Решение № 209 от 17.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И.а като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110100548 по описа за 2022 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.109 ЗС от Ц. Ц. М., ЕГН **********, чрез адв. Кр.А. К. от ВАК, съдебен адрес гр. Варна, ул. „****" 9, ет.3, ап.2 срещу А. Р. Х., ЕГН ********** с искане съдът да постанови решение с което осъди ответника да преустанови действията с които създава пречки на ищцата тя да ползва разпределените й за реално ползване 13/312 идеални части от самостоятелен обект – подземен гараж с идентификатор *****.25, разположен в сграда с идентификатор *****, с административен адрес гр.Варна, ж.к. ***** I м.р, бл.55, вх.6, ет.-1 по КККР на гр. Варна, обособени като паркомясто № 11, изразяващи се в паркиране на лек автомобил от страна на ответника Х. на същото паркомясто като по този начин възпрепятства ищцата да ползва собственото й паркомясто № 11. Ищцата моли с решението съдът да осъди ответника да й заплати и разноските за производството.

Твърденията в молбата от които ищцата Ц. Ц. М. черпи права са, че тя е собственик на 13/312 идеални части от с.о. № *****.25 по КККР на гр.

Варна, представляващ подземен гараж, с площ 156 кв.м., обозначен по арх.проект за паркиране на 12 автомобила като ПМ от № 4 до № 15 и разположен на етаж - 1 (минус първи) в сграда *****, с адрес: гр. Варна, *****. Придобитите от нея през 2017 г. идеалните части от гаража, съобразно 1 разпределено право на ползване между всички съсобственици, съответстват и следва да се ползват в пределите, обозначени като ПМ № 11 (единадесет), с площ от 13 кв.м., ведно с припадащите му се ид.ч. от маневреното хале.

Придобила е правото на собственост върху гореописаните ид.части, отредени за ползване като ПМ № 11 по силата на нот.акт № 30, том LXXXVII1, дело 18819, вх.рег. № 35357 /18.12.2017 г.-СВ Варна.

Извършено е разпределение на правото на ползване с нот.акт № 22 от 27.12.2016 г. При огледа на ищцата е показано кое паркомясто придобива.

На същото паркомясто съседът й А. Х. паркира автомобила си и отказва да се съобрази с нейното право на собственост. Установила, че табелката била изместена на място където фактически не може да се паркира.

След като се свързала с праводателката си, която е провела разговор с инвеститора се потвърдило, че съгласно арх.проект закупеното от нея паркомясто е именно описаното в нот.акт и показаното й на място, което обаче ползва ответника. През есента на 2021 г. отправила нот.покана за освобождаване на паркомястото и за заплащане на обезщетение. Не е налице изпълнение от страна на ответника. С тези действия, ответникът възпрепятства ищцата да упражнява правото й на собственост.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК е представил отговор на молбата с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съгласно съдебната практика, предпоставки, за уважаване на негаторният иск с правно основание чл. 109 от ЗС са пълното доказване от страна на ищцата, че е собственик на процесния имот, че ответника, без да упражнява владение над него извършва действия, съответно бездейства, като е създал състояние, търпи състояние, което пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като първата и вторите две предпоставки са кумулативно дадени.

Счита исковата молба за неоснователна по следните съображеня:

Оспорва твърденията на ищцата, че той ползва паркомясто №11, така както е формулирано в исковата молба.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №9, том XLII, дело 9003, вх.рег. №15142 от 19.06.2019г., на Службата по Вписвания-Варна ответникът е придобил правото на 2 собственост върху 13/312 /тринадесет триста и дванадесет/ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ с идентификатор №*****.25 разположен във въведената в експлоатация сграда с идентификатор №*****, с административен адрес: гр.Варна, община Варна, област Варна, район „***** вх.6, етаж -1, с предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда, с площ по схема-156 кв.м., обозначена на архитектурния проект като паркоместа от №4 до №15 за паркиране на 12 броя автомобили, като купувачът ще ползва ПАРКОМЯСТО № 12, с площ от 13 кв.м., при граници: паркомясто №11, двор и паркомясто №13, ведно със съответните идеални части от прилежаща маневрена площ. От датата на придобИ.е до настоящия момент ползва паркомясто № 12, така както е по нотариалния акт и инвестиционен проект - част архитектура, като не е разменял табелите за означаване на паркоместата, така както са поставени от строителната фирма. Твърди, че ищцата без основание претендира, че й е нарушено правото на ползване върху паркомясто № 11.

