Определение № 5678 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5678 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502023 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД срещу определение № 49159/27.11.2025г., постановено по гр.д. № 15323/2024 г. на СРС, 39 състав, с което съда е уважил искането по чл. 248 ГПК на ответника за изменение на решение № 7275/24.04.2025г. в частта за разноските, като е приел за основателно възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и е счел, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение на ищеца е по 360 лв. с ДДС за исковото и за заповедното производства и поради частичната основателност на предявените искове е присъдил разноски на ищеца в размер на 488 лв.

Жалбоподателят счита, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и неправилно и моли въззивния съд да го отмени.

Ответникът по частната жалба Ю.А.Б. не е депозирал становище по частната жалба в срока по чл. 276 ал.1 от ГПК.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя и ответника по жалбите доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 15323/2024 г. по описа на СРС, 39 състав е образувано по обективно съединени искове по чл. 422 ГПК, предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу Ю.А.Б. за признаване на установено, че ответникът дължи суми за главница, лихва и неустойки по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, сключени с мобилния 1 оператор, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14690/2023г. по описа на СРС, 39 състав.

С решение № 7275/24.04.2025 г. по гр.д. № 15323/2024 г. на СРС, 39 състав районният съд е уважил частично исковете /предявената искова претенция в размер на 463,41 лв. е уважена за сумата от 165,07 лв. и е отхвърлена за сумата от 298,34 лв./ и е осъдил Ю.А.Б. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 1036,50 лв. – разноски за исковото и заповедното заповедното производства, от които по 480 лв. адвокатско възнаграждение по всяко от двете производства.

Ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като с обжалваното определение № 49159/27.11.2025г. по гр.д. № 15323/2024 г. районният съд е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил адвокатското възнаграждение на ищеца от по 480 лв. с ДДС на по 360 лв. с ДДС за двете производства и е изменил решението в частта за разноските, като е отменил същото в тази част за сумата над 488 лв. до 1036,50 лв., представляваща разноски за исковото и за заповедното производство съразмерно на уважените искове. частта по чл. 248 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно, като на основание чл. 278, ал. 4 вр. с чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районния съд.

За пълнота следва да се добави и следното:

С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че 2 наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС,II Т.О.

В разглеждания случай районният съдия правилно е съобразил актуалната практика на СЕС, както и вида и обема на осъществената правна защита в заповедното и исковото производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и размера на исковите претенции. Разноските са разпределени правило съобразно изхода на делото. Ето защо съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в размерите по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /по 480 лв. с ДДС.

Предвид изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД срещу определение № 49159/27.11.2025г., постановено по гр.д. № 15323/2024 г. на СРС, 39 състав, с което съда е уважил искането по чл. 248 ГПК на ответника Ю.А.Б. за изменение на решение № 7275/24.04.2025г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3