Определение № 850 от 21.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Пазарджик, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500746 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

С определение №1615 постановено на 19.06.2026г. по гр.дело № 3750 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. съдът е оставил без уважение молбата на „Стик- кредит“АД за изменение на Решение №234/01.03.2026г. в частта за разноските.

Против определението е постъпила частна жалба, в която се излагат подробни съображения за неговата неправилност. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки един от предявените искове, както и че не е обсъдил доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото делото не представлява правна и фактическа сложност, както и с оглед на положения от адвоката труд в хода на производството.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, а въззивната инстанция измени решението в частта за разноските и присъди на страната справедлив размер на разноски, съобразен с действителната правна и фактическа сложност на производството.

Окръжен съд Пазарджик установи следното :

Производството пред Районен съд Пазарджик е образувано по 1 предявени от А. С. С. против „ Стик кредит“ АД искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1 ,т.10 и чл. 22 от ЗПК, евентуален иск по чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1 ,т.10 и чл. 19,ал.4 от ЗПК и неравноправност чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП и иск по чл. 55 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба , исковите претенции са оспорени изцяло.

С Решение №234 постановено на 01.03.2026г. по гр.дело № 750 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. е прогласен за нищожен договора за потребителски кредит от разстояние № 1288378 сключен на 16.01.2023г. между А. С. С. и „ Стик кредит“ АД, поради противоречието му със закона.

На основание чл. 55 ЗЗД, е осъдено „Стик кредит“АД да заплати на А. С. сумата в размер на 5,05 евро – представляваща заплатена без основание сума по сключения помежду им договор от 16.01.2023г. В полза на А. С. са присъдени и съдебни разноски.

В мотивите на решението, съдът е посочил следното : на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 409,14 евро съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че са уважени изцяло два от предявените искове и адвокатското възнаграждение се дължи за всеки от исковете поотделно. Приел, че възнаграждението в размер на 409,14 евро – общо за двата иска, отговаря адекватно на фактическата и правна сложност на спора, като е съобразил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и възмездява справедливо процесуалния представител на ищцата за извършените от него процесуални действия по делото.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, съобрази следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от 2 надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Преценката досежно размера на адвокатското възнаграждение, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси.

Наред с изложеното следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

В конкретният казус, в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба адвокатското възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно.

Видно от списъка за разноски по чл. 80 от ГПК ищцата претендира разноски за адвокат в размер на 1 200 лева- равняващи се на по 204,57 евро – за всеки един от трите предявени искове.

Първоинстанционният съд е определил възнаграждението в размер на по 409,14 евро - за всеки един от двата уважени искове.

Първоинстанционният съд правилно е определил дължимото адвокатско възнаграждение по двата иска, като е съобразил материалния интерес на исковите претенции, а така също и минималните размери на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба №1 , служеща само като незадължителен ориентир при определяне на разноските в съдебното производството.

3

По изложените съображения, доводите изложени в частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение са изцяло несъстоятелни.

Определението като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1615 постановено на

19.06.2026г. по гр.дело № 3750 по описа на Районен съд Пазарджик за 2026г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4