Определение № 38185 от 13.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38185 гр. София, 13.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110139421 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

233829/03.07.2025 г., с клеймо от 27.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 263075/01.08.2025 г. с клеймо от 29.07.2025 г. от З. С. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* срещу *********, със седалище и адрес:

**********, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато за установено, че не дължи на ответника следните суми: главница в размер на 1212 лева и начислена законна лихва към нея, дължими по договор за кредитна карта „Транскарт" от 02.11.2006 г., сключен между ********** като издател и ищеца З. С. Я. като кредитополучател/картоползвател, които вземания са прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г., тъй като е погасена по давност, на основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че след справка в ЦКР ищецът установил, че съществува непогасено задължение, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 02.11.2006г., сключен с **********. Твърди, че тези вземания са придобити от ответника въз основа на договор за цесия от 04.03.2013 г. Твърди, че вземанията са погасени по давност.

В допълнителна молба уточнява, че правен интерес от предявяване на настоящия иск извежда от това, че служители на ответника непрекъснато я търсели по телефона, както и че нейното име фигурира в ЦКР, което е предпоставка при последващо отпускане на кредит, защото не е погасила стария си кредит. Посочва, че при евентуални уважаване на иска ще бъдат 1 предприети действия за заличаване в ЦКР.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Претендира разноски в производството. Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.

Справка за кредитна задлъжнялото; 2. Уведомление за цесия к информация към него;

Моли съда да задължи ответника да предостави намиращия се в него Договор за издаване на кредитна карта от 02;11.2006г., сключен между З. С. Я. с ЕГН ********** и ********, както и Договор за цесия от 04.03.2013 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава озаглавен отговор на искова молба.

Не оспорва, че вземането на кредитора произтича от договор за кредитна карта, сключен на 02.11.2006г. между ищеца и *****, вземането по който е прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на ******* с договор за цесия от дата 04.03.2013г.

Поддържа, че фигурирането на задължението в Централен кредитен регистър не обосновава правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство.

Твърди, че подаването на информация в Централния кредитен регистър на БНБ представлява нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър. Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на ищеца, както и не представлява действие, насочено към принудително изпълнение на вземането. Релевира съображения, че процесните вземания съставляват естествени задължения и изтичането на давностен срок не е свързано с валидността и дължимостта им, а се отнася до възможността кредиторът да търси изпълнение.

Счита, че искът е недопустим, тъй като фигурирането в ЦКР не е предпоставка за водене на настоящото дело. Липсва правен интерес. Цитира съдебна практика, съгласно която след като няма издаден ИЛ и предприети действия, а неотписване на вземането от информационната система на кредитора не обуславя необходимост длъжникът да предяви ОУИ. Твърди, че давността е институт, който погасява правото на принудително изпълнение, но не и самото вземане. За ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото дело. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е допустимо, то той го признава. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

2

Ищецът се представлява от адвокат С. Н. Г. със съдебен адрес за призоваване: ********, тел. *********.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Материалният интерес е сумата от 1212 лева, поради което дължимата държавна такса е 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 263075/01.08.2025 г. (л.17 от делото)

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за доклад по чл.146 ГПК.

По доказателства

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Не е основателно искането по чл.190 ГПК, тъй като негова е тежестта да установи съществуване на вземането. Ето защо ищецът няма интерес да иска това действие.

Без уважение следва да бъдат оставено искането на ищеца за задължаване на ответника да представи Договор за издаване на кредитна карта от 02.11.2006г., сключен между З. С. Я. с ЕГН ********** и *******, както и Договор за цесия от 04.03.2013 г., доколкото това искане е насочено към установяване на обстоятелства, които съгласно изричните изявления на ответника, не са спорни между страните.

Предварителни въпроси

Въпреки, че искът е установителен, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие 3

(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата 06.10.2024 година от 10.15 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 233829/03.07.2025 г., с клеймо от 27.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 263075/01.08.2025 г. с клеймо от 29.07.2025 г. от З.

С. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* срещу *********, със седалище и адрес: **********, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато за установено, че не дължи на ответника следните суми: главница в размер на 1212 лева и начислена законна лихва към нея, дължими по договор за кредитна карта „Транскарт" от 02.11.2006 г., сключен между ********** като издател и ищеца З. С. Я. като кредитополучател/картоползвател, които вземания са прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г., тъй като е погасена по давност, на основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че след справка в ЦКР ищецът установил, че съществува непогасено задължение, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 02.11.2006г., сключен с **********. Твърди, че тези вземания са придобити от ответника въз основа на договор за цесия от 04.03.2013 г. Твърди, че вземанията са погасени по давност.

В допълнителна молба уточнява, че правен интерес от предявяване на настоящия иск извежда от това, че служители на ответника непрекъснато я търсели по телефона, както и че нейното име фигурира в ЦКР, което е предпоставка при последващо отпускане на 4 кредит, защото не е погасила стария си кредит. Посочва, че при евентуални уважаване на иска ще бъдат предприети действия за заличаване в ЦКР.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава озаглавен отговор на искова молба.

Не оспорва, че вземането на кредитора произтича от договор за кредитна карта, сключен на 02.11.2006г. между ищеца и *****, вземането по който е прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на ******* с договор за цесия от дата 04.03.2013г.

Поддържа, че фигурирането на задължението в Централен кредитен регистър не обосновава правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство.

Твърди, че подаването на информация в Централния кредитен регистър на БНБ представлява нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър. Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на ищеца, както и не представлява действие, насочено към принудително изпълнение на вземането. Релевира съображения, че процесните вземания съставляват естествени задължения и изтичането на давностен срок не е свързано с валидността и дължимостта им, а се отнася до възможността кредиторът да търси изпълнение.

Счита, че искът е недопустим, тъй като фигурирането в ЦКР не е предпоставка за водене на настоящото дело. Липсва правен интерес. Цитира съдебна практика, съгласно която след като няма издаден ИЛ и предприети действия, а неотписване на вземането от информационната система на кредитора не обуславя необходимост длъжникът да предяви ОУИ. Твърди, че давността е институт, който погасява правото на принудително изпълнение, но не и самото вземане. За ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото дело. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е допустимо, то той го признава.

Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника: