Определение № 1856 от 05.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1856 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501034 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 138 от 11.07.2025 г. по гр. д. № 570/2024 г. по описа на РС – Етрополе, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи за неправилност на определението поради липса на надлежни доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение и поради злоупотреба с право, тъй като между същите страни било водено предходно дело /гр. д. № 21/2024 г. по описа на РС – Етрополе/ с предмет нищожност на отделна клауза от договора, цялостната нищожност на който е предмет на иска, предявен по гр. д. № 570/2024 г. по описа на РС – Етрополе, и по това предходно дело на процесуалния представител на ищеца вече било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1086.86 лв. на основание чл. 38 ЗАдв. Във връзка с така изложения втори довод за неправилност на определението е цитирана и практика на СГС /определение № 9068 от 12.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 4862/2025 г. по описа на СГС, позоваващо се и на практика на ВКС/, според която в такива случаи /при които ищецът първо предявява иск за нищожност на отделна клауза от договор, след което предявява и иск за нищожност на целия договор/ е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права що се касае до търсенето на разноски, тъй като неизчерпвайки пълния обем на защитата си, въпреки че е била на негово разположение, ищецът сам се е поставил в процесуалното положение да е необходимо да поиска повторна намеса на съда за разрешаване на правен спор с ищеца, съответно търсенето 1 на разноски в такава хипотеза е ориентирано основно към процуцирането на отговорност на ответника за разноски и обогатяване на ищеца с тях.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена. Наведен е само един релевантен довод за правилност на определението, а именно, че от доказателствата по делото се установява надлежно, че ищецът реално е сторил разноски в претендирания и присъден размер. В останалата част доводите, изложени в отговора на частната жалба, са напълно ирелевантни към предмета на настоящия спор, поради което не следва да се обсъждат.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е оплакването, че от представените доказателства не се установява ищецът реално да е сторил претендираните разноски. Преди проведеното по делото първо и единствено с. з. пред първоинстанционния съд е депозирана молба /един час преди заседанието/ със становище по делото и искане за присъждане на разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени разноски в претендирания размер – договор да правна защита и съдействие /без дата/ с уговорено възнаграждение в размер на 2000 лв. с вкл. ДДС, платимо в брой при подписване на договора, фактура от 07.04.2025 г. за сумата от 2000 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 570/2024 г. на РС – Етрополе и фискален бон от същата дата за сумата от 2000 лв. При тези доказателства е видно, че разноските са реално сторени.

Основанието за плащане е посочено във фактурата, а фискалният бон се разглежда във връзка с фактурата и кореспондира с нея. Обстоятелството, че в този бон не е конкретизирано основанието за плащане, както това е сторено във фактурата, не може да обоснове извод за недоказаност на реално извършено плащане, тъй като, както се посочи, този фискален бон се представя във връзка с фактура от същата дата и кореспондира с нея /преценката на доказателствата винаги е съвкупна, като същите се разглеждат в тяхната взаимна връзка и относимост към твърдените факти, а не самостоятелно и без връзка помежду си и със съответните факти/, същевременно не съществува изискване съдържанието на фискалния бон да включва и информация за индивидуализиране на основанието за плащане в такава степен.

Вторият довод на жалбоподателя настоящият въззивен състав намира за принципно основателен и споделя изцяло изложеното в цитираната практика на СГС. В конкретния случай обаче жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за твърденията си, че между същите страни е водено предходно дело /гр. д. № 21/2024 г. по описа на РС – Етрополе/ с предмет нищожност на отделна клауза от договора, цялостната нищожност на който е предмет на иска, предявен по гр. д. № 570/2024 г. по описа на РС – Етрополе, и че по това предходно дело на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1086.86 лв. на основание чл. 38 ЗАдв.

2

Тези факти не са служебно известни на настоящия съд, не са коментирани от първоинстанционния съд, за да се приеме, че са служебно констатирани от него или са му били служебно известни, не могат да бъдат установени и със служебна справка от настоящия съд, поради което въз основа само на твърденията на жалбоподателя, без да са налице каквито и да било данни в подкрепа на тези твърдения, не може да се направи извод, че е налице твърдяното недобросъвестно упражняване на процесуални права.