Твърди, че той ползва паркомясто № 12, така както е записано в Инвестиционния проект - част Архитектура. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните в производството доказателства, въз основа на закона съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е приел исковата молба за редовна, а предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС за допустим.

Между страните по делото няма спор относно правото им на собственост за паркоместа № 11 и № 12, двете изградени в самостоятелен обект - ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ с идентификатор №*****.25 разположен във въведената в експлоатация сграда с идентификатор №*****, с административен адрес: гр.Варна, община Варна, област Варна, район „***** вх.6, етаж -1, с предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда, с площ по схема 156 кв.м., обозначена на архитектурния проект като паркоместа от № 4 до № 15 за паркиране на 12 броя автомобили, като ищцата твърди, че ответникът ползва собственото й паркомясто, а ответникът твърди, че ползва собственото си паркомясто.

3

Правото на собственост на всяка от страните се установява от представените писмени доказателства, а именно нот. ****** С нотариаална покана от 31.8.2021 г. до ответника Х., ищцата М. е поискала освобождаване на доброволно на собствеността й и явяване в срок от три работни дни в кантората на упълномощения от нея адвокат за подписване на споразумение. В същата е посочено, че двамата имат спор от години относно ползването на паркомясто № 11 и че Х. паркира неправомерно на същото като са изместени табелките за паркоместа 11 и 12. Поканата е връчена на адресата – отв.Х. на 16.09.2021 г.

От заключението на проведената СТЕ от 05.12.2022 г., изготвено от инж.О., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че не е възможно обозначеното на място като паркомясто № 11 пространство в поздземния гараж да се ползва за паркиране на автомобил.

Същото е оцветено в червен цвят на схема за разпределение на част от подземен паркинг, която е приложение към заключението. Причината за това е несъответствието на това, което е по проекта с действителното положение.

Там има една колонада, която е част от конструкцията на сградата, която не е отразена и автомобилите паркират в това междуколоние. Тези колонки, които не са отразени на плана отнемат повече от два метра, които са необходими за паркирането за един автомобил. Паркомясто № 12 като граници и съседи съответства на това, което е отразено в нотариалния акт, но като местоположение е изместено, защото там има серия от колони. Паркомясто № 11 по проект граничи с маневрена площ, а на място не граничи с маневрената площ. Паркомясто №11 не съответства нито по граници, нито като местоположение на това, което му е отредено по нотариален акт.

От заключението на проведената СТЕ от 16.02.2023 г., изготвено от арх.Н., ценено от съда като пълно, ясно и обосновано се установява, че след разглеждане на цялата налична документация по част „Архитектура“ на сграда, находяща се в гр.Варна, ж.к ****** след замерване на място и нанасяне на чертеж № 18 на кота +6.50 и кота +8.40 вещото лице е изготвило за целите на експертизата екзекутив на действителното положение в момента на огледа и се установява, че заради новообразуваните колони се изместват паркомясто 12 и паркомясто 13, изместено е и паракомясто 11 в мястото за маневриране - приложение снимки и екзекутив. Другите паркоместа нямат 4 промени.

