Решение № 923 от 14.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000500959 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на двете страни в производството срещу Решение № 260185/25.01.2023г. по гр.д.№ 5772/18 по описа на СГС, -I-4 състав, с което е осъден ответника „Лев Инс“АД да заплати на Н. Г. Т., в качеството на наследник по завещание на А.

Н. Г., поч. на 08.11.2018г., сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, общо сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.06.2017г. до 27.04.2018г., за разходи за гледане и обслужване и за лекарства и консумативи, претърпени в резултат на екцес – допълнително влошено здравословно състояние за времето след 09.09.2014г, в резултат на ПТП настъпило на 20.01.2014г., в гр.София, ЖК „Обеля“, района на бл. 108, причинено виновно от П. Н. П., при управление на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № ********, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение на заден ход блъснал пешеходеца А. Н. Г., с което и причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска 1 отговорност“ при „Лев Инс“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете - 27.04.2018г., до окончателното им изплащане, като отхвърлил предявеният иск за неимуществени вреди за сумата 112 000 лв., която е разлика над присъдените 8 000лв. до общо претендираните 120 000 лв. и предявеният иск за имуществени вреди за сумата 18 322 лв., която е разлика над присъдените 10 000 лв. до общо претендираните 28 322 лв. и за периода от 2014г. до 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете - 27.04.2018г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД. В жалбата си, подадена чрез адв. Т., ищцата твърди, че обжалва решението в неговата отхвърлителната част, тъй като неправилно е определен периода на вредите, както и че определеното обезщетение противоречи на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът не бил съобразил тежестта и вида на вредите, както и претърпените болки и страдания от нейната наследодателка.

Моли да бъдат уважени исковете в пълните претендирани размери. Ищцата е подала и лично въззивна жалба срещу решението в отхвърлената част, като твърди, че мотивите на решението не кореспондират с фактите по делото.

В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата.

В жалбата си ответникът „Лев Инс“АД обжалва решението в осъдителната част, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че при постановяването му съдът не е съобразил, че заболяванията на ищцата се дължат на нейните предишни заболявания, а не на инцидента и последиците от него. Твърди, че не са обсъдени задълбочено събраните доказателства чрез назначените експертизи, от които можела да се установи, че настъпилия инсулт се дължи на разстройството на мозъчното кръвообращение в резултат на хипертонията на починалата, а заболяването от херпес зостер няма никакво отношение към предишното нараняване от ПТП.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлени исковете изцяло.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност в обжалваната му част.

2

Не е спорно между страните по делото и се установява от представените доказателства, че на 20.01.2014г., в гр.София, ЖК „Обеля“, района на бл. 108, е настъпило ПТП причинено виновно от П. Н. П., при управление на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № ******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при движение на заден ход блъснал пешеходеца А. Н.

Г., с което й причинил тежки телесни увреждания - Дислоцирано /разместено/ счупване на шийката на дясна раменна кост. Отговорността на водача била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Лев Инс“АД, валидна към датата на ПТП.

Безспорно е било и, че А. Н. Г.., поч. на 08.11.2018г. в хода на образуваното производство пред СГС е предявила на 20.03.2014г. иск за неимуществени и имуществени вреди срещу „Лев Инс“АД, настъпили в резултат на ПТП от 20.01.2014г., по който е било образувано гр.д. № 9331/2014г. на СГС, както и, че по повод претенцията и е постигнато на 09.09.2014г. извънсъдебно споразумение между страните, по силата на което й е изплатена от „Лев Инс“АД сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 992.28лв. за имуществени вреди, след което ищцата е подала молба за отказ от исковете и делото е прекратено с влязло в сила определение.

Не се спори също така между страните, че настоящата ищца Н. Т. – Я., дъщеря на починалата ищца е наследник на същата по силата на универсално завещателно разпореждане и е било конституирана, като ищца в хода на производството пред първата инстанция.

Въз основа на надлежна събраните пред СГС доказателства се установява следното от фактическа страна:

След тежката фрактура получена от ПТП на 20.01.2014г. ищцата е получила множество усложнения:

Тромбофлебит на вена аксиларис вдясно – видно от Епикриза № 1745/19.02.2014г. от Медицински институт на МВР;

Исхемичен мозъчен инсулт –десностранна централна хемипареза – видно от Епикриза № 5369/07.06.2014г. от Медицински институт на МВР;

Херпес зостер вляво по гърба и предната повърхност на тялото /срив на имунната система/ - Епикриза № 7770/30.06.2017г. от Медицински институт на МВР;

3

Флегмона паритис торацис син /гнойно възпаление на меките тъкани вследствие усложнение след инфекция с херпес зостер/ - Епикриза № 11196/03.10.2017г. от Медицински институт на МВР.

Получените усложнения преди 09.09.2014г., дата на подписването на споразумението със застрахователя са били : тромбофлебит на вена аксиларис вдясно и исхемичен мозъчен инсулт с десностранна централна хемипареза.

След дата на подписване на споразумението - 09.09.2014г. са получени следните усложнения: херпес зостер вляво по гърба и предната повърхност на тялото /срив на имунната система/ и флегмона паритис торацис син /гнойно възпаление на меките тъкани вследствие усложнение след инфекция с херпес зостер/.

Преди настъпването на травмата от катастрофата А. Н. Г. е имала и следните хронични заболявания: хипертония артесиалис; миокардиосклерозис атеросклеротина; остеопороза.

