Решение № 1032 от 24.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20255300103057 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. М. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. ****************************** подадена чрез пълномощника му- адвокат П. Т., против Й. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.

********************************* с която са предявени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че страните са живели няколко години на семейни начала и имат едно общо дете. По време на съвместното им съжителство между ищеца, в качеството на заемодател, и ответницата, като заемополучател, били сключени два устни договора за заем, съответно на 04.11.2021г. и на 07.08.2024г. По силата на първия договор заемодателят се задължил да предаде на Я. сума в размер на 50 000 лв., необходима й за ремонт на закупено от нея жилище в края на 2021г., а по силата на втория- сума в размер на 22 000 лв. за покриване на разходи по наемане и устройване на нотариална кантора. Страните постигнали съгласие ответницата да върне заетите средства по договора от 04.11.2021г. след приключване на ремонта на жилището или при поискване от ищеца. По втория договор същата се задължила да върне заемната сума най-късно през 2025 г. Твърди се, че в изпълнение на поетите с договора от 04.11.2021г. задължения ищецът превел по банкова сметка на Й. Я. следните суми: на 04.11.2021г. сума от 35 000 лв. и на 20.12.2021г. сума от 15 000 лв., с посочено основание в преводите -„заем ремонт“. На 07.08.2024г. същият превел по банкова сметка на ответницата и заемната сума от 22 000 лв. по втория договор за заем. Заявява се, че в края на 2024г. отношенията между страните се влошили и същите преустановили съвместното си съжителство. Помежду им били проведени разговори за връщане от ответницата на предоставените й заемни средства, които останали без 1 резултат. С покана от 06.08.2025г., връчена на Я. на 18.08.2025г., чрез ЧСИ Х. С., рег.№*** КЧСИ, последната била поканена да върне сумата от 50 000 лв. в едномесечен срок. Твърди се, че в определения срок, а и към настоящия момент ответницата не е изпълнила поетото задължение за връщане на сумата. Същата не е върнала и сумата от 22 000 лв. по втория от договорите за заем, въпреки проведените разговори между страните. С оглед на това, на основание чл.240, ал.4 ЗЗД, с исковата молба се отправя изрична покана до Я. да преведе посочената сума по банковата сметка на ищеца, в едномесечен срок от получаването й.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща дължима сума по договор за заем, сключен между страните на 04.11.2021г., както и сумата от 22 000 лв., представляваща дължима сума по договор за заем, сключен между страните на 07.08.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащането им.

При условията на евентуалност- в случай че не се установи да е постигнато съгласие между страните за сключване на договори за заем за процесните суми, се посочва, че липсва основание за получаване на сумите от ответницата, т.е. че същите са получени при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. С оглед на това, се иска осъждането на Й. Я. да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., преведена с банков превод на 04.11.2021г.; сумата от 15 000 лв., преведена с банков превод на 20.12.2021г., и сумата от 22 000 лв., преведена с банков превод от 07.08.2024г., или общо 72 000 лв., като получени при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащането им.

Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат П. Т.пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК Й. И. Я., чрез упълномощения процесуален представител- адвокат Ц., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответницата не оспорва обстоятелствата, че с ищеца са живели на семейни начала в периода от 2019г. до м. декември 2024г., като по време на съвместното им съжителство са станали родители на общо дете, както и че към края на 2021г. е закупила с лични средства апартамент-жилище, което се нуждаело от ремонт. Същата не оспорва, че е получила посочените в исковата молба суми от ищеца, но отрича това да е станало във връзка със сключен между тях договор за заем, а твърди, че сумите са били преведени за понасяне на общи за домакинството нужди, както и за организиране на ремонт и закупуване на мебели на апартамент на ищеца в гр. ***** Оспорват се от ответницата всички останали изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди се, че закупеното от Й. Я. жилище към края на 2021г. не е било самоцелна покупка, а същото е било закупено с цел да бъде семейно жилище на страните, тъй като до този момент те живели в предишното жилище на ответницата, което тя продала на 20.12.2021г. Посочва се, че страните взели решение Я. да поеме разходите по закупуване на жилището, а ищецът да поеме тези по привеждането му във вид, годен за обитаване. Излага се, че сумите, които ищецът превел на 2

