Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3643 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16363/2022
Вид
Решение № 3643
Подписан
09.08.2023
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 3643 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330116363 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, депозирана чрез адв. К. от АК – Пловдив, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. ***********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 8896,69 лв., от които 4329,49 лв. главница, ведно със законната лихва от 3660,55 лв. за периода от 14.07.2010 г. до 31.10.2022 г., както и 906,65 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 31.10.2022 г. по изпълнително дело № 1906/2022 г. по описа на ******.

Ищецът излага, че е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № *******г. по описа на *******, с която бил наложил запор на трудовото му възнаграждение и изплащане от работодателя. Твърди, че към поканата за изпълнение бил прикрепен и изпълнителен лист от 23.08.2010 г., издаден от Районен съд –Пловдив по частно гражданско дело № 10959/2010г.

Ищецът твърди, че цитираните вземания, за които е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност, доколкото са изтекли предвидените в ЗЗД давностни срокове. Твърди се, че процесното вземане по 1 издадения изпълнителен лист бил предмет на друго изпълнително дело, а именно по ИД № ****** г. по описа на *****, по което е постановен отказ на *****. да прекрати производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След влизане в сила на Решение № 1106/26.07.2022 г. на Окръжен съд - Пловдив е отменено разпореждането, в което е обективиран отказа на *******за прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция, при което делото било върнато на *** с указание за прекратяване на изпълнителното дело.

Ищецът твърди, че цитираният в решението на Пловдивския окръжен съд изпълнителен лист от 23.08.20210 г. е същият, по който е образувано и новото изпълнително дело с № **** г., по което ищецът твърди вземането да е погасено по давност.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорват се изцяло фактическите твърдения в исковата молба, като ответникът сочи обстоятелства, довели до спирането, респективно прекъсването на погасителната давност. Излага, че следва да се прави разлика между изтичането на перемпционния и давностния срок, като се позовава на Тълкувателно решение № 2/2023г. на ВКС от 26.06.2015 г.

С оглед на изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, депозира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се посочи, че по отношение на частта от претенцията за признаване за установено, че ищецът Н. С. не дължи на ответнка сумата от 906,65 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ следва да бъде отчетено, че тези суми не са посочени в изпълнителния лист, поради което не са включени в основното вземане, чиято дължимост се установява в производството по чл. 439 ГПК и исковата претенция в тази й част е недопустима.На самостоятелно основание искът за недължимост на вземанията за такси по Тарифата към ЗЧСИ е лишен от правен интерес, доколкото същите се дължат в полза на съдебния изпълнител, а не на взискателя от една страна, а от друга страна при решение за признаване недължимост на изпълняемото вземане на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство подлежи на прекратяване.

С оглед посоченото съдът намира предявения иск в тази му част за недопустим, поради което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.

2

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.

№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 23.08.2010г., по ч.гр.д. № 10959/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив /на л. 56 от делото/ за процесните вземания, въз основа на който на 16.11.2010г. е образувано Изпълнително дело № *** по описа на ****., с рег. № **** с район на действие – ****** С Постановление от 01.08.2022г. на ******., изпълнително дело № ******г. е било прекратено поради настъпила перемпция. Въз основа на същия изпълнителен лист от 23.08.2010г., по ч.гр.д. № 10959/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив, на 12.09.2022г. било образувано Изпълнително дело № *******г. по описа на *****, с рег. № **** с район на действие – ******.

На 15.05.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /л. 150-159 от делото/, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент е цедирал вземането си по Изпълнително дело № ****. по описа на ****, с рег.

№ ****, с район на действие – *******на ответника – цесионер „КРЕДИТ 3

ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. Със своя молба /на л. 149 от делото/, ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е възложил извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство на ЧСИ, на основание чл. 18 ЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се посочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Актуалната съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

В настоящия случай, Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 10959/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив е издадена на 19.07.2010г. и е влязла в сила най-късно на 23.08.2010г. /датата на издаване на изпълнителния лист/.

Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за 4 събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.