Решение № 6002 от 27.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6002 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500074 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2056972 от 10.09.2022 г. по гр.д. № 12609/2020 г. на Софийски районен съд е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. Г. С. на основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1352,23 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.02.2017 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба на 06.03.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 177,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.02.2017 г. до 28.02.2020 г., като са отхвърлени исковете за разликата над тези суми до пълните им предявени размери. Всяка от страните е осъдена за разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за наличие на нормативна празнота, налагаща приложение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ. Поддържа, че не е налице празнота в уредбата и приложение в случая намира действащата през исковия период разпоредба на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, както и Наредба№ 8121з-776/29.07.2016 1 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в които не е предвидено преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143.

Въззиваемата страна не е представила писмен отговор на жалбата. С писмена молба пред съда оспорва жалбата. Излага доводи за неприложимост на постановеното ТР от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът В. Г. С. твърди в исковата молба, че в периода от 28.02.2017 г. до 28.02.2020 г. е работил като старши полицай в „01” група „ВСК”, сектор „С-5” към ОСПСОВОР- СДВР, със статут на държавен служител. Твърди, че в този период е полагал труд на смени, всяка с продължителност по 12 часови смени, при режим: две дневни смени, два дни почивка, две нощни смени, два дни почивка, т.е. полагал е 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че положеният от него в този период нощен труд общо в размер на 1728 часа, преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 1975 часа.

Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 247 часа, които ответникът не му бил заплатил. Ищецът поддържа, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР за преизчисляване на нощния труд в дневен, следва субсидиарно за се приложи общата НСОРЗ – чл. 9, ал. 2, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 1498 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.02.2017 г. до 28.02.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, и сумата 200 лева – обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 28.02.2020 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага възражение, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, е неприложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / в ред. с ДВ, бр. 81/2016 г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Не е спорно по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, 2 т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната Столична дирекция на вътрешните работи като държавен служител, като е заемал длъжността „старши полицай”, група „01 – водачи на служебни кучета”, към отдел „ОСПСОВОР”, както и че в същия период той е полагал нощен труд.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза в процесния период ищецът е работил на смени по 12 часа, при сумирано отчитане на работното време за тримесечен период, като положеният от него нощен труд е отчитан ежемесечно, начисляван във ведомостта за заплати и заплащан с допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. За процесния период от м. 03.2017 г. до м.02.2020 г. ищецът е положил 1452 часа нощен труд. В заключението е изчислен размерът на възнаграждението за извънреден труд за процесния период, получен чрез преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, възлизащ общо на сумата 1352,23 лева. Посочено е, че за този период на ищеца е заплащан извънреден труд, но той не е резултат от преобразуването с коефициент 1.143.

Спорният въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния труд.

Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на ТР е прието, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение, и в него няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно прилагане на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Прието е, че в ЗМВР няма празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР, изразено в брой на часовете, извод за което се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по- 3 голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя възнаграждението и размера на положен нощен труд. Липсата в издадените наредби на правило като това на чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законовата цел за реализиране на служебното правоотношение за осъществяване на държавната власт.

Методите за регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно”, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Посочено е, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.

С оглед дадените с горепосоченото тълкувателно решене задължителни за съдилищата разяснения и предвид липсата предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 по отношение на служителите в МВР в приложимия ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативи актове, действащи в процесния период, следва да се приеме, че не е налице основание за претендираното с исковата молба преизчисляване на положените от ищеца в процесния период часове нощен труд в дневен с посочения коефициент, поради което предявените искове са изцяло неоснователни.

С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваните му осъдителни части и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.

При този изход на делото пред настоящата инстанция обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест на ответника са възложени разноските по делото. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника на основание чл. 78, ал. 3 разноските за заплатената държавна такса за въззивно обжалване в размер на 52, 04 лева, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, юрисконсултско 4 възнаграждение в размер на 150 лева общо за двете съдебни инстанции /100 лева за първата инстанция и 50 лева за въззивната инстанция/.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2056972 от 10.09.2022 г. по гр.д. № 12609/2020 г. на Софийски районен съд, в обжалваните му осъдителни части, както и в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. С., ЕГН **********, срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. ДВ, бр.81/2016 г./ и чл. 86 от ЗЗД - за заплащане на сумата 1352,23 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 28.02.2017 г. до 28.02.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 06.03.2020 г. до окончателното заплащане, и на сумата 177,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 28.02.2020 г.

ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „*******, сумата 202,04 лева - разноски по делото за двете съдебни инстанции.

В останалите му отхвърлителни части решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5