Решение № 46 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000432 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1 от 5.01.2023 г. по т.д. № 33/ 2022 г. на Окръжен съд - Монтана на основание чл.422, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД - гр. София съществува вземане срещу И. Н. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Ауди - ИЯ - 92 - И. Н.“ - гр. ***, област ***, С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. М. - 2000“ - гр. ***, област ***, И. Н. М. от гр. ***, област ***, С. Г.

М. от гр. ***, област *** и „Свеми комерс“ ООД - гр. Елин Пелин, Софийска област при условията на договорна солидарност за сумата 173 808.63 лева, произтичаща от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 1103 от 7.09.2005 г. и сключените впоследствие 7 анекси, в това число : просрочена главница - 161 304.05 лева, просрочени възнаградителни лихви - 11 671.45 лева, просрочени мораторни лихви - 613.98 лева, такса - 40 лева и застраховка - 179.19 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 9.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед № 151 от 25.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 24/2020 г. на Районен съд -Лом, като за разликата над сумата 173 808.63 лева до пълния предявен размер от 177 104.05 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция е уважена, е подадена въззивна 1 жалба от И. Н. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Ауди - ИЯ - 92 - И.

Н.“ - гр. ***, област ***, С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С.

М. - 2000“ - гр. ***, област ***, И. Н. М. от гр. ***, област ***, С. Г. М. от гр. ***, област *** и „Свеми комерс“ ООД - гр. Елин Пелин, Софийска област, в която се твърди, че е неправилно - постановено при съществено нарушение на материалноправните и съдопроизводствените правила, при непълнота на доказателствата и в противоречие с установената съдебна практика.

При наличните по делото данни и документи не можело да се направи извод, че с договора за цесия на ищеца е било прехвърлено именно претендираното вземане. Неопределяемостта на прехвърлените вземания по договора за цесия водела до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, поради липса на предмет. Съдът се произнесъл по нередовна искова молба, доколкото поради съществуващите неясноти още с отговора на исковата молба цесията била оспорена като нищожна. Само на това основание предявеният иск подлежал на отхвърляне.

Не бил установен размера на вземането - в договора за цесия бил неясен и неизвестен, в заповедта за изпълнение била посочена една сума, а по заключението на вещото лице сумата била друга.

Не била разпределена доказателствената тежест относно оспорванията, направени с отговора на исковата молба и не било указано на страните да конкретизират твърденията си и не е дал указания и насоки за кои свои твърдения не сочат доказателства.

Изложената от съда фактическа обстановка била непълна, неточна и не кореспондирала със събраните по делото доказателства, от анексите към договора се виждало, че са били начислявани недължими такси, лихви и други плащания. Заключението на счетоводната експертиза било изключително неточно и неясно - нямало адекватен отговор на нито един от допълнителните въпроси, но въпреки това съдът не допуснал поисканата от ответниците тройна експертиза.

Съдът не отчел обстоятелството, че съдлъжниците по кредита И. М. и С. М., като физически лица са били поставени в неравностойно положение, както и че банката е действала недобросъвестно и във вреда на кредитополучателя и солидарните длъжници, като при наличието на пет имота обезпечаващи вземането, още

-3- след налагането на запора от НАП следвало да обяви кредита за предсрочно изискуем и да се възползва от предоставените обезпечения.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът по въззивната жалба „С.Г.Груп“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорва 2 като неоснователна.

По възраженията за липса на процесуална легитимация съдът правилно приел, че ищецът не само е придобил вземането, но и надлежно е уведомил за това своите длъжници - ответници по иска. Затова било неоснователно твърдението, че договора за цесия е нищожен поради липса на предмет. Неоснователно било и възражението, че не бил установен размера на вземането - според заключението на експертизата задължението било в общ размер 173 808.63 лева, като нямало доказателства сумата да е била погасена от жалбоподателите.

Възраженията на въззивниците срещу заключението били изложени изключително бланкетно и не ставало ясно на кои въпроси експертът не е могъл да отговори, нито в какво се изразява неяснотата на експертизата. Твърдяло се, че вещото лице е ползвало само представените от банката данни, но самите ответници не представили други доказателства, от които вещото лице да направи различен извод.

Необосновано било възражението относно извода, че И. М. и С. М. нямат качеството потребители по смисъла на ЗЗП, предвид основанието за отпускането на кредит.

Необосновано било твърдението, че ищецът е договарял с икономически по-слаби ответници, тъй като последните имали качеството и на търговци и били договаряли за техни търговски нужди, затова не били потребители по смисъла на 33П.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба „С.Г.Груп“ ЕАД - гр. София твърдяло, че по силата на договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021 г. придобило вземанията на „Юробанк България“ АД, произтичащи от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 1103 от 7.09.2005г., сключен между праводателя на цедента „Българска пощенска банка“ АД и кредитополучателя И. Н. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Ауди - ИЯ - 92 - И. Н.“ - гр. *** и съдлъжника С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. М. - 2000“ - гр. ***. Поради спирането на плащанията на дължимите месечни вноски и договорни лихви банката била изпратила до длъжниците нотариални покани, с които кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем.Според извлечението от счетоводните книги на банката по договора за банков кредит били усвоена главница в общ размер 180 000 лева, от която били погасени само 30 266.06 лева, а дължимия остатък бил 161 304.10 лева.

