Решение № 203 от 13.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4698/2024
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 13.02.2025
- В сила
- 07.03.2025
- Състав
- Виолета Веселинова Низамова
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 130 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. П., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330204698 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
24-6207000314/11.07.2024г. на Зам. **** РУ Т. при ОДМВР - П., упълномощен със Заповед № 317з-7973/30.08.2021г./ Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на МВР, с което на И. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр.
1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, И. А. А., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Зам. **** РУ Т. при ОДМВР - П. редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от ****а, който излага становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 24.05.2024г., в с. Р., по повод празника и организирано шествие на местното училище, от него, до центъра на селото, кметът преценил да бъде затворена частично ул. „В.Л.“, като на Т-образното кръстовище между 1 улиците „В.Л.“ и ул. „З.С.“, бил поставен пътен знак Г3 –„задължително завой наляво“, по ул. „З.С.“. Пътния знак бил поставен на ул. „В.Л.“, преди кръстовището с ул. „З.С.“. Свидетеля А. И. Х., на длъжност „мл. полицейски инспектор“ при РУ Т., ОД на МВР – П., около 09.40ч., изпълнявал служебните си задължения във връзка с организираното шествие и охрана на обществения ред в района на училището. В момента, в който шествието тръгнало, около 09:40ч., същият забелязал товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ****, да се движи вече по ул. „В.Л.“ във временно организираната затворена част след поставения знак на Т-образното кръстовище между улиците „В.Л.“ и ул.
„З.С.“, в северна посока от ул. „З.С.“. Въпреки, че до местоположението на процесното МПС можело да се стигне през други заобиколни улици, то св. Х. преценил, че водачът на товарния автомобил не е спазил пътния знак знак Г 3 –„задължително завой наляво“, по ул. „З.С.“, въвеждащ временна организация на движението и го спрял за проверка. В хода на същата установил като водач на товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № **** жалбоподателят И. А. А., и му съставил на място АУАН, с бл. № 0551523/24.05.2024г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължителен пътен знак, преминавайки след него и продължавайки движението си направо по ул.
„В.Л.“. В съставения АУАН св. Х. описал че жалбоподателя „Не спазва пътен знак Г 4, като преминава след него и продължава движението си по ул. „В.Л.“.
Жалбоподателя подписал АУАН без да отбележи възражения. На жалбоподателя бил предоставен екземпляр от съставения АУАН за което той подписал разписка. След връчване на екземпляр от него, и без присъствието на жалбоподателя, св. Х. собственоръчно поправил в обстоятелствената част на АУАН номера на пътния знак от група „Г“ от № 4 на № 3.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП за същото нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, при една и съща фактическа обстановка с разликата, че като неспазен пътен знак бил посочен пътен знак „Г3“, като на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер от 30 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя св. А. И. Х..
Свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение обяснява за процесната дата и улица, че по повод шествието на училището, кметът на селото устно е преценил да се затвори частично ул. „В.Л.“, като на Т-образното кръстовище с ул. „З.С.“ бил поставен пътен знак “Г3” - задължителен завой наляво. Свидетелят признава, че не е видял жалбоподателят, управляващ процесното МПС, да преминава точно през кръстовището между улиците „В.Л.“ и ул. „З.С.“, като признава,че е напълно възможно да е преминал преди знака, завивайки надясно през заобиколните улички за магазините, каквото било и обяснението на жалбоподателя. Свидетелят заявява, че в обстоятелствената част е променил 2 номера на пътния знак за нарушението на който е съставил АУАН на жалбоподателя /надрасквайки единия номер върху другия/, след като вече бил връчил екземпляр от акта.
Съдът кредитира частично, с едно изключение, показанията на актосъставителя като незаинтересовани, логични, последователни, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина и на останалите събрани доказателства. Съдът не кредитира заявеното от актосъставителя че е променил номера на пътния знак от група „Г“ записан от него в АУАН, от № 3 на № 4, тъй като видно от копието на АУАН предоставено от св. Х. на жалбоподателя, и приложено по делото, в АУАН първоначално е бил записан „пътен знак Г 4“, следователно поправката която си е позволил този свидетел в съставения АУАН не е била от № 3 на № 4, а точно обратното, каквото е и напълно логично, тъй като правилното отбелязване е пътен знак ГЗ, и именно поради допуснатата от него грешка, той е извършил тази корекция.
Видно от наличното по делото писмо на Община - М. с вх. № 120957/25.11.2024г. по описа на РС П. с приложена схема на пътно кръстовище на ул. „В.Л.“ и ул. „З.С.“ в с. Р. става ясно каква е била действащата към 24.05.2024г. уличната регулация за Т - образното кръстовище на ул. „В.Л.“ с ул. „З.С.“ в с. Р..
