Решение № 1978 от 06.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 802/2018
- Вид
- Решение № 1978
- Подписан
- 06.11.2019
- В сила
- 21.01.2021
- Състав
- РУМЯНА АНТОНОВА СПАСОВА-КЕЖОВА
Цитирани разпоредби
- § 2, ал. 1 · Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 35, ал. 1, т. 1 · Закон за здравното осигуряване
- чл. 52 · Конституция на Република България
- чл. 52, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 22 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Р.
СПАСОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 802 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът УМБАЛ „Ц.Й.-И. твърди, че между страните има сключени договори – договор № 22-2495 от 24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 22-4825 от 24.02.2015 г. за извършване на процедури. Срокът на действие на договорите е срокът на действие на НРД за МД за 2015 г. и са в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД. Твърди, че съгласно договорите ищецът се задължава да оказва болнична помощ на здравноосигурени лица, а НЗОК се задължава да изплаща договорената сума за извършена и отчетена болнична помощ от изпълнителя по договорите – УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД, съгласно Постановление № 94/24.04.2014 г. на МС по „Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ по Приложение № 2А към чл. 2 и по Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2Б към чл. 2. Посочва, че по двата договора ответникът се е задължил за заплаща определените с Договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г. между НЗОК и БЛС обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ. Твърди, че в договорите страните са уговорени условията, при които се заплаща оказаната болнична помощ и извършените процедури. Поставено е изискването извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, съответно по процедури да е отчетена в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на БМП“ по първия договор и в Приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствената терапия при злокачествени заболявания за болнична медицинска помощ“ по втория договор. Твърди, че по договор № 22-2495 от 24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 22-4825 от 24.02.2015 г. за извършване на процедури, НЗОК не е заплатила на УМБАЛ „Ц.Й. – И.“ ЕАД за периода от месец март 2015 г. до месец декември 2015 г. извършени и отчетени медицински дейности над определените стойности по Приложения № 2 на договорите. Твърди, че от УМБАЛ „Ц.Й. – И.“ ЕАД има извършени и подадени в Персонална информационна система на НЗОК ежедневни електронни отчети за медицински дейности, медицински изделия и интензивни процедури № 10 за исковия период, включително и за тези дейности над определените стойности по Приложения № 2. Общата стойност на извършената, отчетена и незаплатена медицинска дейност над определените стойности по Приложения № 2 на договорите е в размер на 822 067 лева, от която сумата 112 888 лева за вложени материали, 705 304 лева за изпълнени клинични пътеки и 3 875 лева за изпълнение процедури № 10. Твърди, че описаните медицински дейности са заявени за заплащане с писмо до СЗОК от 17.02.2016 г. и писмо до МЗ, НС на НЗОК и до управителя на НЗОК с писмо от 15.02.2016 г. и писмо от 12.01.2018 г. С писмо на СЗОК от 15.02.2018 г. бил уведомен, че претендираните за заплащане суми няма да бъдат изплатени поради наличие на основания за неизплащане, установено в чл.
21, ал. 7 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г., т.е. стойностите по финансово отчетните документи не следва да надвишават размера на определените по ал. 1 и ал. 5 стойности, отразени в Приложение № 2 към индивидуалния договор. Посочва, че със същото писмо били върнати обратно представените за заплащане 14 бр. фактури.
Счита, че разпоредбата на чл. 40 от договора за болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2495 от 24.02.2015 г., както и разпоредбата на чл. 37 от договор № 22-4825 от 24.02.2015 г. за извършване на процедури, с които са въведени стойности, в рамките на които е следвало да се заплаща на УМБАЛ „Ц.Й.
– И.“ ЕАД оказаната медицинска помощ на здравноосигурени лица, са нищожни, поради противоречие с правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ, прогласено в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Посочва, че клаузите са в нарушение и на задължението на НЗОК да заплати оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица, съгласно чл. 45 и чл. 47 ЗЗО, и съответното на това задължение право на лечебното заведение, оказало медицинска помощ на здравноосигурени лица, да получи заплащане от НЗОК на основание индивидуалните договори. Поддържа, че обемът на предоставената медицинска помощ не може да бъде ограничаван нито от подзаконов нормативен акт, нито от индивидуалния договор, чиито клаузи се базират на Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Посочва, че ограничаване обема на оказаната медицинска помощ или така наречия „лимит“ е установен с Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Това решение е прогласено за нищожно по адм.д. № 7527/2015 г. на Административен съд – София град, което е оставено в сила с решение № 493 от 12.01.2018 г. по адм.д. № 11702/2016 г. на Върховния административен съд. Твърди, че въвеждането на „лимит“ за заплащане на медицинската помощ, оказвана от ищеца, би довело до положение лечебното заведение да не може да откаже медицинска помощ на здравноосигурените лица, но да е задължено да прави това за своя сметка.