Решение № 260006 от 29.01.2021, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И

Е № гр.Ловеч, 29.01.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публично заседание на единайсети януари през две хиляди и двайсет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.N 62/2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл.240,чл.79,чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „С.”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *** , представлявано от управителя К.Я., представлявано от Адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Х. и Спасов” с БУЛСТАТ ********, чрез адв.С.Х.-САК, против

„В. 2009”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от К.В.С., с посочено правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Предявени са претенции за връщане на заемни суми по два договора за заем.

Първият е договор от 25.01.2019г.,с падеж 08.02.2019г.,за сумата 20 000лв.,по който е извършено погасяване с 10 500лв. и се търси остатък от 9 500лв.,заедно с мораторна лихва в размер на 1322.08лв. Вторият е договор от 20.05.2019г.,с падеж 04.06.2019г.,за сумата 13 038 евро и мораторна лихва в размер на 2734.18лв. Ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за връщане изцяло и в уговорения срок на заемните суми. При условията на евентуалност-ако не се приеме наличие на договорно основание, моли ответникът да се осъди на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД да върне неоснователно получените суми, съгласно представените платежни документи. С исковата молба е отправено и искане за допускане на обезпечителни мерки по реда на чл.389 от ГПК.

Постъпи отговор от „В. 2009“ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя К.В.С., чрез пълномощник адв.М.Я.-АК-В.Търново.

Оспорва претенция по основание и размер и счита,че е неоснователна. Отрича да са съществували заемни правоотношения между двете дружества. Твърди,че е налице друга фактическа обстановка. Излага,че в действителност се касае за техни взаимоотношения с „BG Konstrukt GmbH („БГ Консулт“ООД) немско дружество, чийто управител е К.Я.- също и на ищцовото дружество. Освен родствени връзки между този управител и Ц. В. С.-съпруг на управителя на ответното дружество, ги свързват и партньорство в обща търговска дейност във връзка с монтажни дейности в чужбина, основно в Германия. Твърди,че дейността по осигуряване на работници и служители се е извършвала от „В. 2009“ООД, а осигуряването и сключването на договори с чуждестранните възложители–от немското дружество, собственост на К.Я.. Обяснява,че между двете дружества са сключени множество рамкови договори, в които „В. 2009“ООД е подизпълнител на договорените монтажни дейности. След изпълнение на сключените договори немското дружество е изпращало на „В. 2009“ООД сумите за изплащане на трудовите възнаграждения и осигурителните вноски по издадени фактури. Плащането често се е извършвало чрез банков превод от българското дружество на К.Я. по банковата сметка на ответника.

С оглед счетоводната отчетност по издадените от „В. 2009“ООД фактури, сумите, получавани от българското дружество, са били възстановявани към ищеца по банков път след изравняване на фактурираните труд и осигуровки. Като основание за тези преводи страните са договорили да се вписва “връщане или възстановяване на временна финансова помощ“. Твърди, че са налице множество такива преводи с идентично съдържание през последните години.

Развива, че от така превежданите суми в момента е блокирана сумата 70 000лв., която „В. 2009“ООД е осъдена да заплати във връзка с трудова злополука, настъпила при изпълнение на възложена от дружеството работа. В момента делото е във фаза на въззивно обжалване. Твърди,че половината от тази сума е предоставена на „В. 2009“ООД от ищцовото дружество по взаимна договореност.

Не им е известна причината „С.“ЕООД и „БГ К.“ООД- двете с управител К.Я., да трансферират средства помежду си и дали се касае за счетоводна политика. Твърди,че между трите дружества никога не са възниквали конфликти. Има доказателствени искания.

По реда на чл.372 от ГПК постъпи допълнителна искова молба от „С.“ЕООД, с която поддържа предявения иск. Оспорва твърдението на ответника за липса на заемни правоотношения помежду им. Твърди,че съществуват, че е извършено е реално предаване на заемната сума в посочените размери с преводни нареждания, които ответникът не е оспорил. Пояснява,че договорът за заем е неформален, възможно е да се сключи и в устна форма, поради което се счита за сключен от момента на предаване на сумата,а не от постигане на съгласието между страните. Не споделя изложените от ответника твърдения за действителните им отношения, за обвързаността с трето дружество и извършвани преводи във връзка с тези отношения.

