Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 05.05.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 122/2026
Вид
Решение № 149
Подписан
05.05.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Смолян, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500122 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 577 от 17.12.2025г, допълнено с решение № 51 от 18.02.2026, по гр. д. № 1010/2024 г. по описа на Районен съд – Смолян, е признато за установено в отношенията между „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. М .*, Б. П. С., сграда *, и Д. С.

Б., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Ч.“ №*, Вх.*, ет.*, ап.*, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1716,18 лв, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането, от които: 201.45 лв., дължими за период 20/10/2021-19/11/2021 г., от които: по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.7.2021 г. сума в размер на 55.88 лв., абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 6.99 лв. вноска по договор за лизинг от 13.7.2021 г. за N. G. **** и сума в размер на 3.55 лв. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.7.2021 г.; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 13.10.2021 г. сума в размер на 60.58 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 16.99 лв. за застраховки и сума в размер на 45.69 лв. вноска по договор за лизинг от 13.10.2021 г. за A. i. *******; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 13.7.2021 г. сума в размер на 11.77 лв., представляваща 1 частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги. - 248.59 лв., дължими за период 20/11/2021 19/12/2021 г., от които: по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.7.2021 г. сума в размер на 55.88 лв., абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 6.99 лв. вноска по договор за лизинг от 13.7.2021 г. за N. G. **** и сума в размер на 3.55 л в. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.7.2021 г. ; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 13.10.2021 г. сума в размер на 108.61 лв., представляваща абонаментна такса 1 и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 16.99 лв. за застраховки и сума в размер на 45.69 лв. вноска по договор за лизинг от 13.10.2021 г. за A. i. *******; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 13.7.2021 г. сума в размер на 10.88 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги - 175.17 лв., дължими за период 20/12/2021-19/01/2022 г.; по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.7.2021 г. сума в размер на 54.98 лв., абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 6.99 лв. вноска по договор за лизинг от 13.7.2021 г. за N. G. **** и сума в размер на 3.55 лв. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.7.2021 г; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 13.10.2021 г. сума в размер на 36.99 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 16.99 лв. за застраховки и сума в размер на 45.69 лв. вноска по договор за лизинг от 13.10.2021 г. за A. i. ******* по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 13.7.2021 г. сума в размер на 9.98 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги. 37.23 лв., дължими за период 20/01/2022-19/02/2022 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 13.10.2021 г., представляващи частично непогасена вноска по договор за лизинг от 13.10.2021 г. за A. i. ******* -16.99 лв., дължима застрахователна вноска за период 20/02/2022- 19/03/2022 г. по застрахователна полица „Смартфон протект“ № **** от 13.10.2021 г., -1036.75 лв. , дължими лизингови вноски за период 20/02/2022 - 19/03/2022 г., от които сума в размер на 111.84 лв. по договор за лизинг от 13.7.2021 г. за N. G. **** , сума в размер на 56.80 лв. по договор за лизинг за базови аксесоари от 13.7.2021 г. и сума в размер на 868.11 лв. по договор за лизинг от 13.10.2021 г. за A. i.

******* за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №219/15.05.2024г. по ч. гр.дело №443/2024г. по описа на РС- Смолян.

Със същото решение производството по делото е прекратено в частта за установяване на неустойки в размер на 778,90 лева и ищецът е осъден да заплати на ответника разноските по делото.

2

С допълващото решение е оставена без разглеждане установителната претенция за разликата над уважения размер от 1 716,18 лева до пълния претендиран размер от 2 495,08 лева и в тази част производството е прекратено.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.

С. Б. ЕГН ********** В ЧАСТТА относно приетите за дължими лизингови вноски в размер на 1036,75 лв.

В останалата му установителна част – над сумата от 1036,75 лв. до сумата от общо 1716,18 лв., както и в прекратителната му част, решението е влязло в сила като необжалвано.

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част.

Преди всичко сочи, че съдът не е обсъдил своевременно наведените от ответника възражения за нищожност на договорите, тъй като формата и съдържанието на клаузите им не отговарят на законовите изисквания, като по този въпрос не е изложил никакви мотиви, което според жалбоподателя е основание за отмяна на решението в обжалваната му част. Счита също, че то противоречи и на материалния закон - чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и чл. 143 ЗЗП, тъй като представените договори за лизинг очевидно не отговарят на императивните изисквания на закона за форма, (подходящ за възприемане от потребителя шрифт, яснота и четливост, достатъчна големина, която да позволи на потребителя да може да го прочете и възприеме без затруднение и др.) и съдържание, като са изписани на изключително дребен шрифт. Счита, че приложим в случая е ЗЗП, като според чл. 143 неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави, създават значително неравновесие между търговеца и потребителя, вкл. и когато последният е поставен в положение, при което трудно би могъл да разбере правата и задълженията си. Изразява становище, че за разлика от чл.

