Решение № 57 от 26.03.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Монтана, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241630200299 по описа за 2024 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0996-000084/24.01.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана е наложено на П. Г. Г. от с.з, обл.Монтана административно наказание - глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление административно наказания моли да бъде отменено изцяло, поради липса на вина от негова страна.

Поддържа, че автомобилът му е предоставен за ползване от свид.МКД, който го уверил, че автомобила е с „изрядни документи“ и едва при проверката разбрал, че същият е със служебно прекратена регистрация. Пълномощникът му поддържа, че деянието не е осъществено от субективна страна, липсва умисъл за извършването му, поради което следва да бъде отменено изцяло, издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, а по същество и за основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния 14- дневен срок от връчването и от лице имащо правен интерес и правна възможност от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

При извършена проверка на 27.09.2023г., около 09.50 часа, в Община Монтана, на път втори клас ІІ-81, при язовир „Чернила“, жалбоподателя управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ОВ ХХХХ АМ, собственост на РБМ от с.БИ, обл.Л, като при извършената справка с ОДЧ ОДМВР Монтана се установява, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на 25.07.2023г., т.е. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

За установеното нарушение бил съставен АУАН, номер 0615851 от 27.09.2023г., от св. И. К. И. и в присъствието на св. К. И.в К. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено на основание Постановление на РП Монтана от 08.01.2023г. за отказ от образуване на досъдебно производство, от административно наказващия орган – Началника на РУ в ОДМВР Монтана, оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което са наложени на нарушителя административни наказания на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд показания депозират свидетелите И. К. И., К. И.в К. и МКД. Първите двама са служители на РУ Монтана и разпитани поддържат, че при проверката установили, че жалбоподателя управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. Заявява, че от извършената справка с ОДЧ установили също, че собственик по регистрация на автомобила било друго лице, а не жалбоподателя. Последният само управлявал автомобила. В подкрепа на последното са и показанията на свид.Д, който твърди, че предоставил автомобила на жалбоподателя, за да си свърши работа в гр.Монтана, като последният го попитал дали всичко по автомобила е наред и той го уверил, че „колата е изрядна“. Д поддържа, че взел автомобила от едни момчета от Врачанско, като се разбрали до месец време да го „прехвърлят“, 2 но към момента не бил прехвърлен.

Кореспондиращи с горните свидетелски показания, са твърденията в жалбата, както и приложените писмени доказателства в хода на съдебното следствие. От приложеното постановление на РП Монтана за отказ да се образува наказателно производство, прокурорът е приел в мотивите, че от субективна страна деянието не е осъществено, тъй като деецът следва да е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано и макар деянието да е осъществено от обективна страна, то липсва умисъл като форма на вина.

Нарушението по убеждение на съдебния състав, предвид събраните и проверени доказателства, е безспорно установено от обективна страна и по тези факти няма спор между страните.

От субективна страна, следва да е налице вина, която може да бъде проявена в две форми – умисъл и непредпазливост. За конкретното нарушение формата на вината е умисъл – извършителят следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал общественоопасните му последици и да е искал тяхното настъпване.

В случая не се установява виновно поведение на жалбоподателя, което се установи по несъмнен начин от събраните доказателства в производството.

По категоричен начин се установява, че автомобила е собственост по регистрация на друго лице, което е отразено както в АУАН, така и в НП, а именно на РБМ от с.БИ, както и че е предоставен само за ползване на жалбоподателя от свид.МД с уточнението от страна на последния, че „колата е изрядна“. Нито свидетелят Д, нито жалбоподателя са съзнавали, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП.

Жалбоподателят е попитал изрично свидетеля дали автомобила е с изрядни документи и при получаване на утвърдителен отговор от негова страна, той е управлявал автомобила, като не е имал умисъл да извърши нарушение.

В процеса по установяване на нарушението и определяне отговорността на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с 3 нарушителя”, като съгласно ал.2 „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”

Наказващият орган не е установил с категоричност вината на нарушителя, не е обсъдил събраните в хода на административно наказателното производство доказателства, не е извършил проверка на спорните факти и обстоятелства, не е взел предвид изложените твърдения и не е обсъдил същите преди издаване на наказателното постановление, което е съществено нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Липсата на виновно поведение на нарушителя, води до несъставомерност на административното нарушение – не е установена по безспорен начин вината на лицето, поради което не е осъществено от субективна страна.

Издаденото, въз основа на АУАН, наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не е установено по несъмнен начин, с годни доказателствени средства, нарушение на цитираната разпоредба и вината на санкционираното лице.

Допуснатото нарушение на закона от административнонаказващия орган при издаването на наказателното постановление не може да бъде санирано със съдебното решение. Наказателното постановление няма абсолютна доказателствена стойност и съдът, в производството по ЗАНН, в рамките на своята компетентност, упражнява контрол за законосъобразност върху атакувания с жалбата административен акт.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

На основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0996-000084/24.01.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана, с което на П. Г. Г. с посочен адрес в с.з, обл.Монтана и ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява 4

МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП ИЗЦЯЛО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – гр.Монтана в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5