Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 04.12.2025, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Административно наказателно дело 312/2025
Вид
Решение № 152
Подписан
04.12.2025
В сила
31.03.2026
Състав
Петър Владимиров Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 206 · Закон за горите
  • чл.206 · Закон за горите
  • чл.270 · Закон за горите
  • чл.14, ал.2 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. гр. Димитровград, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно наказателно дело № 20255610200312 по описа за 2025 година 1. Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- Н. Г. К. с ЕГН: ********** е останал недоволен от наказателно постановление(НП) №4619 от 09.07.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите — гр. Кърджали, с което за това, че на 08.03.2025год. в с.Горски извор, община Димитровград, в регистриран обект по чл.206 от Закона за горите на фирма "К." ЕООД, ЕИК: ********* с управител Н.

Г. К., която не е вписала в електронния дневник в деня на постъпване превозни билети издадени от ТП ДЛС Тополовград с номера

ПБ№13315/00023/07032025/133332В26АВ2Т и

ПБ№13315/00024/07032025/134232E3D813C,вписани са в електронния дневник на 08.03.2025год., с което е нарушила чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, поради което и било наложено наказание ГЛОБА по чл.270 от Закона за горите, в размер на 50.00 лв.

/петдесет лева/. Посочва аргументи против законосъобразност и правилност на постановлението и моли за негова отмяна. Моли за разноски 3. В с. з. не се явява. Чрез представител поддържа жалбата и моли за разноски.

4. НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН( АНО)- Директор на РДГ - Кърджали в писмено становище и чрез представител моли да бъде отхвърлена жалбата, излага аргументи за законосъобразност и правилност на постановлението.

5. Приложим закон.

6. ЗАКОН за горите (ЗГ)

7. Чл. 270. За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена 1 санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

8. НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии(Наредба №1) 9. Чл. 14. (1) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., изм., бр. 89 от 2019 г., в сила от 13.05.2020 г.) Електронният дневник се води от собственика/ползвателя на обекта п о чл. 206 ЗГ или от оправомощено от него лице. (2) Превозните билети се вписват в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината.

10. Факти по делото.

11. Служители на АНО- св.А. и И. по месечен график на място посетили регистриран обект по чл.206 от Закона за горите на фирма "К." ЕООД, ЕИК:

********* с управител Н. Г. К. . при проверката установили , че имало превозни билети , които не били вкарани в същият ден на постъпването в електронен дневник. Приели това за нарушение поради което съставили констативен протокол серия КОО, № 134510 от 13.03.2025 год., където описали констатацията. Същевременно г- н Й. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия КОО 2025 № 098125 от 13.03.2025. В него било посочено , че управителя на фирмата Н. К. не е въвела в електронен дневник в деня на постъпването ел. билети номера

ПБ№13315/00023/07032025/133332В26АВ2Т и

ПБ№13315/00024/07032025/134232E3D813C. Посочена била дата на извършване на нарушението- 08.03.25 г., като място на нарушението – обект на фирма К.

ЕООД, нарушена била чл. 14, ал.2 от Наредба №1, извършител бил фирма К.

ЕООД с управител- жалбоподателят. АУАН и констативен протокол били връчени лично на жалбоподателят. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното в настоящият процес НП№4619 от 09.07.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите — гр. Кърджали, с което за това, че на 08.03.2025год. в с.Горски извор, община Димитровград, в регистриран обект по чл.206 от Закона за горите на фирма "К." ЕООД, ЕИК: ********* с управител Н.

Г. К., която не е вписала в електронния дневник в деня на постъпване превозни билети издадени от ТП ДЛС Тополовград с номера

ПБ№13315/00023/07032025/133332В26АВ2Т и

ПБ№13315/00024/07032025/134232E3D813C,вписани са в електронния дневник на 08.03.2025год., к с което е нарушила чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, поради което и било наложено наказание ГЛОБА по чл.270 от Закона за горите, в размер на 50.00 лв.

/петдесет лева/

12. Липсва възражение за просрочие на жалбата.

13. Горните факти се установиха от еднопосочните доказателства по делото..

14. Процесуална допустимост.

15. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред 2 компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

16. По същество.

17. Съдът разгледа направените процесуални възражения по законосъобразността на производството пред АНО както следва по- долу.

18. Действително има неточност в посочване на лицето , което е нарушител.

Формално е посочен като такъв в АУАН дружеството , но пък в описателната част на АУАН е ясно разписано кой е следвало да извърши вписването на билетите- това е управителя на дружеството , той и работодател.