Пред първата инстанция са изслушани две заключения на съдебномедицински експертизи, като първата е изготвена от вещи лица със специалност невро-хирург и специалност съдебна-медицина. Втората експертиза е изготвена от вещо лице със специалност невролог.

Според дадените заключения от двете експертизи исхемичният инсулт на ищцата е резултат от придружаващото заболяване хипертония артесиалис /артериална хипертония/. Вещите лица са разяснили пред първата инстнация, че за да се приеме, че исхимичният инсулт представлава усложнение на тромбозата е необходимо наличие на шънт /преминаване поради увреда на сърдечната преграда/ на кръвта от дясната в лявата половина на сърцето, което не е било налице при ищцата.

Според вещите лица нямат връзка с травмата и получените от ищцата херпес зостер и флегмон /гноен процес/ в областта на меките тъкани на гръдния кош, т.к. първото е инфекциозно заболяване, а второто е възпалителен процес в резултат на инфекциозното заболяване.

Тъй като заключенията на посочените експертизи д.са оспорени от ищцата е допусната и назначена тройна съдебномедицинска експертиза, която е изготвена от вещи лица специалист невролог, хирург и специалист по инфекциозни болести. Съгласно даденото от тях заключение придружаващите 4 заболявания на ищцата не са били в тежка патологична форма и без придаване на допълнителни увреждащи фактори не биха могли да причинят тромбофлебит на десния горен крайник и исхемичен инсулт. Не би могло да се развият и заболяванията херпес зостер с последващо усложнение в здравословното състояние на ищцата – възпаление на меките тъкани на гръдния кош – флегмон. Описаното влошаване на здравословното състояние е било причинено от процесното ПТП преживяно на 20.01.2014г.

В конкретния случай травмата в областта на дясната раменна става резултат от ПТП със счупване на шийката и създава условия /контузия на меките тъкани, на стената на вената, забавяне на кръвотока/ за възникване на тромбозата на дясната аксиларна вена, т.е. заболяването е в причинна връзка с травмата.

Артериалната хипертония е рисков фактор, който би могъл да доведе до инсулт, но не може да се каже, че задължително води до исхемичен мозъчен инсулт. Следва да са налице генетични фактори и фактори на средата – хранене, физическа активност, стрес. За ищцата не са установени генетични фактори. По данни по делото са налични фактори на средата, обусловили проява на артериалната хипертония, а именно: намалена физическа активност след счупването на дясната раменна кост, преживеният физически и психоемоционален стрес при ПТП, усложненията с тромбофлебит на дясна аксиларна вена. Стресът обуславя спазъм на съдовете предизвикващи кризи с покачване стойностите на кръвното налягане, предизвикало остро разстройство на мозъчното кръвообръщение, а именно мозъчен инсулт с двигателен дефицит в десни крайници, ограничаващ още повече двигателната активност на ищцата. Това е предизвикало залежаване и влошаване здравословното и състояние с поява на декубитални рани и намаление на защитните сили на организма.

Влошеното здравословно състояние с отслабени защитни сили на пострадалата е създало условия за развитие на вирусно заболяване херпес зостер с последващо усложнение в здравословното и състояние – възпаление на меките тъкани на гръдния кош – флегмон. Заболяването се е развило вследствие преболедувания херпес зостер, наложило отново хирургично лечение.

Вещо лице доктор Д. С., специалист по инфекциозни болести е 5 подписал КСМЕ с особено мнение, т.к. счита, че заболяването на ищцата херпес зостер няма връзка със заболяването тромбофлебит. Според него транспортния травматизъм косвено е намалил имунитета на ищцата, без да е възможно това да се изследва нарочно. При ищцата имунитета неизбежно е бил намален, защото впоследствие развива флегмон. Съгласно обясненията на в.л. една залежала се жена непрестанно в легнало положение, с оток на ръката, без възможност да се самообслужва неизбежно получава мицерация – протриване, където се създават условия за възпаление и провокация за проявата на херпес зостер.

От всички заключения се установява и, че в резултат на усложненията от ПТП ищцата е търпяла множество медицински интервенции, наложителни хоспитализации за продължителен период от време, за продължителен период и към момента не могла да извършва дейностите, които преди извършвала самостоятелно, да се придвижва и обслужва самостоятелно, поради което била поставена в зависимост от помощта на трети лица, включително болногледачи срещу заплащане. Търпяла болки и страдания с голям интензитет, които не са спрели и до момента на смъртта й.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди ПТП въпреки наличните си придружаващи заболявания А. Н. Г. нямала значими здравословни проблеми. Придвижвала се и се обслужвала изцяло самостоятелно, сама си пазаряла, самостоятелно посещавала и личният си лекар, сама ходела по санаториуми. След събитието имало рязка промяна.

Ищцата не можела да извършва нищо сама. Не можела да става и да се самообслужва. Не можела да ходи и до тоалетна. Изцяло зависела от помощта на трети лица. Едва след ПТП личният й лекар свид. Н. Л. се запознала с роднините й, които започнали да я придружават на лекар, тъй като до този момент тясе грижила сама за себе си. Получила тромбофлебит, след което леко се подобрила и скоро след това получила инсулт. Не можела да говори и се движи нормално. Наложило се да наемат болногледач. Била много зле психически, защото била фелдшер по образование и разбирала какво се случва с нея. Изпаднала в депресия, на моменти искала хапчета да заспи и да не се събуди, защото смятала, че пречи и е в тежест, че е безполезна и в тежест. Изпитвала непрестанни болки, които я измъчвали. След инсулта не можела да говори.