Решение № 21815 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21815 гр. С., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110135186 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „М.Ц.Ц.” ЕООД срещу етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С................, представлявана от управителя Н. С. Р., за отмяна на решенията, приети от Общото събрание на ЕС на 29.05.2023 г.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С................, а именно – офис № 2 и офис № 4, както и че Общото събрание на ЕС от 29.05.2023 г. е незаконосъобразно свикано и проведено. Поддържа, че не са спазени разпоредбите на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, чл. 16, ал. 4, ал.

5, ал. 6 ЗУЕС с доводи, че общото събрание не е надлежно свикано чрез покана, подписана от лицата, които имат право да свикват общо събрание, по време на същото не е гласуван и избран протоколчик на общото събрание, като протоколът от Общото събрание не е подписан нито от протоколчик, нито от присъстващите, не е спазено изискването на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС за съдържание на протокола, включително не стават ясни явилите се лица (лично или чрез пълномощник), идеалните части от ЕС, които представляват и начина на гласуване.

Твърди, че не е налице кворум за провеждане на ОС на ЕС и че в протокола липсва отразяване на начина на гласуване за всяка точка, поотделно. Поддържа, че не е спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС във връзка с обявяването на протокола и липсва съобщение за изготвянето му. Твърди, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни и по същество - решението по т. 1 нарушава чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, решението по т. 3 противоречи на чл. 51, ал. 6 ЗУЕС, а решението по т. 5 противоречи на чл. 38 ЗУЕС. Моли за отмяна на всички решения, приети от Общото събрание на ЕС на 29.05.2023 г. и за присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. С писмено становище от 27.06.2024 г. ответниците, че избрания управител на ЕС – Н. С. Р. (съгласно удостоверение от 20.06.2023 г. на Столична община, район „О.“) заявяват, че във връзка с взетите решения, засягащи пряко ищеца впоследствие са проведени нови Общи събрания – на 04.07.2023 г. и на 15.08.2023 г., на които проблемите, засягащи Медицинския център са решени. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на ищеца в минимален размер.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – за отмяна на решенията на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С................, представлявана от управителя Н. С. Р., приети от Общото събрание на ЕС на 29.05.2023 г.

Според чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В последната разпоредба е предвидено, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В съдебната практика няма спор, че този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.

В случая Общото събрание на етажната собственост , чийто решения са предмет на настоящото производство, е проведено на 29.05.2023 г., а исковата молба е подадена в съда на 23.06.2023 г., поради което безспорно преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен.

По иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС ищецът следва да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети.

В тежест на ответната страна е да докаже по делото, че при вземането на посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажните собственици са спазени изискванията за свикване, провеждане на общото събрание и разгласяване на приетите решения, както и че е бил налице необходимият кворум и мнозинство за вземане на решенията и че същите са взети при спазване изискванията на ЗУЕС.

Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в 2 сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С................, а именно: офис № 2 и офис № 4 съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том I, рег. № 2988, дело № 15 от 2008 г. по описа на нотариус А.И., вписан в Служба по вписванията - гр. С. с вх. рег. № 13256/2008 г., акт № 35, том XXXI, дело № 8545, които помещения представляват самостоятелни обекти – лекарски кабинети.

Не се спори, че на 29.05.2023 г. е проведено общо събрание на етажните собственици в етажната собственост, находяща се в гр. С................, което е взело решения, чиято отмяна се иска, за което по делото е приет Протокол № 1/2023 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост адрес: гр. С., район О., ул. „П.В.“ № 39 - 41 от 29.05.2023 г. В протокола е отразено следното относно приетите решения: по т. 1 – Предложението е новата помпа да бъде закупена от доктор Кемал, ползващ офиса за медицински кабинет. Предложението беше единодушно прието; по т. 2 – Предложението е за ателие № 7, ползващо се за счетоводна фирма със 7 човека, работещи служители, да се заплаща едномесечна такса 300 лв. Предложението беше единодушно прието; по т. 3 – Предложението за месечна такса на офис № 2 и офис № 4 става 300 лв. Предложението беше единодушно прието; по т. 4 – Предложението за месечна такса на офис № 1, офис № 3 и офис № 5 става по 50 лв. Предложението беше единодушно прието; по т. 5 е записано, че Предложението е затваряне на двора с врата и пациентите на доктор Кемал да влизат през входа на офиса отвън на сградата. Срещу това предложение не е вписано да е гласувано и да е взето решение по него. В протокола е посочено, че събранието е проведено от 19:00 часа, посочени са присъствалите собственици и сбора на общи части за вземане на решение по присъствали.