19. Нарушението не е съществено , тъй като според чл. 53, ал.2 от ЗАНН е задължение на АНО едва при издаване на НП да прецени , кое тконкретно лице е нарушител. Не би следвало да е изненада за жалбоподателят , че той е наказан в качеството си на физическо лице ,което вместо ЮЛ, което е еднолично и представлявано от нея.

20. Логиката за равенство на АУАН с обвинителен акт е правилно , но разширителното `и тълкуване- не. По правило изискванията към формалното съдържание на АУАН не могат да са до такава степен високи , както например с НП , още по- малко пък – с това на обвинителен акт. В АУАН се съдържат всички формално изискуеми данни, по смисъла на чл. 42, ал.1 от ЗАНН. Към този момент АНО не действа , а единствено нему е дадена комптентността да изведе кой точно е нарушител и кой точно следва да носи отговорност.

21. В случаят жалбоподателят в АУАН е локализирана детайлно и актосъставителят е внесъл и данните на дружеството ,но неговата преценка за нарушител не е императивна за никой , още повече , че както се посочи по – горе това е задължени е едва на АНО.

22. Това възражение прочее е неоснователно.

23. Следващото възражение, с което на практика се прави тълкуване , че има две деяния е неправилно.

24. Твърди се бездействие , като в един точен ден не е изпълнено задължение.

Бездействието включва невписване на два билета – нарушението е едно, тъй като деянието е едно.

25. По правило, защита , в която се прави възражение за наличие на по- тежко наказуеми действия(в случая- повече нарушения) не следва да бъде приемана за адекватна.

26. Възражението за непълна правна квалификация, с добавяне разпоредбата на чл.

206 от ЗГ е неправилно. Съставът на чл. 270 от ЗГ е бланкетен , като препраща включително и към подзаконови нормативни актове , а в случая задължението е установено в чл. 14, ал.2 от Наредба №1 , то е внесено текстово в НП, апропо – то е посочено още и в АУАН.

27. Не става ясно ,защо жалбоподателят счита , че в НП липсва дата на извършване на нарушението , като самият той цитира в жалбата с болтван текст , че тя е на 08.03.25 г. Това е цитат и от НП – датата на бездействието е описана точно и 3 ясно.

28. Мястото е ясно дефинирано и определено, следва да се посочи, че азимути , координати и пр. са част от въпроса с доказване на нарушението , а възражение в посока- че деянието е извършено на някой друг пункт изобщо не се прави.

Свидетелите посочват къде това се е случило и са го отразили достатъчно ясно в констативния протокол и АУАН , в последствие това е пренесено в НП.

29. Възражението за неконкретност на ел. билети е неоснователно също , те са подробно описани и това е достатъчно да се счете , че датата , в която е следва да бъдат отчетени е именно 08.03.25 г., тъй като билетите са издадени на 07.03.25 г.

- в тази връзка са и приложените копия от самите билети, където твърденията на жалбоподателят се оборват с прост поглед.

30. В НП има мотиви за осъждане на обстоятелствата , ангажиращи отговорност , включително и такива с които се изключва приложени на чл. 28 от ЗАНН.

Вероятно поради тяхната краткост , жалбоподателят ги е приел за липсващивиждане , което е неправилно.

31. Съдът служебно не констатира нередовности в производството , а наведените от жалбоподателят се приеха за неоснователни, по тази причина НП е законосъобразно издадено.

32. НП е правилно , защото има нарушение.

33. Несъмнено се установи, че на 08.03.2025год. в с.Горски извор, община Димитровград, в регистриран обект по чл.206 от Закона за горите на фирма "К." ЕООД, ЕИК: ********* с управител Н. Г. К., която не е вписала в електронния дневник в деня на постъпване превозни билети издадени от ТП ДЛС Тополовград с номера ПБ№13315/00023/07032025/133332В26АВ2Т и ПБ№13315/00024/07032025/134232E3D813C,вписани са в електронния дневник на 08.03.2025год.

34. Същото представлява нарушение на чл. 14, ал.2 от Наредба №1.

35. АНО е предприел действия по ангажиране на имуществена отговорност към съответното физическо лице- управителя на дружеството , като е взел предвид конкретната липса на активност от човек. Така и санкцията е в по- ниският диапазон от този , който релевантният санкционен закон- чл. 270 от ЗГ предвижда.

36. Жалбоподателят е действала виновно, тъй като е съзнавала , че следва да впише билетите в деня на постъпването на материал, но го е сторила на следващият ден- съзнавала е обществено опасните последици от своето бездействие , но ги е постигнала съзнателно.

37. Няма основания да не се ангажира административно наказателна отговорност и случаят – предвид най- вече обема дървесина , видим в билетите , не може да се счете за маловажен.

38. Наказанието е минимално определено , така и съдът не излага доводи в тази връзка.

4