С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 138 от 11.07.2025 г. по гр. д. № 570/2024 г. по описа на РС – Етрополе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1856 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800501034 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 138 от 11.07.2025 г. по гр. д. № 570/2024 г. по описа на РС – Етрополе, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи за неправилност на определението поради липса на надлежни доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение и поради злоупотреба с право, тъй като между същите страни било водено предходно дело /гр. д. № 21/2024 г. по описа на РС – Етрополе/ с предмет нищожност на отделна клауза от договора, цялостната нищожност на който е предмет на иска, предявен по гр. д. № 570/2024 г. по описа на РС – Етрополе, и по това предходно дело на процесуалния представител на ищеца вече било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1086.86 лв. на основание чл. 38 ЗАдв. Във връзка с така изложения втори довод за неправилност на определението е цитирана и практика на СГС /определение № 9068 от 12.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 4862/2025 г. по описа на СГС, позоваващо се и на практика на ВКС/, според която в такива случаи /при които ищецът първо предявява иск за нищожност на отделна клауза от договор, след което предявява и иск за нищожност на целия договор/ е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права що се касае до търсенето на разноски, тъй като неизчерпвайки пълния обем на защитата си, въпреки че е била на негово разположение, ищецът сам се е поставил в процесуалното положение да е необходимо да поиска повторна намеса на съда за разрешаване на правен спор с ищеца, съответно търсенето 1 на разноски в такава хипотеза е ориентирано основно към процуцирането на отговорност на ответника за разноски и обогатяване на ищеца с тях.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена. Наведен е само един релевантен довод за правилност на определението, а именно, че от доказателствата по делото се установява надлежно, че ищецът реално е сторил разноски в претендирания и присъден размер. В останалата част доводите, изложени в отговора на частната жалба, са напълно ирелевантни към предмета на настоящия спор, поради което не следва да се обсъждат.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е оплакването, че от представените доказателства не се установява ищецът реално да е сторил претендираните разноски. Преди проведеното по делото първо и единствено с. з. пред първоинстанционния съд е депозирана молба /един час преди заседанието/ със становище по делото и искане за присъждане на разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени разноски в претендирания размер – договор да правна защита и съдействие /без дата/ с уговорено възнаграждение в размер на 2000 лв. с вкл. ДДС, платимо в брой при подписване на договора, фактура от 07.04.2025 г. за сумата от 2000 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 570/2024 г. на РС – Етрополе и фискален бон от същата дата за сумата от 2000 лв. При тези доказателства е видно, че разноските са реално сторени.

Основанието за плащане е посочено във фактурата, а фискалният бон се разглежда във връзка с фактурата и кореспондира с нея. Обстоятелството, че в този бон не е конкретизирано основанието за плащане, както това е сторено във фактурата, не може да обоснове извод за недоказаност на реално извършено плащане, тъй като, както се посочи, този фискален бон се представя във връзка с фактура от същата дата и кореспондира с нея /преценката на доказателствата винаги е съвкупна, като същите се разглеждат в тяхната взаимна връзка и относимост към твърдените факти, а не самостоятелно и без връзка помежду си и със съответните факти/, същевременно не съществува изискване съдържанието на фискалния бон да включва и информация за индивидуализиране на основанието за плащане в такава степен.

Вторият довод на жалбоподателя настоящият въззивен състав намира за принципно основателен и споделя изцяло изложеното в цитираната практика на СГС. В конкретния случай обаче жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за твърденията си, че между същите страни е водено предходно дело /гр. д. № 21/2024 г. по описа на РС – Етрополе/ с предмет нищожност на отделна клауза от договора, цялостната нищожност на който е предмет на иска, предявен по гр. д. № 570/2024 г. по описа на РС – Етрополе, и че по това предходно дело на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1086.86 лв. на основание чл. 38 ЗАдв.

2

Тези факти не са служебно известни на настоящия съд, не са коментирани от първоинстанционния съд, за да се приеме, че са служебно констатирани от него или са му били служебно известни, не могат да бъдат установени и със служебна справка от настоящия съд, поради което въз основа само на твърденията на жалбоподателя, без да са налице каквито и да било данни в подкрепа на тези твърдения, не може да се направи извод, че е налице твърдяното недобросъвестно упражняване на процесуални права.

С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът