Решение № 44 от 24.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600422 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава ХХI от НПК и е о бразувано по протест на Окръжна прокуратура - Варна, въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци и въззивна жалба от подсъдимия Д. за проверка на присъда № 65 от 05.10.2021 г. по НОХД №101/2020 г. по описа на Окръжен съдВарна.

С атакуваната присъда за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл. 115 от НК на подсъдимия Д. СТ. ДР. на основание чл.54, ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години при първоначално строг режим. С присъдата е уважен частично гражданския иск на майката на пострадалия - Ш. Н. П. и подсъдимият Д.Д. е осъден да й заплати сума в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 17.05.2020 год., както и разноски по делото. Уважен е частично и гражданския иск на сестрата на убития - Ш. АЛ. С., като подсъдимият Д. е осъден да й заплати сума в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 17.05.2020 год., както и разноски по делото.

В протеста се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се изменение на присъдата в санкционната й част, като вместо наказание лишаване от свобода се иска налагане на наказание 1 доживотен затвор.

Въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци атакува наказателната и гражданската част на присъдата. Претендира се налагане на наказание доживотен затвор и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.

С въззивната жалба на подсъдимия се изразява несъгласие с присъдата в наказателната и гражданската й част. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и явна несправедливост на наложеното наказание. От въззивната инстанция се иска да отмени атакуваната присъда и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. В условията на алтернативност да се измени първоинстанционната присъда, като се приложи закон за полеко наказуемо престъпление или да се намали наложеното наказание, предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище, че присъдата е постановена с съответствие с материалния закон. Не поддържа искането за налагане на наказание доживотен затвор. Пледира за увеличаване на наказанието на подсъдимия до размер от 18год. и 6 месеца. По отношение на гражданските искове заявява становище, че същите са уважени по справедливост. Счита въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразява подкрепа на въззивния протест. Поддържа искането за налагане на наказание доживотен затвор и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.

Подсъдимият Д. се явява лично и представлява се от упълномощен защитник. Подсъдимият и защитата му поддържат изцяло въззивната жалба и пледират за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, респ. да се измени присъдата, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление или да се намали наложеното наказание. Заявяват становище за неоснователност на въззивния протест и жалбата на частните обвинители и граждански ищци.

В последната си дума подсъдимият заявява, че поддържа всичко заявено от неговия защитник.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото и становището на страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК, намери за установено следното:

С атакуваната присъда Варненският окръжен съд е признал подсъдимия 2

Д. за виновен в извършване на горепосоченото престъпление, като е постановил присъдата си в нарушение на процесуалните правила, поради което същата следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по член 371, т.1 от НПК. Тази процедура, обаче е била съществено нарушена и това е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. В хода на разпоредителното заседание съдът е постановил определение, с което е допуснал разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Определението в тази част е било обосновано от направено искане на подсъдимия и неговия защитник за разглеждане на делото по този ред, като те са заявили, че не желаят да бъдат разпитвани част от свидетелите.

Определението в тази му част не е съответно на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В разпоредителното заседание се обсъжда само въпроса дали са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила, но в него не може да се пристъпи към процесуални действия по глава 27 от НПК. Окръжният съд, допускайки разглеждане на делото по глава 27 от НПК и одобрявайки изразеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се разпитват част от свидетелите е извършил нарушение на процесуалния закон. Този извод следва от систематичното тълкуване на разпоредбите на член 248, алинея 5, точка 4 от НПК, член 252, алинея 1 от НПК и разпоредбите на глава 27 от НПК. При съпоставката на тези разпоредби се изяснява следната поредност на действията, които съдът следва да извърши:

В хода на разпоредителното заседание се решава само въпроса за това дали са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно производство по Глава 27 от НПК. При изразено съгласие съдът, съгласно разпоредбата на член 252, алинея 1 от НПК по искане на страните следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

Следващото процесуално действие на съда е да проведе предварително изслушване на страните, съгласно разпоредбата на член 370 и сл. от НПК, за което следва да се постанови изрично определение. Преди изявленията на страните, съдът задължително разяснява на подсъдимия правата му по член 371 от НПК и го уведомява, че съответните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по член 371, точка 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Едва след това следва да изслуша страните относно тяхното съгласие да не се разпитват част или всички свидетели и вещи лица. Вече в етапа на предварителното изслушване, страните по делото, с изключение на прокурора, могат да дадат съгласие да не се разпитват част или всички свидетели или вещи лица.