Твърди,че в договорните отношения между „В. 2009“ООД и „БГ К.“ООД, „С.“ЕООД не фигурира и не е обвързано от съвместната им дейност. Претендираните с исковата молба суми са дължими по силата на заемните правоотношения,а излаганата от ответника фактическа обстановка не отговаря на истината. Оспорва представеното „Извлечение от Търговски регистър за актуалното състояние и регистрацията на „БГ Консулт ГмбХ“-Германия“, тъй като не представлява официален документ-липсва подпис, автор и т.н.Напомня, че удостоверения за актуално състояние на чуждестранни дружества се представя в оригинал на езика,на който са издадени, с поставен Апостил, преведено и легализирано от заклет преводач, съгласно изискванията за официален превод на документ на чужд език. Оспорва представената от ответника справка за дължими суми,тъй като няма нищо общо с отношенията им. Дори и да бъдат кредитирани,те доказват единствено,че ищецът много пъти преди е предоставял на ответника суми в заем. Моли да не се приема и приложената кореспонденция по електрона поща между ответника и германското дружество, тъй като ищецът не е обвързан с тези отношения. Оспорва истинността на Рамков договор от 03.01.2018г., Рамков договор от 30.01.2017г. и Договор от 04.05.2018г. между „В. 2009“ООД и „БГ К.“ООД-Германия,с твърдение,че не са подписани от законния представител на немското дружество - К.Я.. Моли ответникът да заяви ще се ползва ли от тези документи и ако е така ангажира съдебно-графологична експертиза в подкрепа на твърдението си. Оспорва и твърдението, че „С.“ЕООД се е задължило да предостави половината от запорираната сума от 70 000лв., представляваща обезщетение по трудова злополука. Отговорност по този случай има работодателят „В. 2009“ООД и „С.“ЕООД не е поемало задължение във връзка с тази сума. Затова моли да не се приемат документите, касаещи отношенията на ответника с третото лице И. И. Й.. Моли да не се допускат и исканите свидетели,тъй като не е ясно какви обстоятелства ще се установяват с тях. Противопоставя се и на назначаването на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като с поставените въпроси няма да се установят относими към спора факти.

В указания срок по чл.373 от ГПК не постъпи допълнителен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от управителя К.Я.-лично и с пълномощник адв.С.Х.-САК, като поддържат иск и молят да се уважи. Пълномощникът представя писмени бележки.

Ответникът се представлява от управителя К.В.С., чрез пълномощник адв.М.Я.-АК-В.Търново. Оспорват исковата молба и поддържат отговора.

С Определение №320/09.07.2020г. съдът остави без уважение искането по чл.389,във вр.с чл.397,ал.1,т.2 от ГПК. С Определение №233/16.10.2020г., АС-Велико Търново,по ч.т.д.№ 267/2020г. отмени определението и допусна обезпечение на иска чрез запор на банкови сметки на ответника, при внасяне на парична гаранция в размер на 3500лв. След внасяне на гаранцията е издадена и Обезпечителна заповед от 16.10.2020г.

Въз основа на събраните по делото доказателства и становищата на страните,преценени по отделно и в съвкупност съдът, намира за установено следното:

По допустимостта.

В определението по чл.374 от ТЗ съдът прие, че е сезиран с осъдителен иск и с оглед твърдението на ищеца,че има неизпълнено изискуемо парично притезание към ответника, което последният не изпълнява и оспорването му от страна на ответника, е налице е правен интерес от предявяване на настоящите искове, т.е. исковете са допустими. Няма основание за отстъпление от приетата допустимост на исковете.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не оспорват преводите по представените от ищеца платежни нареждания.

От тях съдът приема за установено,че на 25.01.2019г. е извършен банков превод с наредител „С.“ЕООД, а получател „В. 2009“ООД, на сумата 20 000лв.