От предоставеното копие на АУАН връчено на жалбоподателя се установява че АУАН първоначално е съставен за нарушение на пътен знак Г4.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадена е правилна квалификация на нарушението. Актът е съставен в негово присъствие и му е дадена възможност да възрази непосредствено след това, както и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Независимо от това обаче съдът след внимателен анализ на целия доказателствен материал и въпреки положените усилия за установяване на истината по делото, намира че нарушението за което срещу жалбоподателя е издадено НП не се доказа с нужната категоричност необходима за ангажиране на административнонаказателна отговорност с всички последици, свързани с това - а именно че жалбоподателят А., управлявайки товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ****, на 24.05.2024г. в с. Р. на кръстовището на ул. „В.Л.“ и ул. „З.С.“ не е спазил задължителен пътен знак „Г3“ – задължаващ движение само наляво след знака, като е преминал след него и е продължил движението си направо по ул. „В.Л.“. В тази насока да се направи несъмнен положителен 3 извод за извършено нарушение не спомогнаха показанията на св. Х., който вместо категорично да подкрепи констатираното от него съставомерно деяние, внесе съмнение и предположение в обвинителната теза, заявявайки, че е напълно възможно жалбоподателят А. да е преминал преди знака, завивайки надясно през заобиколните улички за магазините, каквото било и обяснението на самия водач на място. Нещо повече, свидетелят признава, че не е видял жалбоподателя, управляващ процесното МПС, да преминава точно през процесното кръстовище, за което място се твърди в АУАН и НП, че не е спазен пътния знак. Свидетеля Христов е категоричен че той не е видял пряко че жалб. А. нарушил знака Г3, а просто така си помислил след като го видял че се движи по ул. „В.Л.“.
Като се е базирал на така съставения АУАН, съставен от св. Х. на база предположения от негова страна, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Тук, съдът следва да отбележи, че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая актосъставителят и санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните и субективни признаци от състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Налице е фактическа и доказателствена необоснованост на административното обвинение, основано на предположения, при което съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
Друг е въпросът до колко е било законосъобразно поставянето на пътен знак Г3 за временна регулация на процесната улица по устна преценка от Кмета на селото, който въпрос се отнася до различен ред и защита от настоящото производство.
Извън посоченото съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо описание на нарушението и обстоятелствата около неговото извършване – реквизит по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. От приложения по преписката оригинал на АУАН се вижда, че относно това какъв е видът на нарушения пътен знак е задраскано първоначално написаното и върху него е отразено „Г3“. Посоченото се потвърждава от показанията на св. Х., който признава, че първоначално е посочил един пътен знак, а в последствие е нанесъл сам корекцията, след като е връчил екземпляр на акта на жалбоподателя. Това е видно и от екземпляра на АУАН приложен от жалбоподателя и връчен му от св. Х., в който е написано че е нарушил пътен знак Г4. Нещо повече в АУАН не е описано нарушения пътен знак какво правило за поведение указва. Посоченото създава непреодолима яснота точно в какво се състои нарушението вменено на жалбоподателя. Пътен знак „Г3“ касае конкретния случай – задължителна посока наляво, а пътен знак „Г4“ 4 указва задължителна посока наляво и направо. Нещо повече от описанието на нарушението дадено в АУАН не става ясно по коя от двете улици на кръстовището между улиците „В.Л.“ и ул. „З.С.“ се е движел автомобила управляван от жалбоподателя, нито на коя от двете улици е бил поставен пътния знак. Това обстоятелство прави невъзможно проверката на фактите очертаващи нарушението, тъй като те изначално са неясни. Недопустимо е попълването на административното обвинение с факти които го очертават от обективна и субективна страна, да става едва със събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Посоченото грешно отразяване на обстоятелствата по вмененото нарушение съществено нарушава правото на защита на наказаното лице какъв пътен знак не е спазил и от там какво правило за поведение е нарушил. От друга страна е недопустимо задраскване и поправяне по акта, без да се отбележи от кой е извършена тази поправка върху акта, по реда предвиден в чл. 130 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН.
Напълно недопустимо е това да се случва след предявяване на екземпляр от съставения вече АУАН. С това груба се нарушава правото на защита на жалбоподателя и същия не би могъл да организира ефективно защитата си.
Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. В настоящия случай това не е сторено поради което и административнонаказателното производство е опорочено.
Предвид гореизложеното, съдът намира,че обжалваното НП следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.
По разноските:
Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d26e0a7-64b9-42ea-8246-1a41d143fa90