След изслушване на изявленията на страните съдът е задължен да 3 извърши проверка дали съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

След като се убеди, че процесуално-следствените действия са законосъобразни, тоест в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да опорочава тези следствени действия, едва тогава с определение съдът следва да одобри изразеното от страните съгласие да не се разпитват част или всички свидетели или вещи лица.

В настоящия случай от протоколите от разпоредителното и първото съдебно заседание по съществото на делото е видно, че процесуалните разпоредби не са изпълнени стриктно. Съгласно чл.131 от НПК протоколите, съставени при условията и по реда на НПК са доказателствени средства за извършените следствени действия и за реда, по който са извършени. В протокола от разпоредителното заседание е допуснато разглеждане на делото реда на член 371, точка 1 от НПК и е одобрено изразеното от страните съгласие. Мястото на това процедурно действие е в първото по делото заседание. От протокола на съдебното заседание от 25.06.2020г. /л.168 и сл. от НОХД №101/21г./ се установява, че на подсъдимия не са разяснени правата по чл. 371 от Наказателно-процесуалния кодекс и същият не е уведомен затова, че съответните протоколи от досъдебното производство ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Този пропуск на съда представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо процесуалните права на подсъдимия. “Особената процедура, в предвидената по чл.

371, т.1 от НПК алтернатива, императивно предписва изрично заявено от подсъдимия и неговия защитник, от гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници съгласие да не се извършва разпит на свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите и експертните заключения от досъдебното производство. Изискуемите при предварителното изслушване волеизявления в кумулативна даденост с преценката на първостепенния съд за законосъобразност на съответните действия по разследването в досъдебната фаза на наказателния процес, предопределя вземането на правилно решение за нейното прилагане. Буквата и духът на чл. 6, т. т. 1 и 3, б. "d" от КЗПЧОС не пречат дадено лице по своя воля да се откаже от предоставените му гаранции, но този отказ трябва да бъде недвусмислен, и да не противоречи на обществения интерес“ Решение № 347 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 284/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова.

Заедно с това въззивният съд констатира, че първата инстанция не е извършила проверка дали съответните процесуални действия в хода на досъдебното производство са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК. Тази проверка също не е отразена в протокола от съдебното заседание. Преди да приобщи протоколите от досъдебното производство, съдът следва да провери дали следствените действия са съответни на процесуалния закон. Ако установи, че има нарушения не следва да одобрява съгласието на страните, а да проведе съответните процесуално-следствени действия в съдебното производство. В този смисъл са следните решения на ВКС: Решение № 324 от 1.102008 г. на ВКС по н. д. № 294/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова; Решение № 461 от 22.10.2008 г. на 4

ВКС по к. н. д. № 484/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Решение № 424 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2044/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски; Решение № 347 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 284/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова; Решение № 379 от 11.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 1209/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев.

На последно място, съдът на основание чл.373,ал.1 във вр.чл.283 от НПК с изрично определение следва да приобщи към делото, чрез прочитането им протоколите за разпит и експертните заключения, за които е дадено съгласие от страните.

Освен изтъкнатите процесуални нарушения съдът намира, че мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на член 305 НПК.

В съдебния си акт окръжният съд обстойно е изложил установената фактическа обстановка. Разпоредбата на член 305, алинея трета от Наказателно-процесуалния кодекс, обаче повелява, че за да се постанови процесуално издържан акт, това не е достатъчно. Необходимо е съдът да изложи освен установената фактическа обстановка, също така да посочи и доказателствените източници, от които извежда възприетите от него факти.

Процесуалният закон задължава съда да направи разграничение между противоречивите факти и да изложи съображения защо приема едни, а отхвърлят други. Задължително е също така освен фактическата обстановка, да се изложат и юридически съображения за правната квалификация на деянието. Първоинстанционният съд се задоволил само да посочи доказателствените източници, без обаче да направи задълбочен анализ на наличните по делото доказателствени средства. Посочено е, че фактическите изводи се основават на поименно изброени свидетели, заключенията на съдебните експертизи и писмените доказателства, но не е извършено разграничение от кои доказателствени източници се извеждат обстоятелствата, които са послужили за вземане на решение от съда.