Решение № 65 от 16.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Кюстендил, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500376 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.П. С. от АК – Б., в качеството му на пълномощник на „********“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.„***********“ *****, представлявано от управителя Р.М., насочена против решение №260492 от 22.12.2021г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№274/2021г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е осъдил „********“ ЕООД да заплати на А. Т. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„******“ ** следните суми: брутно трудово възнаграждение за м.07.2018 г. за сума в размер на 513.06 лв., както и 127.69 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода 30.08.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, брутно трудово възнаграждение за м.02.2019 г. в размер на 566.72 лв., както и 107.68 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода от 30.03.2019г. до датата на исковата молба, брутно трудово възнаграждение за м.03.2019г. в размер на 566.80 лв., както и 102.81 лв. - лихва за забава за периода 30.04.2019 г. до датата на исковата молба; брутно трудово възнаграждение за м.април 2019 г. в размер на 566.72 лв., както и 98.07 лв. лихва за забава за периода 30.05.2019 г. до датата на исковата молба, брутно трудово възнаграждение за м.май 2019г. в размер на 510.05 лв., както и 83.87 лв.-лихва за забава за периода 30.06.2019г. до датата на исковата молба, като брутните трудови възнаграждения се дължат ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 11.02.2021г. до окончателното изплащане. Осъдил е „********“ ЕООД да заплати на А. Т.

М. сумата от 1161.76 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за периодите 21.10.2018г.-28.10.2018г., 21.12.2018г.-31.12.2018г. , 01.01.2019г.-02.01.2019т. и 28.02.2019г., 1 ведно със законна лихва, считано от 11.02.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1360.13 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., 2018 и 2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Отхвърлил е предявените от А. Т. М. против „********“ ЕООД искове по чл.86 ЗЗД за сума в размер на 254.86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимите командировъчни пари за периода 31.10.2018г. до 11.02.2021. Прекратил е производството по делото по предявените искове от А. Т. М. против „********“ ЕООД по чл.128 т.2 КТ и по чл.245, ал.2 КТ вр. Чл.86, ал.1 ЗЗД за неизплатени брутни трудови възнаграждения и обезщетения за забавено плащане върху тях, както следва: за сумата от 510 лв.-за м.06.2018г., ведно със сумата от 135.58 лв.-лихва за забава за периода 30.06.2018г. до 11.02.2021г., за сумата от 510 лв.-за м.08.2018г., ведно със сумата от 126.80 лв.- лихва за забава за периода 30.08.2018г. до 11.02.2021г., за сумата от 510 лв.-за м.09.2018г., ведно със сумата от 122.55 лв.-лихва за забава за периода 30.09.2018г.-11.02.2021г., за сумата от 510 лв.за м.10.2018г., ведно със сумата от 118.15 лв.-лихва за забава за периода 30.10.2018г.11.02.2021г. Осъдил е „********“ ЕООД да заплати на А. М. деловодни разноски в размер на 650 лв, и да заплати по сметка на РС гр. Кюстендил държавна такса по делото в размер на 263.33 лв, както и изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 273 лв.

Първоинстанционното решение се обжалва в осъдителните му части с аргументи за неговата неправилност и незаконосъобразност, с оплакване, че същото е постановено без обсъждане на събраните доказателства по делото.

Навеждат се доводи, че първоистанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Въззивникът счита, че съдът неправилно е допуснал изменение на размера на предявените искове и на периода от време, за който се претендира лихва за забава върху главниците от ищеца, като подчертава, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция може да се измени само размера на предявен иск. Твърди, че при присъждане на разноските по реда на чл. 78 ГПК, съдът следвало да съобрази решението си с направения от ищеца отказ от предявените си искове за заплащане на трудови възнаграждения за м. юни, август, септември и октомври на 2018г., като изрично, след дадени от първоинстанционния съд указание, заявява в „поправена“ въззивна жалба, че не желае изменение на съдебното решение по реда на чл.248 от ГПК. Приема за неправилни изводите на съда, с които е оставено без уважение възражението му за изтекла давност по отношение на исковата претенция за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., като съдът е приел като начална дата за започване на давността 30.05.2019г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и излага становище, че правото на ползване на отпуск за 2017г. се погасило по давност на 31.12.2019г. , като същевременно сочи, че за 2017г. ищецът е използвал целия си платен отпуск за 2017г. и същият му е изплатен. Твърди, че атакуваното решение е лишено от мотиви и не е съобразено със събраните доказателства по делото, било налице явно несъответствие между заключението на в.л. и диспозитива му, а съдът не бил посочил в мотивите доказателствата, въз основа на които е определил съответните суми.

