Определение № 875 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 875 гр. София, 26.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902433 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Биоенерджи“ЕООД и А. Г. А., чрез пълномощника им адв. Д. М. от АК-Добрич, против решение № 222 от 7.07.2022 г., пост. по т.д.№ 66/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260110 от 8.11.2021 г., постановено по т.д. № 202/2020г. на Добричкия окръжен съд. С първоинстанционното решение по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е установено съществуването на вземане на ищеца „Адмирал груп 3“ЕООД солидарно към ответниците- сега касационни жалбоподатели за сумата от 61 366.92 лв., представляваща менителнично вземане по запис на заповед от 21.08.2019 г., с падеж на 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 21.07.2020 г. до окончателното ù изплащане, за което Добричкият районен съд е издал заповед № 689/23.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1648/2020 г. за незабавно изпълнение по чл.

417, ал. 1, т. 10 от ГПК.

В касационната жалба е оспорено становището на въззивния съд, че възражението, основано на каузално правоотношение, не може да ce направи с допълнителния отговор на исковата молба, при спазване на всички останали срокове. Поддържа се, че това разбиране не допринася за изясняване действителните отношения между страните, които са се формирали по повод определен вид каузално отношение - споразумение от 21.08.2019 год. по чл.

37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и [задължение за] „наемно“ плащане, „внимателният прочит“ на последната точка от което сочи уговорено задължение на ищеца 1 във връзка с комасиране на имоти. Затова се твърди, че в полза на менителничния длъжник съществува възможност да откаже изпълнение на приносителя на менителницата с възражения, изведени от каузалното отношение, поради което, мотивирането на въззивното решение единствено с неспазването на преклузивните срокове за заявяване на възражението, не допринася за установяване на действителните фактически отношения между страните и обуславя неговата неправилност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е обосновано със следния въпрос :

„Длъжен ли е съдът да разгледа възражение, основано на конкретно каузално отношение, по повод на което, според ответника, е издаден запис на заповед, ако възражението е въведено с допълнителния отговор на допълнителната искова молба, при спазване на всички срокове?“.

Направено е искане за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд

Ответникът по касация „Адмирал груп 3“ЕООД оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. Г. М., се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за достъп до касация, тъй като по поставения въпрос не е налице съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, нито необходимост от промяна на съществуващата такава, вследствие промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика – необходимост от тълкуване на конкретно посочени норми, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. Посочено е, че доколкото в отговора на исковата молба не са въведени твърдения, основани на каузални отношения, във връзка с които е издаден процесният запис на заповед, по-късното им въвеждане за първи път в допълнителната искова молба е преклудирано, поради което правилно нито една съдебна инстанция не е допуснала събиране на доказателства във връзка с тях.

С позоваване на ТРОСГТК № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ВКС се поддържа, че по иск с правно основание чл. 422 от ГПК предметът на делото се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, а в хипотезата на издадена такава въз основа на запис на заповед, това е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект, като абстрактна сделка, при която основанието е извън съдържанието на документа. Наведен е довод, че при редовен от външна страна менителничен ефект и заявено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на 2 вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжникаиздател по повод, или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Поддържа се, че каузалното правоотношение подлежи на изследване само доколкото възраженията, основани на него биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед и ако е своевременно въведено с отговора на исковата молба, а не с допълнителния отговор на допълнителната такава, като ненадлежно въведеното каузално отношение е извън предмета на делото. Заявено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

Безспорно е между страните по делото, а това е установено и от приложената в цялост преписка ч.гр.д. № 1648/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, че по заявление от 21.07.2020 г. съдът е издал в полза на заявителя „Адмирал груп 3“ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК солидарно срещу двамата длъжници „А.

Биоенерджи“ЕООД и А. Г. А. за сумата от 61 366.92 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, въз основа на запис на заповед, издаден на 21.08.2019 г. за същата сума от „А. Биоенерджи“ЕООД, представляван от неговия управител А. Г. А. и авалиран от последния като физическо лице, при условията, при които е издаден, с падеж на определен ден- 10.12.2019 г. Установено е също, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, с формални писмени възражения от 24.09.2020 г. длъжниците са оспорили вземането по заповедта за изпълнение, поради което с определение от 4.11.2020 г. заповедният съд е дал на заявителя „Адмирал груп 3“ЕООД указания за предявяване на специалния иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си по нея в едномесечен срок от съобщаването, което обуславя наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за чието наличие съдът следи служебно.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, по която е образувано производството по т.д.№ 202/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд ищецът „Адмирал груп 3“ЕООД като поемател по ефекта е обосновал съществуването на вземането си към ответниците с наличието на редовен от външна страна запис на заповед от 21.08.2019 г., издаден от първия и авалиран от втория ответник, съдържащ предписаните от чл. 535 и следв. от ТЗ реквизити, като едностранна, абстрактна и формална сделка. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с възражението, че не дължат вземането по записа на заповед, тъй като между издателя на ефекта и ищеца-поемател по него не съществува конкретно каузално правоотношение, по повод на които да е бил издаден.

В допълнителната искова молба ищецът „Адмирал груп 3“ЕООД е 3 репликирал направеното с отговора възражение, с довода, че общото възражение за липсата на каузално правоотношение, по повод на което е издаден ефектът, е неотносимо към предмета на делото, тъй като, самият ищец не е въвел в исковата молба довод за наличието на такова правоотношение, чието съществуване ответникът да оспори, доколкото това не е предпоставка за упражняване на правата му по записа на заповед, нито самият ответник е направил собствено възражение за наличието на такова правоотношение, което да бъде надлежно въведено като предмет на спора.

С отговора на допълнителната искова молба, ответниците са направили възражение за съществуването на каузално правоотношение, с обезпечителна функция по отношение на което е бил издаден записът на заповед, а именно споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, сключено между него и ищцовото дружество на 21.08.2019 г. за комасиране на имоти, по което ищецът е неизправна страна, тъй като не му е предоставил „в пълен обем“ уговорената с него обработваема земя през стопанската 2019-2020 г., което го е лишило от възможността да получи съответната продукция. Алтернативно е възразил, че поради наличието на непреодолима сила (форсмажор)- неблагоприятни климатични условия, предизвикали спад в добива, не дължи цялата сума по ефекта, а само част от нея- не повече от 40 лв. на декар.

При тези данни, първоинстанционният Добрички окръжен съд е изложил съображения с позоваване на ТРОСГТК № 4/2013 г. на ВКС и трайно установената съдебна практика, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти, свързани с причината за издаване на записа на заповед, а твърди липса на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с издаването му; когато възразява, че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова, както и че записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца. Приел е, че в случая, от една страна, ищецът се е позовал на редовния от външна страна, с оглед реквизитите от съдържанието му запис на заповед и не е навел доводи, свързани с каузалното правоотношение, а от друга- възражението за наличието на такова не е било надлежно въведено от ответника.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът по чл. 422 от ГПК е бил уважен, съставът на Варненския апелативен съд е приел, че възражението на ответниците, основано на наличието на каузално правоотношение - споразумението по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ от 21.08.2019 г., се явява преклудирано, като направено след срока по чл. 370 от ГПК, поради което не е част от предмета на делото.

При горните данни, по допускането на касационно обжалване, настоящият касационен състав намира следното :

Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, наличието на общия селективен 4 критерий за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл.

280, ал. 1 от ГПК, включително и тази по т. 3, е предпоставено от формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт дефинитивно са очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Преценката на съда във фазата на селекцията на касационната жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, е ограничена в рамките на формулираните от касатора въпроси, които съдът може само уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора.

Според разясненията, дадени в т. 4 на същия тълкувателен акт, специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, който формира дуалистичното основание за допускане на касационно обжалване точно прилагане на закона и развитие на правото, е налице при липсата на съдебна практика, или при необходимост от осъвременяване на съществуващата такава, за да бъде дадено друго тълкуване на закона, поради изменение в обществено-икономическите условия, при които е създадена практиката по приложението ù, както и когато приложимата правна норма е неясна и вътрешно противоречива, което налага корективното ù тълкуване, за да бъде определено действителното ù съдържание.