Решение № 87 от 06.03.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 956/2022
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 06.03.2023
- В сила
- 06.03.2023
- Състав
- Антоанета Данова, Даниел Луков, Красимира Медарова
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл. 343а, ал. 1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 144 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 154 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 207 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Антоанета Данова
Членове:
Красимира Медарова
Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Нина Панчева като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200956 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. К. срещу въззивно решение № 224 от 25.07.2022г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1004/2021г. по описа на същия съд.
В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за несъответствие на обвинителния акт с правилата на НПК относно начина на неговото изготвяне, тъй като изготвилия го прокурор не се е бил запознал с досъдебното производство. В обвинителния си акт представителят на държавното обвинение се позовавал на доказателства, които са били събрани не по досъдебното производство, а в хода на първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква назначаването на вещото лице Р. И. като експерт в досъдебното производство, изготвил авто-техническа експертиза и допълнителна авто-техническа експертиза, без същият да е вписан в списъка 1 на вещи лица при ОС – Видин, поради което и е некомпетентен. Твърди се, че никой от назначаваните както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса експерти, не е посетил местопроизшествието, експертизите им почиват само на предположения, поради което заключенията, приети по делото, не са обосновани и не може да се установи по категоричен начин къде е точното място на настъпилото ПТП. Като дефицит в мотивите на въззивната инстанция се отбелязва, че протоколът за оглед на местопроизшествие не е изготвен професионално и не може да послужи като доказателствена основа, както е сторил апелативния съд. Отправя се упрек към инстанциите по фактите, че са се лишили от доказателства, като не са иззели автомобилите, участвали в станалото ПТП, като веществени доказателства и не са назначили експертизи за тяхното техническо състояние преди, по време и след станалото ПТП, поради което са допуснали нарушение по чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК.
Претендира се нарушение и по чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като по делото като свидетел е разпитан полицейския служител Г. Г., а същият е извършвал действия по разследването, като е съставил констативен протокол и схема на ПТП. Нарушението на материалния закон се аргументира с липсата на идентичност между постановленията за привличане в качеството на обвиняем от досъдебното производство и внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, което съдът не бил констатирал. В заключение се изтъква, че приетите за установени от съдилищата факти почиват само на предположения. Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователни.
Подсъдимият К. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. О. Й. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.
Срещу жалбата в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило възражение от адв. А. Й., повереник на частните обвинители, с което се оспорват изложените от защитника на подсъдимия доводи. Като неоснователни са определени твърденията, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на НПК. Изразява се несъгласие с доводите за липса на компетентност на вещото лице Р. И., като се посочва, че същият притежава 2 необходимите професионални качества. Като несъстоятелни са определени доводите, че вещите лица не са посетили мястото на станалото ПТП и че експертизите им почивали на предположения. Изразява се несъгласие с доводите на защитника на подсъдимия, че протоколът за оглед на произшествието не е изготвен професионално, тъй като същият отговаря на изискванията на НПК за начина на неговото изготвяне. Като манипулативни са окачествени твърденията, че е допуснато нарушение по чл. 118, ал.2 от НПК с разпита на полицейския служител Г. Г.. Предлага се въззивното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.
В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа така подаденото възражение с изложените в същото съображения и претендира за отхвърляне на касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 6 от 02.02.2017г. на Окръжен съд - Видин, постановена по н.о.х.д. № 227/2019г., подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 13.02.2017г. на път I-1/Е79/ от /населено място/ - /населено място/ при километър 48+630, при управление на МПС – лек автомобил /марка/ с рег.№ /рег. №/ в посока от /населено място/ към /населено място/, в нарушение на правилата за /движение/, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – като водач на ППС не е осъществил непрекъснат контрол на управляваното от него превозно средство, като при избиране на скоростта на /движение/ – 105 км/ч, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за /движение/то и при навлизане в ляв завой с радиус от 101-93м. в най-острата част и 2% наклон на пътя, мокра настилка на пътя и критична скорост на /движение/ в завоя от 84км/ч, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната пътна лента, с което реализирал ПТП, като ударил челно движещият се т.а. марка /марка/, с рег. № /рег. №/, управляван от Т. Ц. и по непредпазливост причинил смъртта му, 3 като подсъдимият след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.“б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е било отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият К. е бил оправдан по обвинението по чл. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски.
