Решение № 221 от 08.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000257 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 срещу решение №14/17.01.2022 г. по т.д.217/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на ХР. М. ХР. с ЕГН ********** от гр.Варна, жк Вл.Варненчик бл.20 вх.19 ет.1 ап.3, сумата от 60 000лв., частичен иск от 200 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2018г. на кръстовището на бул.Сливница и бул.Република в гр.Варна, по вина на Ж Г И като водач на 17 автобус, собственост на „Градски транспорт“ гр. Варна, превозващ пътници, марка Соларис, модел Урбино с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 111170024464029, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2018г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя, като е спазен срока за повече от 15 дни работни дни от получаване на поканата на 27.04.2018г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на 18.05.2018г.) до окончателното й плащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като по гр.д.12701/2019 г. по описа на ВРС, съдът в мотивите е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лева, която сума доброволно е заплатена от застрахователя, поради което по отношение на този размер е формирана сила на пресъдено нещо, което се явява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на настоящата претенция и налага обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото. В условията на евентуалност се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената 1 съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за намаляване на обезщетението.

Насрещната страна ХР. М. ХР. от гр.Варна е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ХР. М. ХР. от гр.Варна, с която срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК 121076907 със седалище гр.София е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 лв., частичен иск от 200 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2018 г. на кръстовището на бул.Сливница и бул.Република в гр.Варна, по вина на Ж Г И като водач на автобус, собственост на „Градски транспорт“ гр.

Варна, превозващ пътници, марка Соларис, модел Урбино с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 111170024464029, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2018 г. до окончателното й плащане.

С влязло в законна сила на 06.08.2020 г. решение №3032/10.07.2020 г., постановено по гр.д. №12701/2019 г. по описа на ВРС, „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е осъдено да заплати на ХР.

М. ХР. сумата от 1250 лв., представляваща частичен иск от 200000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания от причинените травматични увреждания, вследствие на настъпилото на 05.03.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането. В мотивите на решението по гр.д. №12701/2019 г. е прието, че сумата от 40 000 лева справедливо обезщетява претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, т.е. мотивите на решението не са източник на сила на пресъдено нещо. Съгласно задължителните разяснения по т.2 на ТР №3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо. Установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право ще се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, като произтичащо от същото право на обезщетение, но разпростирането на силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти в случая не засяга последващата преценката на съда по критерия на чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението по размер и справедливостта като източник на тази преценка. Недопустимо е в последващия исков процес - за остатъка от обезщетение на неимуществени вреди, да се пререшават въпросите дали същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация, но въпросът дали с присъденото по частичния иск обезщетение пострадалото лице е частично или напълно обезщетено, предполагащ формиране на изводи за определяне размер на обезщетението по справедливост по правилото на чл. 52 ЗЗД, е такъв, на който следва да се даде отговор с решението по същество по иска за останалата, непредявена с частичния иск част от вземането.

С предявяването на частичен иск, ищецът е въвел като предмет на делото само част 2 от спорното субективно материално право. При парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която в случая съответства и предметът на влязлото в сила осъдително решение №3032/10.07.2020 г., постановено по гр.д.

№12701/2019 г. по описа на ВРС. Ищецът не е имал правен интерес да го обжалва, след като частичният му иск е бил уважени изцяло в предявения размер и след като съдът е признал основанието му. При посочване в дипозитива на влязло в сила решение между същите страни, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди от деликт са по предявени частични искове, мотивите на съда за справедлив размер на обезщетенията, независимо дали те са в размер на предявените съобразно петитума по частичните искове или ги надвишават, не формират сила на пресъдено нещо. При последващо предявяване на иск за обезщетение на неимуществени вреди на същото основание сезираният съд е длъжен да съобразява единствено размера на вече присъденото, т. е. доколко ищецът е вече обезщетен за претърпените вреди.

Ето защо съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за недопустимост на обжалваното решение.

От приложеното по делото н.а.х.д.№ 4357/2018 г. по описа на Варненски районен съд се установява, че с решение № 1715/23.10.2018 г., Ж Г И е признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства…“ като по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ХР. М. ХР., изразяващи се в : 1. Многофрагментно счупване на лява (диафиза) бедрената кост, закрито в ляво, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. 2. Счупване на вътрешния малеол на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца; 3. Счупване на външния малеол на дясна подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца; 4. Счупване с изкълчване (фрактура-луксация) на дясното ходило, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по[1]малък от 3-4 месеца, с което е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, какъвто характер има и решението по чл.78а от НК по н.а.х.д.№ 4357/2018 г. по описа на Варненски районен съд, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и причинените на пострадалия травматични увреждания.

Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, в който обхват въззивният съд определя и спорните по делото въпроси.

След анализ на събраните доказателства по делото се установи, че в резултат на произшествието, ищецът е получил счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито в ляво, счупване на вътрешния медиален малеолус, в ляво, счупване на външен латерален малуолус, в дясно, счупване на тилуса, в дясно. На 07.03.2018 г. е извършено открито намествана с вътрешна фиксация на фрактура – фемур с остеосинтезен материал 3 реконструктивен бедрен пирон; открито наместване с вътрешна фиксация на десен талус с 2 канюлирани винта и титаника, синтеза на фибуларния малеол на десен глезен, репозиция и остеосинтеза на табиалния малеол на лява глезенна става, както и гипсови имобилизации.

След преглед от ортопед-травматолог 23.05.2018 г., е констатирано общо увредено състояние, болки и ограничени движения в областта на травмите, което е наложило терапия – лечение с ултразвук, аналитична лечебна физкултура, лечение с инфрачервени и видими лъчи. На

19.10.2018 г. в отделение по Ортопедия и травматология на болница „Еврохоспитал“ ООД гр.Варна, е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула на дясна глезенна става. На 01.11.2019 г., в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна, чрез латерален достъп на бедрото (ляво) и медиален на глезенната става е достигнато до имплантите, които са отстранени. С Експертно решение № 1485 от 13.05.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна на ищеца е определена трайна загуба на работоспособност – 50 % с водеща диагноза : Счупване на тялото (диафиза) на бедрена кост.

Според вещото лице по извършената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, получените увреждания в своята съвкупност не позволяват ходене, докато не се види костно срастване на бедрената фрактура или фрактурата на талуса.