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което ответникът да заплати сумата 822 067 лева главница и суми за мораторна лихва, както следва: за вземането за месец март 2015 г. по клинични пътеки в размер на 12 349,83 лева за периода от 01.05.2015 г. до 25.04.2018 г.; за вземането за месец април 2015 г. по клинични пътеки в размер на 74 812,20 лева за периода от 01.06.2015 г. до 25.04.2018 г., по процедури № 10 в размер на 1 141,64 лева за периода от 01.06.2015 г. до 25.04.2018 г., за вложени медицински изделия в размер на 3 626,71 лева за периода от 01.06.2015 г. до 25.04.2018 г.; за вземането за месец май 2015 г. по клинични пътеки в размер на 52 858,91 лева за периода от 01.07.2015 г. до 25.04.2018 г., за вложени медицински изделия в размер на 7 717,10 лева за периода от 01.07.2015 г. до 25.04.2018 г.; за вземането за месец юни 2015 г. по клинични пътеки в размер на 18 787,88 лева за периода от 01.08.2015 г. до 25.04.2018 г., за вложени медицински изделия в размер на 1 182,71 лева за периода от 01.08.2015 г. до 25.04.2018 г.; за вземането за месец юли 2015 г. по клинични пътеки в размер на 693,77 лева за периода от 01.09.2015 г. до 25.04.2018 г.; за вземането за месец август 2015 г. по клинични пътеки в размер на 16 755,05 лева за периода от 01.10.2015 г. до 25.04.2018 г., за вложени медицински изделия в размер на 563,02 лева за периода от 01.10.2015 г. до 25.04.2018 г.; за вземането за месец ноември 2015 г. по клинични пътеки в размер на 21 005,54 лева за периода от 01.01.2016 г. до 25.04.2018 г., за вложени медицински изделия в размер на 15 795,41 лева за периода от 01.01.2016 г. до 25.04.2018 г. и за вземането за месец декември 2015 г. по клинични пътеки в размер на 474,96 лева за периода от 01.02.2016 г. до 25.04.2018 г. Претендира законна лихва, считано от 26.04.2018 г. – датата, последваща датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане на задълженията.
Претендира разноски. С молба уточнение, във връзка с дадени указания от съда, ищецът уточнява какво конкретно включват вземанията за всеки един от периодите и издадените фактури във връзка с тях. С допълнителна искова молба ищецът оспорва направените възражения за недължимост на претендираните суми, както и твърдението, че не са удостоверени с първични документи. Посочва, че болницата е фактурирала и представила на СЗОК/НЗОК 14 бр. фактури за извършената надлимитна медицинска дейност през периода 01.03.2015 г. – 31.12.2015 г. на обща стойност 822 067 лева. Твърди, че многократно болницата е изпращала писма до НЗОК/СЗОК и са водени разговори относно причините за надхвърляне по дейности на стойностите, определени предварително от СЗОК в Приложение № 2 на процесните договори. Уточнява, че претенцията му е за извършена, отчетена и незаплатена надлимитна медицинска дейност.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договорите, както и отчитане на извършената дейност от ищеца със съответните финансово-отчетни документи в рамките на описаното Приложение № 2. Посочва, че съгласно чл. 11 от НРД за медицинските дейности 2015 г. финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл. 1, ал. 2 ЗБНЗОК за 2015 г. и е на обща стойност 2 695 080 хил. лв. Годишната обща стойност на разходите за болнична медицинска помощ за 2015 г. се определя по правила, регламентирани в чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК 2015 г., като тези стойности не се определят от Надзорния съвет на НЗОК. Посочва, че в задължителното решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията на универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса, без да се нарушават принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО за свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по определен вид, обхват и обем. Именно този законно определен размер на финансовите средства намира израз в стойностите по Приложение 2 към договорите, което е в съгласие с цялата относима нормативна уредба. Нормативен акт, който регламентира заплащането на медицинската помощ през процесния период е ПМС № 94/24.04.2014 г. и ПМС № 57/16.03.3015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Поддържа, че процесните фактури и спецификации към тях, съдържащи стойности над определените по Приложение 2 от двата договора, основателно не са приети за плащане от РЗОК София, с оглед на относимия текст, че „стойностите по финансовоотчетните документи по чл. 18, 19 и 20 не следва да надвишават размера на определените по ал. 1 и 5 стойности на изпълнителя на БМП, определени в Приложение № 2 към индивидуалния договор“. Оспорва възраженията на ищеца, че определените стойности по Приложение № 2 за 2015 г. са нищожни. Посочва, че НЗОК не определя стойности, а утвърждава такива, определени по Правилата, съгласно посочените по-горе регламентирани в споменатите ПМС. Правомощията на Надзорния съвет са очертани в чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г. и в конкретния случай не е налице излизане извън тези правомощия. Счита, че съгласно нормативната уредба, действаща за процесния период месец март – месец декември 2015 г. /без искова претенция за м. септември и м. октомври 2015 г./, липсва правно основание за заплащане от страна на НЗОК на недоговорени в Приложение № 2 към индивидуалните договори годишни, респективно – месечни стойности. Твърди, че наведените доводи на ищеца относно задължението на болницата да оказва болнична помощ на всички нуждаещи се здравноосигурени лица, независимо от определените по договор с НЗОК стойности, са неоснователни. Посочва, че не са приложени доказателства, които да доказват задължение на НЗОК да заплати медицинска дейност и медицински изделия над определените с договора стойности. Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които основава претенциите си ищеца не отговорят на действителното положение, установено в договора и допълнителните споразумения към него, както и действащото по време на процесния период законодателство. С оглед изложеното иска да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа наведените доводи за неоснователност на исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпечатката съдържа 18 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d2245a0-0531-4945-9ae6-07f6d1c3d522