Релевира доводи в подкрепа на възражението си за неоснователност на предявените искове и излага становище, че в случая било налице неизпълнение на трудовите задължения на ищеца към ответника, подчертавайки, че след 31.01.2019г. ищецът не бил престирал работна сила, а в резултат на проявена от негова страна груба небрежност, дружеството претърпяло загуби. Смята, че съдът неправилно не бил обсъдил в решението си събраните доказателства в тази насока. Изключва свое виновно поведение като допълва, че в резултат на счетоводни пропуски на ищеца била начислявана заплата до м.май 2019г. Акцентира върху представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, удостоверяващи изплащането по банков път на трудовите възнаграждения на ищеца за м.юни до м.октомври на 2018г. и за м.февруари до м.май на 2019г., както и на командировъчните за процесния период, като прави подробна разбивка на изплатените в полза на ищеца суми за заплати, 2 обезщетения за ползван отпуск и командировка за времето, за което е работил в ответното дружество в периода 2017г.-2019г. Счита, че съдът следвало да назначи СТЕ за проверка на претенцията на ищеца, предвид отричането й от страна на ответника и представените писмени доказателства.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните части, отхвърляне на предявените искове и отмяна на решението в частта за разноските, като следствие от отмяна на решението по същество и отхвърляне на исковете (вж. „жалба /поправена/“, представена с молба с вх.№263458/22.06.2022г.).

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. Т. М.. След връчване на препис на въззиваемия от поправената жалба, представена с молба с вх.№263458/22.06.2022г., депозирана във връзка с дадени от съда указания за уточняване дали във връзка с оплакванията в жалбата страната прави искане за изменение на решението в частта за разноските, ответникът по жалбата А. М., чрез пълномощника му адв.В.П. от АК-К., е представил писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователеност на жалбата. Доколкото първоинстанционният съд не е следвало да предоставя нов срок за отговор на въззивната жалба, тъй като срокът по първоначалната такава е изтекъл, депозираният отговор няма характеристиките на такъв по смисъла на чл.263 ал.1 от ГПК, но може да бъде приет като писмено становище, представено от страната.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговор, намери въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

РС-Кюстендил е бил сезиран с предявени от А. Т. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„******“ ** искове против „********“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.„***********“ *****, които след частично десезиране на съда в първоинстанционното производство, се свеждат до такива с правно основание по чл.128 т.2 от КТ, чл.245 ал.2 от КТ във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, чл.215 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ и предмет – осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: 1/ неизплатени брутни трудови възнаграждения за месеците юли 2018г., февруари 2019г., март 2019г., април 2019г. и май 2019г., ведно с обезщетения за забава върху тях, считано от 30-то число на съответния следващ месеца до и включително деня преди подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021г., или: брутно трудово възнаграждение за м.07.2018г. в размер на 513.06 лв., както и 127.69 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода от 30.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба (10.02.2021г., вкл.); брутно трудово възнаграждение за м.02.2019г. в размер на 566.72 лв., както и 107.68 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода от 30.03.2019г. до датата на исковата молба (10.02.2021г., вкл.); брутно трудово възнаграждение за м.03.2019г. в размер на 566.80 лв., както и 102.81 лв. -лихва за забава върху тази сума за периода от 30.04.2019г. до датата на исковата молба (10.02.2021г., вкл.); брутно трудово възнаграждение за м.04.2019г. в размер на 566.72 лв., както и 98.07 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 30.05.2019г. до датата на исковата молба (10.02.2021г., вкл.); брутно трудово възнаграждение за м.май 2019г. в размер на 510.05 лв., както и 83.87 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода от 30.06.2019г. до датата на исковата молба (10.02.2021г., вкл.), ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.02.2021г., до окончателното изплащане; 2/ 1360.13 лв. - обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., 2018г. и 2019г.

/566.72 лв. за 2017г., 566.72 лв. за 2018г. и 226.69 лв. за 2019г. /, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.02.2021г., до окончателното 3 изплащане и 3/ 1161.76 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за периодите 21.10.2018г. - 28.10.2018г., 21.12.2018г. - 31.12.2018г., 01.01.2019г. - 02.01.2019т. и 28.02.2019г. - общо 22 дни, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2021г., до окончателното изплащане.

Ищецът е твърдял, че за периода от 24.01.2017г. до 30.05.2019г. се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „*****“ и през този период е полагал труд, включително и е изпълнявал трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа, бидейки командирован в чужбина. Посочил е, че след прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят е останал задължен за горепосочените суми и на посочените основания, за което М. сезирал Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Б..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове. Направил е възражение за погасяване по давност на претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017г., а евентуално– за неоснователност на същата, поради това, че ищецът е ползвал отпуска и същият е бил заплатен. Подобни възражения са били наведени и относно платения годишен отпуск за останалите две години. По исковете по чл.128 т.2 и чл.215 от КТ е възразено да са неоснователни, тъй като дължимите трудови възнаграждения и командировъчни пари били изплатени от страна на работодателя. Възразено е, че след 31.01.2019г. ищецът не е полагал труд при ответника, както и, че М. със своето поведение при извършен превоз в К. Д. е причинил значителни имуществени вреди на дружеството.