5, ал. 4 ЗПК, който в разглеждания казус е неотносим, тъй като предмет на делото не е вземане, произтичащо от потребителски кредит, в приложимите към настоящия спор закони - ЗЗД, ТЗ, ЗЗП и ЗЕС, липсва текст, който да сочи, че минималният размер на шрифта на договорите и съпътстващите ги документи, трябва да е с размер не по-малък от 12. Въпреки това, когато шрифтът в изготвените от търговеца договори е толкова малък, че трудно би се разчело написаното, подобно обстоятелство води до неравноправност на целия договор, респ. до неговата нищожност. Твърди, че в случая процесните договори са изписани на изключително дребен /ситен/ шрифт, за констатацията на който факт не са нужни специални знания. Този шрифт е неподходящ за възприемането му от потребителя, неясен и недостатъчно четлив с оглед необходимостта от запознаване с текста и съдържанието на документа предвид изричните формални изисквания на ЗЗП. Счита още, че независимо че ответникът по делото е подписал процесните договори и се е съгласил с общите условия към тях, той е бил поставен в положение, в което трудно би могъл да се запознае със съдържанието им и да прецени дали се 3 съгласява с него, което означава, че и трите договора за лизинг в тяхната цялост следва да бъдат приети за недействителни и непораждащи действие между страните.

Поради това се търси отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на установителната претенция за сумата от 1036.75 лв.

Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Не се правят доказателствени искания.

От страна на въззиваемия - „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който я оспорва като неоснователна, а решението в обжалваната му част счита за правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Намира решението в обжалваната му част за достатъчно обосновано. Акцентира и върху това, че и трите договора за лизинг са надлежно подписани от ответника, включително чрез саморъчно изписване на имената му, като автентичността на положените подписи не е оспорена. Възприетото от съда експертно заключение също потвърждава, че размерът на дължимите лизингови вноски съответства на претендираната от ищеца сума. Следователно, налице е валидна договорна връзка. По втория довод в жалбата твърди, че на потребителя е известно и той е запознат с факта, че всички договори, подписани от него с мобилния оператор, се съхраняват в електронен вариант и могат да бъдат получени и четени в избран шрифт. Отделно от това и въпреки твърденията, изложени във въззивната жалба, счита, че пренасянето на последиците по чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК към сделките, сключени от ответника, не е оправдано.

Разпоредбата на ЗПК за определен шрифт се отнася за договори за потребителски кредит, а не за договори за лизинг и общите условия към тях.

Идеята на законодателя е да гарантира правата на кредитополучателя при получаването на кредит, а не да рамкира и усложнява ежедневните сделки в търговския и граждански оборот, какъвто безспорно представлява договорът за лизинг на мобилен апарат. Счита, че в процесния случай приложение намира не ЗПК, а ЗЗП, който не съдържа изискване за размер на шрифта.

Същият изисква информацията да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език, а оспорените договори за лизинг са четливи независимо от използвания шрифт, поради което не могат да се приемат за нищожни. Позовава се и на последователната практика на съдилищата в този смисъл.

Търси се потвърждаване на решението в обжалваната част.

Не се правят доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Допълнителни съображения страните излагат в съдебно заседание и в писмени бележки.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

4

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая предмет на въззивна проверка е решението в установителната му част относно приетите за дължими лизингови вноски в размер на 1036,75 лв. В останалата му установителна част – над сумата от 1036,75 лв до сумата от общо 1716,18 лв., както и в прекратителната му част, решението е влязло в сила като необжалвано.

Обжалваното решение е валидно в цялост и допустимо в обжалваната част. Налице е идентитет между обективните и субективни предели на заповедното и настоящото установително исково производство, като след подадено възражение искът по чл. 422 ГПК е предявен в срок и поради това допустим и правилно разгледан за сумите, предмет на заповедта /за неустойките, за които заповедният съд е отхвърлил заявлението, правилно претенцията, предявена като установителна, а не осъдителна, е оставена без разглеждане като недопустима/.

Решението в обжалваната му част е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.