По делото са приети и Протокол № 2/2023 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост с адрес: гр. С................, проведено на 04.07.2023 г., на което са приети решения: по т. 1 - Д-р Кемал да плати половината от стойността на помпата при условие, че му бъде представена цялата документация, а другата половина да се поеме от собствениците, по т. 2 - се приема месечната такса на офиси № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 да бъде 30 лв., по т. 3 - се приема таксата за ателие № 7 да бъде в размера на месечната абонаментна такса за асансьора или 96 лв., докато ателието се ползва като офис, както и Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост с адрес: гр. С................, проведено на 15.08.2023 г., на което е взето решение - да не се изгражда преградна врата и да не се ограничава достъпа до двора и офисите отзад.

На първо място, в т. 5 от протокола от 29.05.2023 г. не е обективирана воля на ОС за вземане на решение – направено е само предложение за затваряне на двора с врата и пациентите на доктор Кемал да влизат през входа на офиса отвън на сградата. Не е удостоверено да е проведено гласуване по тази точка и че предложението е прието. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни (положителни) решения, т. е. такива, с които е прието направено предложение. За да е допустим искът по чл. 40 ЗУЕС, трябва да има решение, законосъобразността на което да е негов предмет. Неприети решения на ОС не могат да бъдат отменени, а дори и да приеме, че неправилно по поставените въпроси ОС не 3 е провело гласуване и не е приело решение, съдът не може да замести този орган и да вземе решение вместо него, респ. след отмяна на решение на ОС като незаконосъобразно, да вземе решение в противен смисъл (в този смисъл и решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о.). По посочената точка от дневния ред липсва акт, спрямо който да бъде упражнено потестативното право на отмяна, поради което искът в тази част е недопустим.

На следващо място, относно решението по т. 1 от протокола от 29.05.2023 г. – същото е прегласувано на общо събрание на 04.07.2023 г., на което е прието решение д-р Кемал да заплати половината от стойността на помпата, при условие, че му бъде предоставена цялата документация, а другата половина да се поеме от собствениците. С това решение следва да се счита за отменено предходното такова. В писмената си защита ищецът не оспорва провеждането на събранието от 04.07.2023 г. Доколкото решението по т. 1 от 29.05.2023 г. не е породило правни последици (няма данни да е приведено в изпълнение преди 04.07.2023 г., а и това се опровергава именно от последващото решение за разпределяне на разходите за закупуване на помпата за гаража), т. е. не е променило съществуващата правна обстановка в процесната сграда в режим на етажна собственост, и не внася правна промяна в правната сфера на етажния собственик/наемател, предвид последващото прегласуване на решението, съдът приема, че посоченото решение не засяга правната сфера на ищеца и за същия е отпаднал правният интерес от атакуването му, поради което искът в тази част също е недопустим. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството. Съдът следи служебно за наличието му по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен интерес предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК. Ето защо исковата молба следва да бъде върната в частта, с която се иска отмяна на решенията по т. 1 и т. 5 от Общо събрание на 29.05.2023 г., а производството по делото в тази част – прекратено поради липса на правен интерес.

По отношение на останалите решения от т. 2 до т. 4 съдът приема иска по чл. 40 ЗУЕС за допустим.

Според трайно установената практика на ВКС искът по чл. 40 ЗУЕС е един, независимо колко основания за незаконосъобразност са въведени и какви нарушения са допуснати при вземане на решението от ОС. Участник в общността може да оспори само отделни решения или всички взети решения от едно общо събрание поради липсата на някоя от предпоставките за вземането му. В случая независимо от проведените последващи общи събрания от 04.07.2023 г. и от 15.08.2023 г. настоящият съдебен състав приема, че за ищеца съществува правен интерес да поиска отмяна на решенията, приети на 29.05.2023 г. (от т. 2 до т. 4), тъй като с последващите решения не са преуредени изрично последиците от взетите на 29.05.2023 г. решения, същите не са били отменени, и съответно пораждат действие в периода до приемането на решенията на 04.07.2023 г. и на 15.08.2023 г., които имат действие занапред. С оглед доводите на ищеца за процедурна незаконосъобразност при вземането на решенията на 29.05.2023 г., същият има правен интерес да поиска отмяната както на всички 4 решения, така и на отделни решения. Решенията на всяко проведено ОС са обект на самостоятелен контрол и за етажните собственици е налице правен интерес да ги обжалват, в случай че считат, че са налице пороци при свикването на ОС или при вземане на самите решения.