Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 270 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 315/2023
Вид
Определение № 270
Подписан
24.04.2023
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Мирослава Кацарска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. София, 24.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно търговско дело № 20231001000315 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.130 от ГПК, вр. Чл. 71 от ТЗ.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от В. И. П., с която обжалва разпореждане № 1 980 от 22.03.2023 г., постановено по т.д. .№ 259/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, с което е върната исковата молба по т.д. №259/23г по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7-ми състав.

В частната жалба се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва извода на съда относно недопустимостта на предявеният иск, като твърди че правния интерес се поражда в момента, в който дадено право бъде нарушено, като самото нарушение на правата дава възможност на засегнатото лице да предяви иск независимо от наличието на други способи. Твърди, че действително може да поиска свикването на ОС на съдружниците, но мнозинството от тях могат да откажат да вземат решение и управителят да продължи да бездейства. За неговото бездействие говори и факта, че съдружниците знаят за това предвид множеството отправени покани. Смята, че въпреки предоставените от закона възможности отново няма да се постигне целения ефект, а именно вписване в търговския регистър. С оглед на изложеното твърди, че за него се появил правен интерес от предявяването на такъв иск. Твърди, че в подкрепа на това твърдение е и ТР №13 от 10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, т.1. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното разпореждане № 1 980 от 22.03.2023 г., постановено по т.д. .№ 259/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, съдът е върнал исковата молба по т.д.

№259/23г по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7-ми състав.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по т.д. № 259/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав е образувано по постъпила искова молба от В. И. П., в която същият твърди, че е съдружник в ответното дружество „Партнър лийз"ООД, съгласно договори за покупкопродажба от 18.07.22 г. (с който е придобил от „Финлийз“ АД и М. М. по един дружествен дял от капитал на ответното дружество) и решение на ОС от 18.07.2022 г., с което е приет за съдружник в дружеството. В исковата молба се твърди, а от представените по делото писмени доказателства се установява, че с решението от 18.07.2022 г. на управителя на ответното дружество е възложено заявяване вписването на новоприетия член като съдружник в дружеството. Инвокирани са твърдения, че управителят не изпълнява това решение, а с проявеното от него бездействие се накърняват членствените му права. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заяви вписването му като съдружник в ТРРЮЛНЦ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане № 1 243 от 21.02.23 г., постановено по същото дело съдът е указал и е дал възможност на ищеца да обоснове правния си интерес като посочи конкретно кой орган на дружеството и с какви действия/бездействия нарушава негово членствено право, да формулира петитум съответен и допустим на търсената с иска защита, като съобрази, че съдът не може да задължава дружеството да впише ищеца като съдружник, тъй като вписването е последица от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че писмена молба вх. № 22 200 от 09.03.23 г. ищецът е направил уточнения като твърди, че едно от членствените права на съдружника е същият да бъде вписан в съответния регистър, а в настоящия случай близо година от придобиването на дружествените дялове същият не е вписан. Твърди, че това представлява пряко нарушаване на членствените му права.

Направил е уточнения, че органът нарушаващ членствените му права е управителя на дружеството, а нарушението се изразява в бездействието на същият да подаде заявление за вписване на промени по партидата на дружеството. С молбата е формулиран и петитум, че иска да се постанови решение, с което да се осъди „Партнър лийз“ ООД чрез управителя Т.

.В. Б. да подаде надлежно заявление за вписване по партидата на дружеството на обстоятелството, че В. И. П. е съдружник в дружеството с 20% от капитала на същото и за обявяване на актуалния дружествен договор, приет на 18.07.22 г. от ОСС.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни 2 изводи:

Частната жалба е допустима и основателна.

С атакуваното разпореждане № 1 980 от 22.03.2023 г., постановено по т.д. .№ 259/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, съдът е върнал исковата молба по т.д. №259/23г по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7-ми състав. Видно от мотивите на същото първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като описаният състав на накърняване на членствените права не обуславя интерес от търсената защита, която не е от компетенциите на съда.