По въззивни жалби от защитника на подсъдимия и повереника на частния обвинител, с Решение № 224 от 25.07.2022г. на Апелативен съд София, постановено по внохд № 1004/2021г. по описа на същия съд., присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан да е нарушил правилото по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Бил е намален размера на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца на две години, бил е намален изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК от четири на три години, както и е било намалено наказанието по чл. 343г от НК от две години и шест месеца на две години.
С решението съдът се е произнесъл и по дължимите от подсъдимия разноски.
В останалата й част присъдата е била потвърдена.
Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. изложените в жалбата съображения, че експерта Р. И., изготвил авто-техническа експертиза и допълнителната авто-техническа експертиза в досъдебното производство, е некомпетентен, тъй като не е 4 вписан в списъка на вещите лица при Окръжен съд – Видин, са правени многократно както пред първата, така и пред въззивната инстанция и са намерили своя законосъобразен отговор, който се споделя и от касационния състав. По делото са били приобщени множество писмени доказателства, установяващи както професионалната компетентност на експерта И., така и включването на същия в списъка на вещи лица към ОС – Видин. Липсват каквито и да било данни по делото и за някаква предубеденост на този експерт. Същият е бил назначен от орган на досъдебното производство по предвидения в НПК ред, като следва да се има предвид също така, че на досъдебната фаза на процеса прокурорът освен обвинителна функция упражнява и функцията по ръководство и решаване. Затова от значение е не кой е назначил вещото лице, а дали при изготвянето на своето експертно заключение то се е ръководило единствено и само от своите знания и опит.
Не бива да се забравя и процесуалната гаранция за депозирането на обективно и безпристрастно заключение - предвидената в чл. 291 от НК наказателна отговорност за даване на невярно заключение. С оглед на изложеното касационният съд намира, че липсва допуснато процесуално нарушение, свързано с назначаването на експерта Р. И. като вещо лице по делото.
Доводите в касационната жалба, че обвинителния акт не бил изготвен в съответствие с правилата по НПК, тъй като изготвилия го прокурор не се бил запознал с материалите по досъдебното производство не отговарят на действителното положение Най-напред съдът намира за необходимо да уточни, че това твърдение почива на предположения и второ-запознаването на наблюдаващия прокурор с материалите от досъдебното производство не попада в кръга на касационните основания. Впрочем, този довод, допълнен и с това, че съдия-докладчикът от първостепенния съд също не е чел делото, е правен и пред въззивния съд и същият е намерил своя аргументиран отговор.
Доколкото все пак от касационната жалба може да се изведе оплакване, свързано с годността на обвинителния акт да постави началото на съдебното производство, съдът намира, че същият отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК. Макар и пестеливо, в обстоятелствената част на този процесуален документ са /изложени/ данни за деянието, осъществено от подсъдимия К., неговото време, място и начин на извършване. Не е допуснато отклонение от изискванията на процесуалния закон, разяснени още с ТР № 2/2002г. на 5
ОСНК. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Тези изисквания, видно от приложения по делото процесуален документ, са били изпълнени от представителя на държавното обвинение.
Прокурорът е посочил фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението, и пълните данни за личността на обвиняемия. Посочени са пътната обстановка, състоянието на пътното платно, мястото на произшествието, участващите пътни превозни средства, скоростите на /движение/ на автомобилите преди и по време на сблъсъка помежду им, посочен е и механизма на станалия пътен инцидент. В обвинителния акт е посочена критичната скорост за преодоляване на завоя от страна на подсъдимия, както и навлизането на неговия автомобил в насрещната пътна лента, в която се е движил автомобилът на пострадалия Б.. Все в тази връзка е направено и другото оплакване в касационната жалба-че представителят на държавното обвинение се е позовал на доказателства, които са били събрани не в хода на досъдебното производство, а в хода на първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Най-напред следва да се уточни, че прокурорът се е позовал на заключението на тройната авто-техническа експертиза, допусната по нохд № 376/17г. по описа на ОС – Видин.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d2c69bc-d162-46e0-b074-83193c5e45bf