Й. Я., съответно на 04.11.2021г.- 35 000 лв. и на 20.12.2021г.- 15 000 лв., не представляват заем, а единствено поемане на общ разход за домакинството, в което участвали и двамата, като ответницата не се е задължавала да върне получените от нея преводи. Твърди се, че сумите, които ищецът е превел- в общ размер на 50 000 лв., били получени от него по договор за потребителски кредит. Поддържа се, че в преводното нареждане, като основание за превеждане на сумата е посочено- „заем ремонт“, понеже между страните нямало сключен граждански брак. На следващо място се оспорват и твърденията, че Я. помолила ищеца за финансова помощ във връзка с успешно нейно участие в конкурс и посрещане на бъдещи разходи за откриване на кантора, тъй като към датата на предоставяне на сумата в размер на 22 000 лв.- 07.08.2024г. конкурсната процедура все още не била приключила, а за покриването на посочените разходи ответницата впоследствие сключила договор за банков кредит. Твърди се, че сумата от 22 000 лв. била преведена по повод предстоящ ремонт на закупен от ищеца апартамент, находящ се в гр. ***** като страните постигнали съгласие- Я. да се ангажира с организацията на ремонта и закупуването на обзавеждането на апартамента, а ищецът- да предостави финансови средства за това. Посоченото основание на извършения на 07.08.2024г. банков превод било „захранване“, като банкови преводи с посочване на подобно основание ищецът извършвал в полза на ответницата нееднократно, с цел посрещане на разходи за общото им домакинство или във връзка с ремонта и обзавеждането на жилището в гр. ***** Не се оспорва, че на 06.08.2025 г. Я. е получила покана за доброволно плащане чрез ЧСИ. Тя била получила и друга покана, със сходно съдържание, от близък приятел на ищеца, като поради влошаването на отношенията между страните не обръщала внимание на изпратените покани, доколкото, според нея, било недължимо връщането на процесните суми. Досежно предявените в условията на евентуалност искове- за връщане на дадените без основание суми, ответницата твърди, че е налице основание за получаване на сумите, тъй като те били превеждани от ищеца във връзка с понасяне на разходи по ремонт на семейно жилище, както и за погасяване на общи за домакинството разходи и ремонт на закупен от ищеца апартамент. По изложените съображения, се иска да бъдат отхвърлени както предявените обективно кумулативно съединени главни искове за връщане на получени суми по сключени между страните договори за заем, така и предявените в условията на евентуалност искове. Допълнителни аргументи в подкрепа на становището за неоснователност на исковете са развити в писмени бележки на адвокат Ц.- пълномощник на ответницата. Направено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е спорно, че страните са живели на съпружески начала в продължителен период от време и имат общо дете, като в края на 2024г. е настъпила фактическа раздяла помежду им.

Няма спор и се установява от представените извлечения от банкова сметка в „*********”АД с IBAN ************************, с титуляр Н. М., за периода 3

04.11.2021г.- 05.11.2021г. и за дата 20.12.2021г., че са извършени от ищеца по банкова сметка на ответницата преводи на суми в посочения в исковата молба размер – 35 000 лв. и 15 000 лв., с отразено основание на преводите „заем ремонт”.

Приет е като доказателство по делото договор за покупко- продажба на МПС от 07.08.2024г., с нотариална заверка на подпис с рег.№****/07.08.2024г. на нотариус С. П., от който е видно, че на посочената дата ищецът е продал на лицето И. Г. Н. МПС-лек автомобил марка и модел „Хюндай Соната” за сумата 22100 лв.

Установява се от представените 2 бр. платежни нареждания от 07.08.2024г., че с първото в 10,57ч. е преведена на Н. М. от купувача по горепосочения договор- Н. сумата 22 100 лв., а с второто- ищецът е превел по банкова сметка на ответницата в 16,26 ч. сумата от 22 000 лв., с вписано основание за превода- захранване.

С покана, отправена от ищеца до Й. Я., връчена й на 18.08.2025г. чрез ЧСИ Х. С., рег.

№*** на КЧСИ, последната е поканена в срок от един месец да върне на М. сумите от 35 000 лв. и 15 000 лв. или общо 50 000 лв., дължими по неформален договор за заем от 04.11.2021г. и предоставени й на 04.11.2021г. и 20.12.2021г., алтернативно- в случай че не приеме да е сключен помежду им договор за заем, да върне сумата от 50 000 лв., като дадена без основание.

Ответницата е представила с отговора на исковата молба нотариален акт № **, том *, рег. № ***** дело №1225/2021г., от който е видно, че 20.12.2021г. същата е закупила от посочените в акта физически лица недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.517,265.1.14, с адрес: гр. **********************************************, с площ от 153,60 кв.м.

Според приетата справка от АВ №1223/05.01.2026г. за вписвания, отбелязвания и заличавания, на 13.12.2021г. ответницата Я. е продала недвижим имот- СОС с идентификатор ***, с предназначение- жилище, апартамент с площ 131,180 кв.м, находящ се в гр. *******************************.

Видно от представената Заповед №СД-05-74/19.04.2024г. на Министъра на правосъдието, със същата е изменена Заповед №СД-05-2/10.01.2023г. в частта относно датата за провеждане на писмен изпит на участниците в конкурса за нотариуси, като е определена нова дата на изпита- 25.08.2024г. вместо предходната - 09.07.2023г.

Установява се от приетия като доказателство по делото договор за потребителски кредит, че на 07.11.2024г. е сключен между ответницата и „************ ЕАД договор за кредит за сумата от 50 000 лв.

Ответницата е представила преводни нареждания- 5 бр. от 2022г. и 8 бр. от 2024г., видно от които ищецът е превеждал по нейната банкова сметка с основание „захранване” различни суми – в размер между 600 лв. и 1600 лв. за 2022г. и в размер между 1 000 лв. и 3 000лв. за 2024г.

Представила е още покана от К. К., с която е поканена в срок от един месец да му върне сумата 20 000 лв., дължима по договор за заем от 17.11.2021г., както и преводно нареждане 4 от 20.12.2021г. за преведена от нея сума в размер на 20 000 лв. на К., с посочено основаниевръщане на заем от м. ноември 2021г.

За установяване твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите К. М. К. и Н.

М. Г..

Свидетелят К. депозира показания, че се познава с ищеца от дълги години, чрез него се запознал и с Й. Я.. Н. и Й. живеели на семейни начала първоначално в жилище в кв.”***********”, след това се установили в кв. „************”, а впоследствие се преместили в голям апартамент в центъра на гр. ********, който ответницата закупила.