Решение № 15233 от 07.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15233 гр. С, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б Д В при участието на секретаря С Н В като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110128844 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

О. Н. М. е предявил срещу С О отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, кв. 2, м. НПЗ „Х Д – М“, район П, с площ 267 кв.м и на сграда с идентификатор .....2 находяща се в обл. С, общ.

С, гр. С, кв.2, м. НПЗ „Х Д - М", р-н П, СО, с площ 56 кв.м.

Ищецът твърди, че е придобил собственост върху процесните имоти въз основа на давностно владение. Сочи, че фактическа власт върху процесния поземлен имот е установена от дядо му преди около 25 години, като тогава същият е бил използван за отглеждане на животни, които животни след това се извозвали към ДСО "Р". Преди настъпването на смъртта на дядо му дейността, с оглед на която животните са извозвани към предприятие „Р", е била преустановена, поради което постройките, в които до този момент са били отглеждани те, са разрушени и на тяхно място е издигната къща, в която ищецът е заживял заедно със семейството си, когато бил на 17 години. Твърди, че оттогава до датата на исковата молба продължавал да живее в къщата. Сочи, че към момента на построяване на къщата границите на поземления имот са очертани с гуми, като преди около пет години на мястото на гумите е издигнал тухлена ограда. Твърди, че ответникът се легитимира като собственик въз основа на Акт за частна общинска собственост № .../2019 г., който акт нямал правопораждащо действие. Посочва, че в акта за общинска собственост липсва посочване на придобивно основание. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е съставен Акт за частна общинска собственост (АчОС) № .../27.08.2019 г., като същият е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал.

1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Счита, че актът има материална доказателствена сила и въз основа на него следва да се приеме, че именно С О е собственик на имота, доколкото същият не е оборен. Твърди се, че С О е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание извършено отчуждаване от страна на Столичния народен съвет за нуждите на Държавно автомобилно предприятие (ДАП), като в тази връзка е изготвена отчуждителна преписка № .../1947 г., която се прилага към настоящия писмен отговор. Посочва, че съгласно протокол от 23.03.1948 г., нарочна комисия, 1 назначена със заповед на Председателя на Управата на Столичния народен съвет, е извършила оглед на множество имоти, предвидени за отчуждаване, като в него под № .... е описан имот с планоснимачен № ..., кв. 1, със собственик В А С, а под № .... — имот с пл. № ..., кв. 1, със собственици Т С и Т М С. Сочи, че два от отчуждените имоти с пл. № ... и № ... с пл. № ... и № ... попадат в обхвата на имота с идентификатор ...., който е предмет на настоящото дело. Посочва, че процесните имоти са станали общинска собственост на основание § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн. ДВ, бр. 77 от 1991 г., изм. и доп. - ДВ, бр.

49 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г.). Твърди, че е собственик и на сграда с идентификатор .....2 на основание чл. 92 ЗС, доколкото за сградата липсвало учредено на право на строеж, поради което ответникът като собственик на земята е придобил и собствеността върху постройките върху нея. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, който съгласно твърденията в исковата молба е, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение. При това положение ищецът следва да докаже, че е владял имота повече от 10 години, като това владение е било явно, спокойно, непрекъснато.

Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е собственик на процесните имоти въз основа на твърдяното исковата молба основание, а именно, че е собственик на имота с идентификатор .... въз основа на отчуждителна процедура и съответно е собственик на сграда с идентификатор .....2 въз основа на приращение.

От фактическа страна

По делото е приет Акт № ... за частна общинска собственост от 27.08.2019 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОС за поземлен имот с идентификатор .... с площ от 1232 кв.м. без разположените в имота сгради, както следва: сграда № 1, сграда № 2, сграда № 3 и сграда № 4 и част от сграда с идентификатор ...., построени без строителни книжа. Като номер и дата на съставени по-рано актове е посочена отчуждителна преписка № .../1947 г.

През м. януари 2024 г. ищецът е подал молба-декларация до нотариус чрез кмета на район „П“ за извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост върху процесните поземлен имот с идентификатор .... и сграда с идентификатор .....2. Във връзка с тази молба-декларация на 31.01.2024 г. С О, район „П“ е издала удостоверение за двата имота има съставен акт за общинска собственост № .../27.08.2019 г. и не са били намерени данни за съставен акт за държавна собственост преди 01.06.1996 г.

Приети са и материалите по отчуждителна преписка № .../1947 г., която се отнася до имоти, находящи се в кварт. 1, парц. I и местн. М, отчуждени за нуждите на Държавно автомобилно предприятие „ДАП“. В нея се съдържат протокол на комисия към Столичния народен съвет, с която е определена цената на отчуждаемите обекти и сметка за оценката на имотите.

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице е проследило регулационния статут на имоти с пл. № ... и № ..., които са били заснети през 1933 г. Те попадат в землището на с. М, в обхвата на жп линия П-М-Ц Г С и връзка с гари П-М-О-К. Вещото лице е установило, че процесните терени, в т.ч. имоти с пл.

