. на „Е.“ ЕАД, 3 179.17 лв. - стойността на консумираната електрическа енергия за периода 01.11.2021 г. - 31.01.2022 г. по цената, съгласно Договор № ***/29.04.2021 г„ сключен след проведена обществена поръчка). На основание чл. 29 от договора, размерът на неустойката е 25% от стойността на договора с 4