Решение № 660 от 20.05.2019, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3155/2018
- Вид
- Решение № 660
- Подписан
- 20.05.2019
- В сила
- 09.07.2019
- Състав
- ВАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА ТЕНЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 5145 от 21.06.2018 · ВАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА ТЕНЕВА
- Разпореждане № 5153 от 21.06.2018 · ВАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА ТЕНЕВА
- Определение № 2605 от 28.09.2018 · ВАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА ТЕНЕВА
- Определение № 82 от 07.01.2019 · ВАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА ТЕНЕВА
- Разпореждане № 260569 от 19.01.2021 · ВАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА ТЕНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 293 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е №........ гр. Стара Загора, 20.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ваня Тенева при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 3155 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ай Ти Еф Груп“ АД против П.С.С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. Главница в размер на 260 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване до районния съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението.
2. Такса за ползване на кредит в размер на 78 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 30.01.2014 г.
3. Неустойка по чл. 16 от Общите условия в размер на 120 лв.
Претендирани са разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 417/2018 г. на РС Стара Загора.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е подало срещу ответника П.С.С.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 417/2018 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, Гражданска колегия, XV състав. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК предявява настоящия установителен иск срещу П.С.С..
На 30.12.2013 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в качеството си на кредитодател и П.С.С., в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 30400.
Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД.
Сключването на договора за кредит между ищеца и ответника било извършено по инициатива на Кредитополучателя - П.С.С.. За да получи кредит, ответникът е попълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на Уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД www.smilecredit.bg, като в заявката П.С.С. е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по кредита. Ответникът е посочил, че желае да получи заема чрез системата „ePay.bg", която представлява електронна система за разплащания. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване ответникът е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия било необходимо условие за изпращане на заявката.
След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на П.С.С., същият е получил от ищеца ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка П.С.С. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирал въпросния линк, при което се зареждал част от уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.
След успешното потвърждаване на заявката „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД е разгледал предоставената от П.С.С. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил П.С.С. за искания от него кредит. След одобряване на кредита дружеството е изпратило на електронната поща на П.С.С. договор за кредит № 30400/30.12.2013 г., заедно с Общите условия, като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и Общите условия П.С.С. е активирал линка „Приеми договора".
Съгласно сключения между страните Договор за кредит № 30400/30.12.2013 г. П.С.С. е получил от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД паричен заем в размер на 260 лева, като тази сума била преведена на 30.12.2013 г. по микросметка на кредитополучателя в системата на "ePay.bg".
Съгласно сключения между страните договор за кредит № 30400/30.12.2013 г. П.С.С. е получил заем в размер на 260 лева, като се е задължил да върне дължимата сума заедно с уговорената такса за ползване на кредита в размер на 78 лева в срок от 30 дни от 31.12.2013 г, до 30.01.2014 г. и при условията договорени между страните.
Съгласно т. 16.1 от Общите условия при забава на което и да е парично задължение Кредитополучателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на 30 (тридесет) лева за забава до 3 (три) дни от датата на падежа и неустойка за неизпълнение в размер на 90 (деветдесет) лева за забава над 3 (три) дни от датата на падежа. Съгласно т. 16.5, изр. 2 от Общите условия при продължаваща забава на плащането всяка една от неустойките за неизпълнение се дължала независимо една от друга и се кумулират, ако са налице условията за тяхното начисляване. Тъй като Кредитополучателят бил в забава за плащане на своите парични задължения в срок от повече от 4 години, считано от датата на падежа, то същият дължал кумулативно и двете горепосочени неустойки в общ размер от 120 лева.
По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника.
Оспорва се съществуването въобще на заем между страните, тъй като единствените доказателства за възникване и реализиране на кредитното правоотношение са неподписани бланки на договор за кредит, Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД към договори за кредит и разпечатка на електронен документ за извършено плащане.
Така представените документи не доказвали волеизявление на ответника за сключване на договор, както и цялата сложна фактическа обстановка, описана в исковата молба. Освен това претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 120.00лв. била погасена по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен неподписан договор за кредит № 30400 без дата с общи условия към него, сключен между „Ай Ти Еф Груп” АД, като кредитодател, и П.С., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 260 лева за срок от 30 дни.
Уговорената падежна дата за връщане е на 30 – я ден, считано от датата на изпращане на сумата на клиента.
Прието като доказателство по делото е удостоверение за извършено плащане № **********/28.03.2019 г., издадена от трето по делото лице – Еpay.bg. В удостоверението е посочено, че „Ай Ти Еф Груп” АД е наредител, а ответникът – получател на сумата от 260 лв. по договор за кредит (не е посочен номер).
Представена е и разписка за извършено плащане, неподписана от страните.
Приети по делото са разпечатки от електронната система на ищеца, в които има посочени лични данни на ответника вкл. мобилен телефон.
Видно от приетото по делото удостоверение „Теленор България“ ЕАД е посочило, че телефонен номер +359********* е на ответника.
Разпитан по делото е един служител на ищца, който потвърждава фактическата обстановка за стъпките, които извършват служителите по принцип при сключване на договор за кредит от разстояние в последователността, посочена в исковата молба. Същите не дават конкретна информация за процесния кредит и следва да бъдат ценени с оглед правилото на чл. 172 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 260 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД; чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 6 и сл. от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че са спазени особените изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
В настоящия случай особеният представил оспорва да съществува въобще заемно правоотношение, а и именно да е налице съгласие на ответника с условията на Договора за кредит № 30400, както и че е получена сумата от 260 лева.
В този случай в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ето защо ищеца следва да докаже изпращането на електронно съобщение до ел. поща на ответника и приемането на условията по договора, както и изпращане на текстови съобщения до телефон, посочен като собствен на ответника, а така също и получаване на сумата от 260 лева от страна на ответника.
По иска за 78 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва (наречена такса за ползване на кредита) в потребителския кредит и нейният размер. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 120 лева – по чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка в потребителския кредит при посочените в исковата молба условия, че е настъпила нейната изискуемост и същата не противоречи на императивни правни норми, както и нейният размер. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата, а именно релевираното възражение за давност.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.
Разпечатката съдържа 46 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d2b146b-c916-4701-b921-59a953bfda01