Частната жалба е подадена от оправомощено лице и в установените от закона срокове, поради което същата е процесуално допустима. Атакуваното разпореждане е валидно и допустимо. По отношение на основателността на подадената частна жалба съдът намира следното:

В жалбата, са наведени твърдения за незаконосъобразност на извода на съда относно недопустимостта на предявеният иск, които повтарят, тези изложени в молбатауточнение. Релевирани са доводи, че нарушаването на права дава възможност на засегнатото лице да предяви иск, като не се оспорва възможността същият да поиска свикването на ново събрание на съдружниците, което може да не доведе до търсения резултат, тъй като мнозинството може да откаже да вземе решение. За допустимостта на така предявеният иск прави аналогия с указанията дадени с т.1 на ТР №13 от 10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което ВКС е приел, че иска за разпределение на ползването е допустим и в случаите, когато съдружник притежава повече от половината от имуществото и може сам да разпредели това ползване. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, съдът намира за основателни, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 130 ГПК, вменява в задължение на съда да извърши проверка на допустимостта на иска. Ако при проверката бъде констатирано, че същият е недопустим, задължението на съда да върне исковата молба (чл. 130, изр. 1 ГПК) е безусловно само когато съответните недостатъци са безспорни. При съмнение съдът следва да посочи срок на ищеца за тяхното отстраняване, като само при неизпълнение на указанията исковата молба подлежи на връщане. Изпълнявайки това вменено от закона задължение първоинстанционния съд е изложил мотиви относно възприетата от него недопустимост на така предявеният иск. Спорно пред настоящата инстанция, както и пред първоинстанционния съд е наличието на правен интерес от търсената от ищеца защита на твърдяно нарушено членствено право, изразяващо се в неподаването на заявление за вписване на промени по партидата на ответното дружество - вписването на нов дружествен договор и отразяването на ищеца като съдружник в ответното дружество.

Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени с т.4 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на 3 дружеството. Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството - управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. С оглед действията или бездействията на органи на дружеството и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или членството му като цялостно комплексно право, съдружникът (акционерът) би могъл да предяви и осъдителен иск - напр.: чл. 181 ТЗ за изплащане на определен с решение на ОС дивидент, който отново е във връзка с чл. 71 ТЗ.

В конкретния случай ищецът твърди, че е придобил качеството на съдружник в ответното дружество, придобивайки при условията на чл.129, ал.1, предл.2 от ТЗ.

Релевирани са твърдения, че съобразно решението на ОСС същият е приет за съдружник, но поради бездействието на управителя на дружеството, на когото с решението на ОСС е възложено не е извършено заявяване и вписване на новия дружествен договор, както и на ищеца като съдружник. С оглед на това ищецът твърди, че са нарушени неговите членствени права в дружеството от бездействието на органа на управление – управителя.

Ето защо и предвид задължителните указания дадени по приложението на закона с цитираното тълкувателно решение настоящият състав намира, че предявеният иск е допустим. Правното основание на предявеният иск е чл. 71 ТЗ, тъй като ищецът като съдружник в търговско дружество е предявил иск за защита на членствените си права, нарушени от орган на дружеството (управителя), с който се цели органите на дружеството да се съобразят с действителните права на съдружника. Прехвърлянето на дружествените дялове е подлежащо на вписване обстоятелство по чл. 129, ал. 2 ТЗ, но то не е вписано поради бездействието на управителя да го заяви. Ето защо и предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът е обосновал правният с и интерес от предявяването и последващо уважаване на така предявеният осъдителен иск. В този см. определение № 130 от 20.02.2015 г., постановено по т.д. № 1 818/14 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС, с което съдът се произнесъл по допустимостта, нищожността и наличието на основания за допускане до касационен контрол на уважен от ВАС осъдителен иск за осъждане на дружество да заяви за вписване на промени, настъпили в ответното дружество, чрез приемането на нов съдружник.

Релевираните от първоинстанционния съд доводи, че ищецът разполага и други способи (свикване на ОСС и вземане на решение за задължаване на управителя да предприеме действия) не следва да бъдат споделени. Принципно правилно е твърдението на съда, че съдружникът може да поиска свикването на събрание на съдружниците, на което да бъде взето решение за задължаване на управителя, но с оглед наведените твърдения към настоящия момент и представените доказателства (решение на ОСС, с което управителят е задължен да заяви за вписване настъпилите промени) управителят е към момента е 4 упълномощен/задължен да извърши заявяването в ТРРЮЛНЦ. Липсва спор и че ОСС контролира дейността на управителя, както и че събранието на съдружниците може да прекрати мандатните правоотношения, но това са последици от други решения на събранието (взимане на решение за избор на нов управител и търсене на отговорност на същия), тъй като предвидената в чл.145 от ТЗ отговорност е само по отношение на действия, с които са причинени вреди на дружеството като субект, а не по отношение на нарушение на членствените права на отделен съдружник

По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени като делото се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.