№ ... и № ... представляват бивши земеделски земи в землището на с. М, приобщени към землище

С. Те са били отчуждени от бившите им собственици, които са обезщетени парично, видно и от документите по приложената отчуждителна преписка, след което са били предоставени с 2 царски указ за производствени нужди с цел развитие на икономиката на страната. Съгласно план „М“, изготвен от арх. А М, утвърден от НС на 12.04.1938 г. с Наредба-закон за одобрение на общия градоустройствен план на Ста голяма община, имоти с пл. № ... и № ... попадат зона 6 – за производствени нужди и за жп линия и аутобан. Отчуждаването им е било извършено именно по приложената отчуждителна преписка от 1947 г., а именно: по т.

58 – им. пл. № ..., кв. 1 от В С и по т. 59 – им. пл. № ..., кв. 1 от Т С и Т М С. Вещото лице не е установило данни за площ, граници и съседи на бившите земеделски земи, отчуждени за производствени нужди и приобщени към землище С. През 1961 г. процесният имот попада в терен, отреден за „първостепенни градски магистрали“ и в терен, отреден за "гаражи и депа“ по Общия градоустройствен план на С О. През 1969 г. е било извършено заснемане на кв.

„Х Д“ – 1 част като процесният имот е с пл. № ... и като собственици са вписани наследниците на М С Й, без документи за собственост. През 1971 г. е бил приет кадастрален план на м. НПЗ – „Х Д – 2 част“, в който имот с пл. № ... е бил заснет с площ от 1216 кв.м.

През 1990 г. имот с пл. № ..., заедно с група имоти, е отреден за парцел IV-СНС, от кв. 2, предназначен за автотранспорт. По КВС от 1999 г. имоти с пл. № ... и № ... попадат в ПИ № ... – по НТП; населено място. През 2010 г. в кадастралната основа на плана е нанесен имот с пл. № ..., к.л.271, 272, 294 и 295. Сега действащият план за регулация е от 2013 г. и по него имот с пл. № ..., ведно с група имоти, е отреден за УПИ IV-..., предназначен за „шоурум, складове, магазини и автосервиз“. Кадастралната карта от 2016 г. отразява имот с идентификатор ...., район „П“, ул. „Д К“ № 3 с площ от 1232 кв.м. и процесната сграда с идентификатор .....2 с площ от 61 кв.м. вещото лице е установило, че процесната сграда е без строителни книжа и същата е била изградена в периода след октомври 2003 г. до 09.03.2016 г., като в предходните кадастрални и регулационни планове от 1990 г. до 2003 г. в имот с пл.

№ ..., кв. 2 няма изградена, заснета и нанесена едноетажна сграда с такава площ. Единствено кадастралната карта от 2016 г. отразява тази сграда. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание вещото лице разясни допълнително, че преди 2001 г. по ЗТСУ попълването на сгради в регулационния план се е извършвало след като общината провери на място дали сградата е в завършен вид и тогава самата община е нанасяла в плана контура на сградата, поради което незаконните постройки, както и сгради под 3 кв.м. и под 3 м височина не са били заснемани, а след това след 2016 г. при изготвяне на кадастралната карта е трябвало да бъдат отразени всички постройки, без значение дали са законни или незаконни.

По делото е разпитана свидетелката Т К, която живее на ул. „Д К“ № 4, срещу ищеца.

Описва имота, в който ищецът живее, като голям двор с площ от около 260-270 кв.м. и къща с две стаи с площ от около 50 кв.м. Преди ищеца в къщата живеели баща му, а преди това дядо му. Не знае кога е била построена къщата и не е виждала други хора да влизат и да я ползват. Не знае и кога точно дядото на ищеца се е установил да живее в къщата.

Разпитан е и свидетелят Т Н С, който също живее на ул. „Д К“ № 4, срещу ищеца. Той описва имота като такъв с площ от около 300 кв.м. и едноетажна къща с две стаи. Заяви, че семейството на ищеца живее в имота от около 50 години и той е наследствен от баща му и дядо му. Сега съществуващата къща е била построена около 1996 г. – 1997 г., а преди това на мястото е имало много стара къща в окаяно състояние, барака. На същия адрес ул. „Д К“ № 3, на разстояние от около 50 м от имота на ищеца има и други постройки и там живеят още 300 човека, но в имота на ищеца не живеят други хора, като той е отделен с ограда.

От правна страна

Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с актове за държавна собственост, които представляват официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение № 403/25.05.2010 г. по гр. д. № 5024/2008 г., решение № 107 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2173/2016 г. и Определение № ...11 от 7.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3275/2024 г., статутът на един имот като държавна собственост /публична, респ. частна/ не се определя от съставянето на акт за публична/частна държавна собственост, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 ЗДС актовете за 3 държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват същите. Към актовете за държавна собственост следва да бъдат приложени документи, установяващи правото на собственост на държавата арг. от чл. 70, ал. 4 ЗДС, каквито в случая представляват приложените документи по отчуждителна преписка № .../1947 г., установяващи извършеното отчуждаване. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДС актовете на държавна собственост се ползват с доказателствена сила, която при оспорване може да бъде опровергана, защото сами по себе си те не създават права за държавата - чл. 5, ал. 3 ЗДС, но, подобно на констативните нотариални актове, се ползват с легитимиращо действие, което следва да бъде оборено от страната, която го отрича.