От заключението на СТЕ от 16.10.2023 г., изготвено от вещите лица арх.Й., инж.К. и инж.А., ценено от съда като пълно, ясно и обосновано се установява, че на място паркомясто 12 е обозначено с табела, която е изместена на изток спрямо средната линия на изчертаната площ за ползване в част „Архитектура“ от 2015 г. Отреденото по този начин място за паркиране ПМ 12 попада между изградените на място четири колони с размери 25х25 см. и проходно разстояние 2.78 м. налице е несъвпадение между изчертаното и номерираното в част „Архитектура“ от 2015 г. ПМ 12 и табелката, обозначаваща го на място.

За установяване на насрещните твърдения на страните са събрани гласни доказателства и са разпитани свидетелите Н. и С., които са сестри и са праводатели на страните по делото.

Свидетелката Н. е праводател на ищцата и разказва, че й е продала паркомясто № 11, което е получила като обезщетение за земята от строителя „Стат 1“. Видяла е същото както на скица, така и на място, но при продажбата не е имало поставени табели. Избрала е паркомястото така, че то да е разположено срещу входа. До паркомястото има колони, но не и в самото място. Когато страните й се обадили, че има проблем с паркомястото отишла на място и видяла, че табелката на паркомясто 11 е изместена като е поставена между колоните, където е невъзможно да се паркира. Когато е продавала паркомястото през 2017 г. го е показала на място на ищцата, табелите с номерата са поставени по-късно от строителя. Сестра й знае кое паркомясто е избрала защото са ходили заедно да си ги избират.

Свидетелката С. е праводател на ответника и разказва, че пракоместа 11 и 12 са съседни и са им дадени като обезщетение и двете със сестра й са имали право първи да изберат паркоместа. Когато е продавала мястото на А. през 2019 г. го е завела да го види на място, но тогава не е имало поставени номера. Когато е станал проблема, тя е взела скица от фирмата, но табелките са сложени след продажбата. Не знае в кой момент точно, но това е станало след продажбата. На по-късен етап е разбрала, че табелите са изместени.

Табелите са поставени от фирмата.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

5

Негаторният иск е средство за защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. Безспорно този иск може да бъде упражнен успешно и срещу съсобственик в етажната собственост по отношение на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Този иск не се погасява по давност, поради което е допустим и след установяване на трайно фактическо положение ако се твърди, че същото пречи на съсобственик да упражни своето право според предназначението на вещта. За да бъде приет като основателен предявеният иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че притежава право на собственост, че не може да ги упражнява според предназначението на имота или в съответния обем.

Правото на собственост е субективното материалното право, чиято съдебна защита се търси чрез предявяване на вещен иск, който може да бъде установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК или осъдителен иск по чл. 108 или 109 ЗС, съобразно интензитета на нарушаване на правото на собственост, което предопределя и формата на търсената защита. Ако владението е отнето изцяло защитата на носителя на правото на собственост следва да се реализира чрез ревандикационен иск, а ако същото не е отнето, но се смущава упражняването му от собственика в пълен обем защитата е чрез негаторен иск по чл.109 ЗС.

От събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установено, че по отношение на изградения в подземния етаж на жилищната сграда в ж.к Вл.Варненчик бл.55, вх.6, сграда в режим на етажна собственост, подземен гараж с обособени паркоместа, последните не отговарят на с поставените на място номера с тези в проекта, като обозначеното с № 11 пространство е изместено между колоните по част „Конструкция“, които не са нанесени в архитектурните чертежи от 2008 г. и от 2015 г. и по този начин колоните пречат същото пространство да се използва по предназначение. Същото остава неизползваемо, защото е невъзможно паркиране и маневриране на автомобил. Възможно е да се поместят два автомобила, но единствено със „синхронно паркиране“. От доказателствата по делото се установи, че табелките за паркоместата са изместени така, че тази за № 11 се пада в неизползваемото пространство. Не се установи кое лице е изместило табелките, но се установи, че собственика 6 на паркомясто, което е обозначено с № 12 – ответника паркира на мястото, което е било отредено в проекта за паркомясто с № 11, което е собственост на ищцата.