Решение № 1983 от 22.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1983 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно гражданско дело № 20221100500522 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20198640 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 45864 по описа за 2020 г. на СРС, 138 състав, е признато за установено по предявените от „Чез Електро България“ АД /с актуално търговско наименование „Електрохолд Продажби“ АД/ срещу Г. Б. Г.. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 285,41 лв., представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 11.8.2019 г. до 13.3.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, "****, маг. 1, ведно със законна лихва от 18.05.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.10.2019 г. до 29.04.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17836/2020 г. на СРС, 138 състав.

Подадена е въззивна жалба от Г. Б. Г.., ответник по делото, с която се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, с което съдът е уважил предявените срещу него искове. Поддържа се, че неправилно съдът приел, че е налице договорно правоотношение между страните по делото, доколкото ищецът, чиято е била тежестта за това, не установил това обстоятелство в производството.

Развива съображения, че неправилно съдът е уважил претенцията за лихва за забава, тъй като ищецът не е установил публикуването на сумите по процесните фактури на 1 сайта на дружеството или изпадането на ответника в забава за заплащане на главното вземане по друг начин. В обобщение на изложените с жалбата доводи от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените срещу ответника искове.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца „Електрохолд Продажби“ АД, с който въззиваемият излага подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното първоинстанционно решение. Обръща внимание, че в хода на производството качеството на ответника на потребител на електрическа енергия е установено чрез приетите като писмени доказателства заявление за склюване на договор, подадено от ответника, договор за продажба, споразумение към договора за продажба и пълномощно, които не са били оспорени от ответника. По отношение на доводите, съдържащи се в жалбата, относно изпадането в забава за заплащане на сумите по процесните фактури, се позовава на клаузи от приложимите към договора общи условия. Заявеното искане е за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на насрещната страна, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като по заявените с жалбата доводи въззивният съд приема следното:

Спорни в производството пред въззивния съд продължават да са обстоятелствата дали през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди, както и дали ответникът е изпаднал в забава за заплащане на сумите по процесните фактури.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм.); и § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. / потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Според § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. / "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 2 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.); "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Общите условия на крайния снабдител, представени по делото, приети на основание чл. 98, ал. 1 ЗЕ и публикувани съобразно законовите изисквания също съдържат дефинитивни разпоредби въз връзка с понятията потребител за битови нужди и стопански нужди. Съгласно клаузата, разписана в чл. 4, ал. 2 от представените по делото ОУ, "потребители на електрическа енергия за битови нужди" са физически лица – собственици и ползватели на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, които ползват електрическа енергия за домакинството си, а съгласно клаузата на чл. 4, ал. 4 потребител за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа.

От съвместния анализ на цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, за разликата от потребителите на енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на електрическа енергия е неформален.

В конкретния случай не е спорно обстоятелството, че ищецът притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, с оглед което е доставчик на електрическа енергия на територията, на която се намира процесният недвижим имот, както и че се явява краен снабдител с електрическа енергия по см. на чл. 98а ЗЕ и страна /продавач/ по договорите за продажба на елетрическа енергия.

От представените по делото писмени доказателста /заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за небитови нужди № 1201263339/03.10.2013 г., договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност с № 210030340062 от 03.10.2013 г. и споразумение № 6009050102/03.10.2013 г. към договор за продажба на ел.енергия за стопанска и обществена дейност, пълномощно от 13.04.2011 г./ се установява съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия за посочения в исковата молба имот магазин № 1. Не се твърди от страна на ответника, че към процесният период договорът за продажба е бил прекратен, като това не се установява и от представените по делото доказателства.

Не е формиран спор между страните, че имотът, за който ищецът претендира заплащане на електрическа енергия, е присъединен към електроснабдителната мрежа 3 на ищеца, на чиято лицензионна територия обектът е разположен.

Ето защо и неоснователно с въззивната жалба се поддържа, че ищщецът е следвало да установи в производството, че ответникът притежава право на собственост или право на ползване върху процесния магазин № 1 с оглед твърденията за наличие на договорно правоотношение между страните. В предмета на доказване е включен правнорелевантният факт относно сключването на договор за продажба на електроенергия за небитови нужди, с оглед което и ирелевантно за правилното разрешаване на спора е обстоятелството дали ответникът е титуляр на правото на собственост или на вещно право на ползване върху недвижимия имот през исковия период.

Съдът, като съобрази релевираните с жалбата оплаквания по правилността на съдебното решение, приема, че другият спорен между страните въпрос е относно предпоставките за изпадането на ответника в забава за заплащането на задълженията по процесните фактури.

Както се посочи и по-горе, договорът за продажба на електрическа енергия между страните е сключен при публично известни общи условия, като купувачът е обвързан от същите без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно чл. 13, ал.

1 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи условия.

Съгласно чл. 19, ал. 1 потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, а ал. 3 предвижда, че дължимите от потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с изключение на случаите, когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец. Договорено е още /ал. 7/, че с обявяването на сроковете по реда на ал. 3 потребителят се счита за надлежно уведомен,че дължи плащане за използваната електрическа енергия, като неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок /ал. 8/.

Ето защо и съдът приема, че падежът на задължението е уговорен между страните в общите условия, приложими към договора, с оглед което и не е необходимо извършването на други допълнителни действия от страна на продавача освен изпращането на съобщение до купувача за размера на дължимите суми на адреса на електроснабдения имот. В случая тези обстоятелства са установени по делото, с оглед което и съдът приема, че с посочването на падежа на задължението във всяка една от процесните фактури, изпратени до ответника на адреса на имота, продавачът е изпълнил задълженията си по договора, а купувачът е изпаднал в забава, считано от датата, следваща падежа за заплащане на сумата по всяка една от фактурите. По 4 размера на тази претенция в хода на първоинстанционното производство е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед което и правилно искът е уважен за целия претендиран от ищеца размер.

При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции по основателността на предявените искове, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на такива, но до приключване на устните състезания пред въззивния съд не е представи доказателства за извършване на разноски за настоящата инстанция. Ето защо и разноски с решението не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20198640 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 45864 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 138 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5