Определение № 2077 от 19.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2077 гр. Бургас, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРА.НСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно грА.нско дело № 20252100501340 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ГПК и сл. и е образувано по повод частна жалба с вх.№ 4258/10.07.2025г., предявена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев” 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК:********, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк.

Свилен Стоянов, срещу

Разпореждане № 988/20.06.2025г. по гр.д.№

522/2025г. по описа на РС-Айтос, с което на основание чл.129,ал.3 ГПК е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се изтъква, че ищцовото дружество е изпълнило указанията, дадени с Разпореждане № 861/02.06.2025г. по гр.д.№ 52282025г. на АРС,като е внесло дължимата държавна такса;в уточнителна молба посочили параметрите на договора и от какви компоненти е съставена претендираната главница,като на е уточнил, предоставената в кредит сума от 1174,60 лева се състои от 440 лева,предоставени в кредит за ползване от кредитополучателя и 774,60 лева, предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Bank Живот Агент“.Заявява, че счита за неправилно районният съд да определя процесния договор за недействителен преди да се е запознал с доказателствата по делото. Моли отмяна на обжалваното разпореждане и и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

Частната жалба е допустима като предявена в срок , от процесуалнолегитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с платена по сметка на БОС държавна такса.

1

При разглеждането й по същество Бургаският Окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ГПК на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу А. М. Ю., предявена в РС-Поморие, който с определение № 296/29.04.2025г. по гр.д.№ 294/2025г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на местно компетентния РС-Айтос.

В исковата молба се заявява, че между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. М.

Ю. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** , на основание който „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил на ответника сума в размер на 1174.60 лева - 400.00 лева, преведени по сметка на кредитополучателя и 774.60 лева, преведени на Застрахователя за избраната застраховка „Bank Живот Агент“. Общото крайно задължение по Договора възлизало на 3106.96 лв., която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни - 59 вноски в размер на 51.77 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 52.53 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент,бил в размер на 47.82 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.02.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.02.2024 г., 05.02.2024 г, 05.02.2024г. Считано от 07.08.2024 г. настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора.Моли се постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено по отношение на ответника А. М. Ю. ЕГН **********, че в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от 30.10.2023г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 1509.26 лв., от които: 1164.48 лв. главница, 323.03 лв. договорна лихва за периода от 05.02.2024 г. до 7.8.2024 г, 21.75 лв,- обезщетение за забава за периода от 05.02.2024 г.до 11.09.2024г.,,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.09.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.

С Разпореждане № 861/02.06.2025г. АРС е оставил без движение исковата молба с указания за внасяне на държавна такса в размер на 119,81лева, както и да извърши уточнения: дали в претендираната сума от 1164,48 лева се включва част от застрахователната премия,уговорена по договора; дали застрахователната премия по договора са включва в годишния процент на разходите;начислявана ли е възнаградителна лихва върху застрахователната премия; дали длъжникът е погасил част от кредита, както и до каква част от плащанията е чистата сума по кредита, каква част е застрахователна премия,каква част е възнаградителна лихва или друго.

Ищецът е внесъл по сметка на АРС указаната държавна такса;с 2 уточнителна молба е преповторил заявеното в исковата молба: че на длъжника била предоставена в кредит сума в размер на 1174.60 лева, от която 400.00 лева, преведени по сметка на кредитополучателя и 774.60 лева,предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Bank Живот Агент“.Изложени са съображения за това, че кредитополучателят пожелал сключването на застраховки; обстоятелството,че сумите за застрахователните премии по застраховките биват отпуснати под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя биват заплатени на застрахователя;същността на застрахователните премии-че представлявали цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи о т длъжника (застрахованото лице);че в искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично възлагал на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (Общия размер на кредита), касаеща застрахователните премии, на съответния застраховател.Отново заявява, че в кредит на длъжника е предоставена сумата от 1174.60 лева и съответно тази сума представлява главница по договора за кредит и се олихвява с посочения в чл. 9.1. от договора лихвен процент в размер на 41,09 % и съответно се формира претендиралата със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение договорна лихва.

С обжалваното разпореждане АРС, след като е констатирал, че не са изпълнени изцяло указанията му за конкретизиране на исковата претенция по пера и по стойности, на основание чл.129,ал.3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

При изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответникът да разбере каква е насочената срещу него претенция. С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, тъй като неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за 3 прекратяване на делото. /Определение № 512 от 3.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3026/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 216 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 690/2016 г., II т. о., ТК и др. /.

В конкретния случай това е направил районният съд, като е предупредил за това, че при неизпълнение на указанията му исковата молба ще бъде върната.

Независимо от това ищецът е внесъл само определената от съда държавна такса, като отново е преповторил твърденията си, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, поради което указанията на съда относно това: дали в претендираната сума от 1164,48 лева се включва част от застрахователната премия,уговорена по договора; дали застрахователната премия по договора са включва в годишния процент на разходите;начислявана ли е възнаградителна лихва върху застрахователната премия; дали длъжникът е погасил част от кредита, както и до каква част от плащанията е чистата сума по кредита, каква част е застрахователна премия,каква част е възнаградителна лихва или друго, са останали неизпълнени.

При това положение и на основание чл.129,ал.3 ГПК районният съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.Следва да се изтъкне, че изцяло неоснователни са твърденията на жалбоподателя в частната му жалба, че районният съд определил с обжалваното разпореждане процесния договор за недействителен,тъй като съображения в тази насока не са излагани от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна,което налага потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Мотивиран от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 988/20.06.2025г. по гр.д.№ 522/2025г. по описа на РС-Айтос.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4