Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 20.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 48/2023
Вид
Решение № 92
Подписан
20.01.2023
В сила
20.01.2023
Състав
Татяна Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 1 и ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, т. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 145 и сл. · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100900048 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на „С.**“ ЕООД срещу отказ № 20221221113302/23.12.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно действителните собственици на дружеството. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП липсвало изрично отбелязване за заличаване на вписаните до момента действителни собственици, а като действителен собственик било декларирано дружество, чийто акции се търгували на регулирания пазар, без обаче това обстоятелство да било заявено за вписване в поле 550 на заявление Б7. От друга страна информационната система на търговския регистър не позволявала в поле 550 да се отбелязват други данни, освен данните за действителни собственици-физически лица.

Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен. Поддържа че, негов едноличен собственик било „С.**“ ЕООД, притежавано еднолично от „С.**“ ЕАД, което дружество от своя страна било еднолична собственост на публичното дружество „С.Т.“ АД. В този случай декларирането се извършвало по реда на ЗППЦК, а не на ЗМИП. Ето защо не следвало да се декларира действителен собственик-физическо лице. Черпи съображения и от формиралата се практика по приложението на ЗМИП, вкл. по отношение на други дъщерни дружества.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.

Съдът установи следното:

На 27.06.2019 г. по партидата на жалбоподателя „С.**“ ЕООД на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП са вписани следните обстоятелства: юридическо лице, чрез което се упражнява пряк контрол – „М.Б.“ ЕООД (със 1 сегашно наименование „С.**“) с представител К.Н.С.; юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол – „Е.С.Е.Ф.“ АД (със сегашно наименование „С.**“) с представител К.Н.С.; действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството – О.И.Д. и В.С.С., всеки от тях притежаващ над 25% от капитала на „Е.С.Е.Ф.“ АД, което дружество притежава над 25% от капитала на „М.Б.“ ЕООД, което е едноличен собственик на „С.**“ ЕООД.

На 22.10.2020 г. по партидата на „Е.С.Е.Ф.“ АД е вписано едноличното притежание на акциите от капитала му от страна на „С.Т.“ АД – публично дружество. На 03.02.2021 г. е променено наименованието – от „Е.С.Е.Ф.“ на „С.**“, а на 18.10.2021 г. като представител на дружеството е вписана В.И.Ц..

Същото лице е вписано като представител и на „С.**“ ЕООД на 12.10.2021 г.

На 21.12.2022 г. от името на жалбоподателя е подадено заявление Б7, в което са заявени за заличаване и вписване следните обстоятелства: юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол – „С.**“ ЕООД с представител В.Ц. (заличаване на досегашния представител К.С.); юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол – „С.**“ ЕАД с представител В.Ц. (заличаване на досегашния представител К.С.); заличаване на вписаните действителни собственици-физически лица О.Д. и В.С..

В представената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП заявителят не е декларирал действителни собственици-физически лица, а в графа „друго“ е посочил, че „С.**“ ЕООД е дъщерно дружество на „С.**“ ЕООД, което е дъщерно дружество на „С.**“ ЕАД, което е еднолично притежание на „С.Т.“ АД – дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, с което е мотивирал, че за него и за неговите дъщерни дружества е предвидено изключение да се декларират действителни собственици по реда на ЗМИП.

При тези факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП в търговския регистър се вписват декларираните идентификационни данни за действителните собственицифизически лица, данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол , и идентификационни данни за представляващите ги лица, както и всяка промяна в тези обстоятелства. Целта е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които „в крайна сметка“ (по терминологията на ЗМИП и на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират дружеството или в полза на които се осъществява дейността. Тъй като тази цел ще бъде постигната както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица, така и когато обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг ред, в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено изключение за деклариране на действителните собственици по реда на този закон, когато капиталът се притежава от дружество с акции, търгувани на регулирания пазар (което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти). В тези случаи не се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм (чл. 145 и сл. от ЗППЦК).

При така очертаната правна рамка на уредбата за разкриване на данни 2 по реда на ЗМИП и при изложените по горе факти, осъществили се спрямо заявителя и дружествата, на които той е дъщерно, може да се заключи, че са настъпили подлежащи на вписване промени във вече декларираните данни, както следва: относно юридическите лица, осъществяващи пряк и непряк контрол, се налага вписване на новите им наименования и представляващи ги лица, а по отношение на вписаните действителни собственици-физически лица се налага заличаване на досегашните собственици О.Д. и В.С., без да е налице задължение за деклариране и вписване на други физически лица на мястото на заличените с оглед придобиването на всички акции от капитала на „С.**“ ЕАД от едно лице, имащо характер на публично дружество.

Именно с такова съдържание е било подадено и процесното заявление, като същото не противоречи на декларираните данни. В декларацията са декларирани новите данни по отношение на вече вписаните юридически лица, упражняващи контрол, като не са посочени физически лица-действителни собственици с разяснението, че крайният собственик на веригата дъщерни дружества е публично дружество. Следователно заличаването на вписаните към момента физическите лица, поискано със заявлението, на практика се явява декларирано чрез непосочване в декларацията на други физически лица, които да бъдат вписани като действителни собственици. Посочване на физическо лице в поле 550 пък не е било необходимо по изложените по-горе съображения.

Ето защо длъжностното лице е следвало да впише заявените обстоятелства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20221221113302/23.12.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните от „С.**“ ЕООД, ЕИК ****, по реда на ЗМИП данни и УКАЗВА на длъжностното лице да впише заявените със заявление Б7 № 20221221113302 обстоятелства съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3