Като основание на превода е вписано „временна финансова помощ“. Приложено е платежно нареждане от 08.02.2019г. за извършен превод от „В. 2009“ООД в полза на „С.“ЕООД, на сумата 10 500лв., с вписано основание „връщане на временна финансова помощ“.

С платежно нареждане от 20.05.2019г. е извършен превод от „С.“ЕООД в полза на „В. 2009“ООД на сумата 13 038 евро, с основание „временна финансова помощ“.

С тези документи ищецът твърди,че са обективирани два договора за заем между дружествата и че са настъпили уговорените падежи- 14 дни след преводите. Признава,че по първия договор има частично погасяване със сумата 10 500лв. и се дължи остатък от 9 500лв. претендира и мораторна лихва с начало от 09.02.2019г. до подаване на исковата молба-24.06.2020г. в размер на 1322.08лв. Твърди,че въпреки настъпилия на 03.06.2019г. падеж по втория договор, не е извършено плащане и е дължима цялата сума,заедно със законна лихва с начало от 04.06.2019г.до подаване на исковата молба-24.06.2020г., в размер на 2734.18лв. Претендира и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

От своя страна ответникът отрича да са съществували заемни правоотношения между двете дружества. Твърди,че в действителност тези преводи обективират взаимоотношения на „В.“ООД с „BG Konstrukt GmbH („БГ Консулт“ООД)- немско дружество,чийто управител е К.Я.- управител и на ищцовото дружество. Твърди,че имат установено партньорство във връзка с монтажни дейности в чужбина. Търговската дейност по осигуряване на работници и служители се е извършвала от „В. 2009“ООД,а осигуряването и сключването на договори с чуждестранните възложители –от немското дружество,собственост на К.Я.. Обяснява,че между двете дружества са сключени множество рамкови договори,в които „В. 2009“ООД е подизпълнител на договорените монтажни дейности. След изпълнение на сключените договори немското дружество е изпращало на „В. 2009“ООД сумите за изплащане на трудовите възнаграждения и осигурителните вноски по издадени фактури.

Плащането често се е извършвало чрез банков превод от българското дружество на К.Я. по банковата сметка на ответника. С оглед счетоводната отчетност по издадените от „В. 2009“ООД фактури, сумите, получавани от българското дружество са били възстановявани към ищеца по банков път след изравняване на фактурираните труд и осигуровки. Като основание за тези преводи страните са договорили да се вписва “връщане или възстановяване на временна финансова помощ“. Твърди, че са налице множество такива преводи с идентично съдържание през последните години. Твърди, че от така превежданите суми в момента е блокирана сумата 70 000лв., която „В. 2009“ООД е осъдена да заплати във връзка с трудова злополука, настъпила при изпълнение на възложена от дружеството работа.

За доказване на тезата си ответникът прилага 3 документа, озаглавени Рамков договор, от дати - 03.01.2018г.,

30.01.2017г. и от 04.05.2018г.,сключени между от „БГ Консулт“ООД-„възложител“ и „В.

2009“ООД-изпълнител, с предмет извършване на „комплектовъчни работи-сглобяване на метални рафтове“. Във всеки договор са посочени държавите и периодите (2017г.-2019г.), в които са извършени работите. Уговорено е, че окончателното уреждане на сметките се осъществява в рамките на 7 дни.

Предмет на допуснатата съдебно-графологична експертиза е автентичността на подписите, положени в графата „Auftraggeber„. Ищецът отрича да са положени от управителя К.Я..

Вещото лице Сл.П. изготви заключението си анализирайки представените от ответника копия на договорите. Заключението му е, че Рамков договор от 03.01.2018г. и Рамков договор от 30.01.2017г. са подписани от К.Я.. За Рамков договор от 04.05.2018г. не може да установи чий е подписът в графата „Auftraggeber„. В съдебното заседание на 11.01.2021г. при представяне на експертизата вещото лице поясни,че по принцип работи върху оригинали,а не копия на документи. При проверката си е установил,че по двата посочени по-горе договора не е копиран подпис на Я.,а са положени два различни,но автентични негови подписи. Подробно описа констатациите, въз основа на който е изготвил заключението си.