При така изложените твърдения ищецът сезирал съда с искане да бъде признато на основание чл. 422 от ГПК, че в негова полза съществува вземане срещу ответниците И. Н.

М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Ауди - ИЯ - 92 - И. Н.“ - гр. ***, област ***, С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. М. - 2000“ - гр.

3

***, област ***, И. Н. М. от гр. ***, област ***, С. Г. М. от гр. ***, област *** и „Свеми комерс“ ООД - гр. Елин Пелин, Софийска област при условията на договорна солидарност за сумата 177 104.05 лева, произтичаща от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 1103 от 7.09.2005 г. и сключените впоследствие 7 анекси, в това число : просрочена главница - 161 304.01 лева, 11 671.45 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.06.2019 г. до 5.01.2020 г. ; 3 909.40 лева - мораторна лихва за периода от 21.06.2019 г. до 5.01.2020 г. ; 40 лева- такси за периода от 10.07.2019 г. до 5.01.2020 г. и 179.19 лева - застраховки за периода от 6.08.2019 г. до 5.01.2020 г.

В писмения отговор ответниците И. Н. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Ауди - ИЯ - 92 - И. Н.“ - гр. ***, област ***, С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. М. - 2000“ - гр. ***, област ***, И. Н. М. от гр. ***, област ***, С. Г. М. от гр. ***, област *** и „Свеми комерс“ ООД - гр. Елин Пелин, Софийска област оспорили иска като неоснователен.

Твърдяли, че посочената в заявлението за издаване на заповед за изпълнение дата на предсрочна изискуемост и тази в исковата молба не съвпадали, поради което оспорили кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.11.2018 г.

Изтъкнали, че не дължат сумите по исковата претенция, тъй като договора и анексите към него били нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, т.9 и 10 от ЗПК поради наличие на неравноправни клаузи. Освен това се твърди, че същите са сключени и в противоречие на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Погасителния план не бил подписан от -5- кредитополучателя. Банката се възползвала от позицията си на по -силна страна и били третирани неравноправно. Поради недостига на материални средства и недобросъвестното поведение на банката били принудени да сключват последващи анекси, а банката се облагодетелствала с възнаградителна лихва, независимо от това, че предсрочната изискуемост изключвала основанието за формиране на лихви с възнаградителен характер.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № 1103 от 7.09.2005 г. „Българска пощенска банка“ АД предоставила на кредитополучателя И. Н. М. едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Ауди - ИЯ - 92 - И. Н.“ банков кредит под формата на кредитна линия в размер на 180 000 лева. при краен срок за ползване и погасяване на кредита 120 месеца от откриване на заемната сметка по кредита, при дължима годишна лихва за предоставения кредит включваща сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми и договорна лихвена надбавка в размер на един пункт. Като 4 съдлъжник по договора била посочена С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. М. - 2000“.

За обезпечаване на вземането на банката, с нотариален акт № 138, т.ХVІІА, рег. № 11147, дело № 1877/ 2005 г. на нотариуса Д. М. от 9.09.2005 г., в нейна полза солидарните длъжници И. Н. М. и С. Г. М. учредили договорна ипотека върху свои собствени недвижими имоти в гр. Лом.

С анекс № 4 от 5.03.2015 г. като солидарни длъжници по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в дълга встъпили И. Н. М. и С. Г. М..

С анекс № 6 от 13.07.2016 г. в дълга встъпило „Свеми комерс“ ООД.

С анекс № 7 от 4.10.2017 г. крайният срок за погасяване на дължимите суми бил продължен до 21.11.2026 г.

В нотариална покана, рег. № 7762, т.3, № 104 от 29.10.2018 г. на нотариуса Д. М., „Юробанк България“ АД обявила на длъжниците кредита за предсрочно изискуем, като ги поканила в седмодневен срок да погасят задължението си. Поканите до И. Н. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата

„Ауди - ИЯ - 92 - И. Н.“ и до С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. М. - 2000“ били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 26.11.2018г., а на И. Н. М. и С. Г. М. били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 17.12.2018 г. Нотариалната покана, рег. № 9251, т.3, № 92 от 12.12.2018 г. на нотариуса Л. Х., в която „Юробанк България“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем, била връчена на „Свеми комерс“ ООД по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 28.12.2018 г.

Със заявление с вх. № 242/ 9.01.2020 г. „Юробанк България“ АД сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу длъжниците по договора за кредит.

Със Заповед № 151 от 25.02.2020 г. по ч.гр.д. № 24/2020 г. на Районен съд - Лом било разпоредено И. Н. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „Ауди - ИЯ - 92 И. Н.“, С. Г. М. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „С. М. - 2000“, И. Н.