Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4032 от 27.08.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 1072/2026
Вид
Определение № 4032
Подписан
27.08.2026
Състав
Яница Събева-Ченалова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4032

Стара Загора, 27.08.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Яница Събева-Ченалова административно дело № 1072/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Д. Г. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000848/23.07.2026 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 06.08.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 19.08.2026 г. с изложени доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, основано на следните обстоятелства: жалбоподателят работи по две трудови правоотношения, живее в източната част на [населено място], а местоработата му е отдалечена в южната част на града на [улица]на трисменен режим и със задължения за явяване при аварии, второто правоотношение е като личен асистент, а същевременно има дете за 6 години, което води на детска градина и спорт. Натрупването на много ежедневни задължения, свързани с придвижване и грижи за други лица налага управление на автомобил и ще е трудно да се осъществи само с обществен транспорт. На тези основания моли да се спре предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка до влизане в сила на окончателен съдебен акт по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е неоснователно.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди се основава на твърдения за неудобства на жалбоподателя в ежедневието – придвижване до работното място и обратно и полагане на грижи за малолетно дете.

Описаните неудобства от организационен и личен характер са обичайни и не разкриват обстоятелства, които да сочат на надделяващ личен интерес над обществения такъв, защитен с предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка. От представените документи за двете трудови правоотношения и посочения в жалбата адрес е видно, че всички са в рамките на едно населено място, а адресът на жалбоподателя и местоработата по втория трудов договор са много близо – в рамките на един квартал. Не се установява пътуване на голямо разстояние, нито първото работно място да предполага задължителна необходимост от управление на личен автомобил като единствена възможност за придвижване. Посещаваната от детето на жалбоподателя детска градина е в непосредствена близост до спирки на автобусния транспорт в централната част на града, както и спортната зала, в която тренира детето. Обобщено, описаните в искането за спиране на предварителното изпълнение обстоятелства не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Сочените неудобства в ежедневието на жалбоподателя от предварителното изпълнение на приложената заповед за принудителна административна мярка не сочат на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди” по смисъла на закона, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността да управлява автомобил, предвид наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з/ дд от ЗДвП, то няма доказателства тази вреда да е значителна или труднопоправима.

Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт.

След преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Г., с правно основание чл.166, ал.4 от АПК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000848 от 23.07.2026 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