Решение № 9514 от 20.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9514 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Р. Г. БОТЕВА Гражданско дело №

20231110143859 по описа за 2023 година

Предявен е иск за делба на недвижим имот.

Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор //// по КККР на гр. София, с административен адрес: гр. ///. Същата сочи, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство и правна сделка.

Ищецът навежда твърдения, че страните не могат да се поделят доброволно.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на посочения недвижим имот, при квоти: за Р. В. Ч.- ид.ч. и В. П.

П.- ид.ч.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за основателност на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 20.01.1989г. е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на който С.И.В.- М. придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 1, с административен адрес: гр. ////.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че В.Л.М и С.И.В. са сключили граждански брак на 18.08.1960г.

В.Л.М е починал на 14.11.2014г. и е оставил наследници по закон съпругата си С.И.В.- М. и 1 низходящите си от първа степен Р. В. Ч. и В.В.Л..

На 07.06.2019г. С.И.В.- М. се е разпоредила с правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е дарила същите на В.В.Л., за което е съставен н.а. № 197/ 07.06.2019г., т. VII, рег. № 15188, дело № 1194/ 2019г.

На 02.03.2023г. В.В.Л. се е разпоредил с правото на собственост върху притежаваните от него ид.ч. от процесния имот чрез правна сделка- договор за издръжка и гледане, като прехвърлил правото на собственост върху тях на В. П. П., за което е съставен н.а. №97 от 02.03.2023г., т. I, рег. № /////, дело № 90/ 2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите за изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделител е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата; размера на притежавания дял.

Конкретиката на случая сочи, че С.И.В.- М. е придобил правото на собственост върху процесния имот- апартамент № 1, с административен адрес: гр. ////, чрез правна сделкапродажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елементзаповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор.

Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.

Конкретиката на случая сочи, че правото на собственост върху имота е придобито от С.И.В.- М. по време на брака ѝ с В.Л.М.

Посоченият имот е станал съпружеска имуществената общност (СИО), доколкото придобивното основание се е осъществило по време на брака на купувачите (който факт не е спорен по делото) и при действието на чл. 13, ал. 1 СК (отм.), съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, който се прилага и относно имуществените отношения между съпрузите за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове (чл. 103 СК от 1968г. (отм.)).

Установява се, че съществувалата СИО е прекратена със смъртта на съпруга ВМ, починала на 14.11.2014г., в резултат на което е възникнала съсобственост върху имота между преживелия съпруг СВ- М. и низходящите Р. В. Ч. и В.Л.М. Бракът между ВМ и СВМ. е прекратен поради смъртта на съпруга по време на действието на СК от 2009г. Предвид § 4 СК от 2009г., приложима към имуществените отношения на посочените лица са разпоредбите на СК от 2009г. Предвид изложеното, наред с притежаваната от него ½ ид.ч.

2 от имота, преживелият съпруг наследява заедно с децата от брака части, равни на техните.

В.Л.М е починал на 14.11.2014г., когато е открито наследството му, съгласно чл. 1 ЗН.

В случая при откриване на наследството наследодателят е оставил наследници от първи реднизходящи, те са призовани към наследяване и изключват наследниците от следващи редове, както и преживяла съпруга. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Следователно, с откриване на наследството на В.Л.М, низходящият му от първа степен е придобил правото на собственост на върху притежавания от последния дял в процесните недвижими имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

В светлината на изложеното, С.И.В.- М. е придобила правото на собственост върху 4/6 ид.ч., а В.В.Л. и Р. В. Ч.- по ид.ч.

СВ- М. се е разпоредила с правото на собственост върху притежаваните от него 4/6 ид.ч. и е прехвърлил същото на Владимир Леков чрез правна сделка- дарение. Последния се е разпоредил с притежаваните от него ид.ч. и е прехвърлил правото на собственост върху тях на В. П. П. чрез правна сделка- договор за издръжка и гледане.

В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договорите.

В обобщение, между страните е възникнала съсобственост по отношение на процесен недвижим имот, при квоти: Р. В. Ч.- ид.ч. и В. П. П.- ид.ч.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ////, по КККР на гр. София, представляващ апартамент № 1, с административен адрес: гр. ///, с площ 116,63 кв.м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: няма; под обекта: ***, ***, *** и

***; над обекта: *** и ***, ведно с прилежащите му зимнично помещение, с площ 12,35 кв.м., таванско помещение, с площ 21,06 кв.м. и 250/ 575 ид.ч. от общите части на сградата, и 250/575 ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, при квоти: Р. В. Ч., с ЕГН **********- ид.ч. и В. П. П., с ЕГН **********- ид.ч.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4